Еньовден – необикновеният празник

150

Днес, 24 юни, отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита Рождението на свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че предрича появата на Спасителя. Той проправя път за неговото дело, а по-късно сам го покръства във водите на река Йордан. Именно с кратките форми на Йоан (Иван) – Еньо или Яне, идва и името на народния празник. Той всъщност е стар езически празник в чест на лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Летен Ивановден, Иван Бильобер. Това разнообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, т.е. смесването на обредите и традициите на двата празника.

В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото и носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. На този празник според народната вяра слънцето разгръща цялата си мощ и след това започва бавно „да умира“, а дните да намаляват. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев.

Главна роля в празнуването днес играят лековитите билки. Еньовден е известен с това, че в нощта срещу него се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето.

Сред народа е разпространено поверието, че има 77 и половина различни болести по човека и за 77 от тях има лек. За половината също има цяр и той е половин билка, която обаче само определени билкари могат да открият в нощта срещу празника, тя се бере със затворени очи, наслука. Вярва се, че само в тази нощ „звездите слизат“ и даряват билките и тревите с могъща целебна и магическа сила. Затова рано сутрин – още преди изгрев слънце, моми и жени, врачки, баячки, млади и стари берат билки като еньовче, маточина, иглика и други, които използват за лек и магии през цялата година. Докато билките, които се берат на Гергьовден, се използват за лекуване на добитъка, билките, набрани на Еньовден, се използват за лекуване на хората.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето (цветето на здравето и дълголетието), жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони броят на китките е толкова, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. После тя се закачва някъде в дома и се използва през цялата година за лечение на болните. От останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Днес имен ден празнуват Еньо, Яни, Яна, Иван, Ивана, Йоан, Йоана, Даян, Даяна и техните производни, както и Биляна и всички с имена на билки.

На Еньовден празнуват своя професионален празник и фармацевтите, билкарите и лечителите.

(СН)