Живот, посветен на музиката

345
Портретна снимка на Росица Баталова от 70-те години

На 3 септември 2000 г. се навършват 90 години от рождението на именитата диригентка и почетен гражданин на Стара Загора Росица Баталова

През 2018 г. Държавен архив – Стара Загора, прие нейните документи като дарение от проф. д-р Румяна Каракостова, чрез любезното съдействие на д-р Емилия Жунич. От постъплението се оформи богат личен фонд, заведен под No 1823. Той съдържа 610 а.е., от които с фотодокументи са 165 а.е., а общият брой на снимките е 2130.

Днес ще ви припомним за Росица Баталова и нейния принос за музикалния и културния живот на България.

Спомен от детството

Тя е родена на 3 септември 1930 г. в Стара Загора. Родителите й Георги и Ничка Баталови са едни от основателите на първата извънстолична опера – Старозагорската, и като изпълнители на главните роли – участници в първия спектакъл – българската опера „Гергана“ на маестро Георги Атанасов. Баща й Георги Баталов е и дългогодишен секретар на музикално дружество „Кавал“ и гл. редактор на музикалния вестник „Кавал“, независимо че по образование е юрист. Заедно със съпругата си са редовни участници в музикалния живот на Стара Загора и музикалните емисии на Радио Стара Загора.

На петгодишна възраст Росица Баталова започва да свири на пиано. От 1941 г. семейството се премества в София. В столицата тя е ученичка на Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор на гимназията по предложение на учителката си по музика Веселина Андреева-Дучева. По-късно пак с нейно съдействие дирижира създадения специално за нея „Хор на петите класове“.

Средното си образование във Втора девическа гимназия Росица Баталова завършва с отличие и продължава в Музикалната академия, специалност „Композиция“. Там нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и проф. Асен Димитров.

Още като студентка първи курс започва да сътрудничи в столични вестници със статии, рецензии и бележки по музикални въпроси, като най-ранните са от 1948 г. Участва и като лектор в многобройни музикални лектории. Пише в сътрудничество с проф. Джуджев реферат върху диафонията в българската музика.

След завършване на трети курс е приета и в класа по дирижиране на проф. Влади Симеонов, а през 1950 г. – за кандидат-член на Съюза на българските композитори – секция „Музиковеди“.

Първи концерт през 1955 г.

Росица Баталова завършва Държавната музикална консерватория през 1954 г. Между 1955-а и 1957 г. е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов. Първото й представление извън София е с Пловдивската филхармония в лицето на нейния ръководител Руслан Райчев и на 2 ноември 1955 г. дирижира първия си самостоятелен концерт с творби от Моцарт, Вебер, Л. Пипков и Чайковски. Следват покани за нови концерти с Видинската (1956), Бургаската и Шуменската филхармонии.

По препоръка на проф. Георги Димитров, директор на Дирекция „Музика“, през 1957 г. се явява на конкурс за диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ – София. След като е класирана на първо място, е назначена за диригент в театъра, където работи дълги години. Първата голяма творба, която дирижира, е оперетата „Бялата акация“ от Дунаевски. Веднага след това поставя и „Веселата вдовица“ от Лехар. В Музикалния театър маестра Баталова дава сценичен живот на много музикално-сценични творби – оперети, мюзикъли, балети. В дирижирания от нея репертоар влизат както български композитори (М. Големинов – „Златната птица“, П. Хаджиев – „Сирано дьо Бержерак“, Г. Златев-Черкин, В. Райчев, Д. Вълчев), така и чуждестранни автори (Исаак Дунаевски – „Бялата акация“, Имре Калман – „Царицата на чардаша“, Франц Лехар – „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Теменужката от Монмартр“, Юрий Милютин – „Целувката на Чанита“, Жак Офенбах – „Хубавата Елена“, „Орфей в Ада“, Йохан Щраус (син) – „Прилепът“ и др.). За голяма част от тях тя е водила подробни дневници за работата по поставянето им на сцена, които разкриват нейната всеотдайност към музиката. Като театрален диригент тя работи с най-големите имена в българската оперета – Мими Балканска, Асен Русков, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова и др.

През 1964 г. специализира в Италия (Венеция) при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара. Баталова дирижира и на заключителния концерт, изнесен в зала „Ка Пезаро“ във Венеция, което е признание за нейния талант. Събитието е документирано и чрез снимковия материал от там.

През 1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“. В репертоара си оркестърът има много български произведения, написани специално за него. Това са творби на композиторите Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Димитър Христов, Димитър Тъпков, Жул Леви, Александър Текелиев и др. Камерният състав участва в програмите на телевизията и прави записи за Радио София. Под диригентството на Р. Баталова „Балкантон“ издава три плочи на оркестъра.

