Защо „Марица изток“ трябва да работи до 2030 г., г-н министър?

1041
Началната страница на документа и част от приоритетите, записани в стратегията

Явно на българските миньори и енергетици им е отредено да работят и живеят под постоянен стрес заради недалновидни политически ходове. Току си бяха отдъхнали на 12 януари, когато Народното събрание почти единодушно прие буквално историческото решение да задължи правителството да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“, гарантиращо непрекъсната работа на въглищните централи до 2038 г., и върху главите им на 17 януари се стовари стратегията „Христов“. Припомняме, че тя беше представена от енергийния министър Росен Христов по време на форум, открит от президента Румен Радев. Въпреки че вместо кръгла маса, от държавния глава представителите на няколко парламентарни групи и синдикатите очакваха свикването на Консултативен съвет по национална сигурност точно за промяна на Плана и гарантиране дългосрочна работа на въглищните ТЕЦ.

А в презентирания документ, озаглавен „Българска енергетика. Стратегия 2023-2053“, в прав текст е записано, че: „ВЪГЛИЩНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ МОЩНОСТИ ЩЕ БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ДО 2030 г., след което поетапно ще бъдат затворени“.

Не в името на националния ни интерес, а заради европейската цел за декарбонизация.

Според Конституцията на парламентарна Република България, служебното правителство е натоварено със задачата да подготви и реализира извънредни парламентарни избори. И никъде в основния закон на Републиката не му се вменява ангажимент да готви енергийна стратегия с хоризонт от 30 години.

Други приоритети от стратегията „Христов“трашава Розовата долина

Ако оправданието е, че с въпросната енергийна стратегия, която според енергийни специалисти е просто визия за такава, настоящото служебно правителство на Радев има да цел да представи алтернатива пред ЕК за предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, защо тогава в нея е записано, че въглищните централи ще работят до 2030 г., а не както реши Народното събрание?

А ако пък целта е била да се удари по решението на парламента, енергийният ни министър би трябвало да е наясно, че това е удар срещу „Марица изток“, енергийната сигурност и независимост на енергийната ни система и българската икономика.

Основният въпрос оттук нататък е как ЕК би ни възприела при предстоящите преговори. Защото от една страна е решението на българския парламент за предоговаряне на Плана в част „Енергетика“, от друга – вече изразената чрез въпросната стратегия позиция на служебното правителство.

Защо беше нужно това на старта на преговорите, г-н министър?

(СН)