На диригентския пулт Р. Баталова има много гастроли в чужбина. Първият е в бившия СССР – Москва и днешния Петербург, където дирижира спектакли на гостуващия там за първи път Държавен музикален театър „Ст. Македонски“. През 1961 г. дирижира концерти на симфоничния оркестър на град Ерфурт. Под нейната палка протичат спектакли на Московската и Варшавската оперета, където тя е поканена от техните директори. Баталова е първият български диригент, официално поканен за спектакли на „Царицата на чардаша“ от Имре Калман на сцената на „Раймунд театър“ – Виена, през 1981 г., където дирижира 7 спектакъла. С Дамски камерен оркестър „София“ също има множество гастроли в чужбина: Франция, Полша, Германия, Италия, Турция, Куба, Република Малта, Сирия, Алжир, Кипър и др., като от всички тях има богат снимков материал.

Баталова е и гост-диригент в много оперни и оперетни спектакли на Варненската, Плевенската, Старозагорската и др. опери.

От запазената й кореспонденция е видно колко близка е тя с известни и утвърдени музикални дейци: руските композитори Дмитрий Кабалевски и Кирил Владимирович Молчанов, немския диригент Уде Нисен, ръководителя на Музикалния театър в Айзлебен – Фридрих Радке, полската оперна певица Маргарита Мърджак, българските оперни творци – Гена Димитрова, Калуди Калудов, Събка Геновска, Пенка Гекова и др.

Маестрата има и активен обществен живот. Създава и ръководи самодейни колективи, сред които има и военни поделения. В периода 1964-69 г. е в състава на Столичния градски народен съвет и е председател на Комисията по музика към него. Като такава е и един от участниците в създаването на Наградата на София за литература и изкуство. Баталова е и член на първото бюро на първия Съвет за изкуство и култура в София, член е и на бюрото и пленума на Столичния градски съвет на жените. През 1985 г. е избрана за председател на националната секция на Самодейните музикални театри в България към Центъра за художествена самодейност. По нейна инициатива през май 1986 г. се организира първата Панорама на самодейното оперетно изкуство у нас в Пазарджик. Бележитата диригентка е и подпредседател на секцията „Опера и оперета“ към Съюза на музикалните дейци. От 1975 г. тя е хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория – вокален факултет, където предава знанията и опита си на младите. Дирижира много концерти на Симфоничния оркестър на консерваторията със солисти студенти от нейните класове.

Участва и в редица образователни предавания по Радио София. През 1985 г. шест месеца е автор и водещ на предаване на тема „Възникване и развитие на оперетния жанр“. Тя е автор на много статии, свързани с музиката и музикалните дейци. Голяма част от тях са сред запазените в ДА – Стара Загора, документи, като последната от тях е от 2010 г., което е показателно колко плодотворен автор е тя.

В дългата й творческа дейност има записи за Радио София и „Балкантон“ със Симфоничния оркестър на БНТ. С него има изнесени и множество концерти.

Удостояване със званието „Народен артист“ 1980 г.
Получаване на званието „Почетен гражданин“ на Стара Загора, 2000 г.

За приноса си в културния и обществения живот е удостоена с редица висши държавни отличия и награди. През 1969 г. й е присъдено званието „Заслужил артист“, а през 1980 г. и званието „Народен артист“. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и „Златен век“ на Министерството на културата. Носителка е на „Златна лира“ – най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Почетен гражданин е на Стара Загора за 2000 г. и на София за 2005 г. Също през 2005 г. е обявена за Музикант на годината. В запазената богата кореспонденция има много поздравителни картички за различни поводи от висши държавни ръководители и дейци на културата. Сред тях са президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, кметове на София и Стара Загора – Йорданка Фандъкова, Евгений Желев и др.

За 55-годишната си активна артистична дейност е била на пулта на над 6 000 представления, като близо 2000 от тях са само на „Царицата на чардаша“ (юбилейното е на 29 октомври 2005 г.). С безспорен принос за утвърждаване на националната музикално-сценична драматургия са първите постановки на „Време за любов“, „Двубой“ и „Фалшификатори“ от Димитър Вълчев, „Щастливецът“ от Виктор Райчев, „Сирано дьо Бержерак“ от Парашкев Хаджиев, „Златната птица“ от Марин Големинов, дирижирани от нея. Тя убедено пропагандира българска музика в първи изпълнения и от камерния подиум. Осъществила е над 300 записа в БНР, „Балкантон“ и БНТ (един от диригентите с най-много студийни записи).

25 г. ДКО „София“, концерт в криптата на „Александър Невски“ с митрополит Неофит

Росица Баталова е автор на три мемоарни книги, претърпели по две издания: „Автобиографични разкази“ (1995, 2007); „Спомени за хора и събития“ (1997, 2009), „Размисли и спомени за диригентското изкуство“ (2000, 2010).

До 2011 г. тя има своите диригентски изяви. Работи и живее за музиката.

Умира на 19 януари 2015 година, на 84 години.

Поклон пред жената, твореца и диригента Росица Баталова.

Калина МАДЖАРОВА,
Държавен архив – Стара Загора