Енергийният преход замрази енергийния център на света

931

САЩ все още е водещ производител и потребител на енергия и енергийни ресурси, а щатът Тексас е толкова важен в това отношение, че спокойно може да бъде наречен „енергиен център на света“. Ето защо:

  1. Тексас е най-големият производител (20%), както и най-големият потребител (15%) на енергия сред американските щати.
  2. Тексас притежава около 40% от петролните запаси, дава около 40% добива и е най-големият потребител на нефт в САЩ.
  3. Тексас притежава около 25% от запасите на природен газ, дава около 25% от добива и е най-големият потребител в САЩ с най-гъстата газоразпределителна мрежа.
  4. Тексас притежава около 9 милиарда тона запаси на въглища и е най-големият потребител на въглища в САЩ – до 2010 г. около 40% от тока там идва от въглища.
  5. Тексас има 2 уранови мини и 2 ядрени централи, които дават около 10% от тока там.
  6. Тексас е най-големият производител и потребител на електричество в САЩ.

Всичко това обаче не успява да предотврати спиране на тока на милиони хора, хаос по пътищата, институциите и индустрията, смърт от измръзване и накрая – обявяване на извънредно положение заради студ в енергийния център на Америка. Говорим за температури от -2 до -20 градуса, които не звучат чак толкова страшно:

Как е възможно това?

Обяснението е просто. Напоследък Тексас се превърна и в емблема на енергийния преход в САЩ. Ето защо:

  1. Потреблението на ток в Тексас обикновено достига максимум през лятото, когато хората се охлаждат с климатици. Напълно логично над 60% от жителите на Тексас се отопляват с тях, тоест щатът върви към пълна електрификация на домакинствата.
  2. От 2010 г. до днес Тексас е затворил 8.5 GW въглищни ТЕЦ, които в голяма степен са заместени от газови централи, но и от многото нови ВЕИ. Днес въглищата вече дават само около 18% от тока там.
  3. Тексас притежава отлични условия за вятърна и слънчева енергия. С инсталиран капацитет от около 30 GW, Тексас е най-големият производител – дава почти 30% от вятърната енергия в САЩ. Има и над 3 GW фотоволтаици.

Въпреки всичко това въглеродните емисии на Тексас продължават да си растат почти ежегодно (2020 г. е изключение), тоест големи „ползи за климата“ няма. Обаче моментът на истината настъпва при появата на първата сериозна вълна арктически въздух от поне 30 години в щата. В неделя вечер Тексас регистрира зимен рекорд на потреблението от над 69 GW и това продължава и до днес. Снегът и ледът покриват слънчеви панели и вятърни перки и изведнъж огромен дял от енергийните мощности, които предходната седмица дават 42% от тока, се оказват напълно безполезни. Липсата на ток и замръзването спират помпите и компресорните станции и до газовите централи не достига достатъчно гориво. Някои от тях също излизат от строя и цената на тока за часове скача до 6 000 долара на мегаватчас. Но колкото и скъп да е, той просто не може да се купи, когато няма кой да го достави във всяка една секунда. Точно това се случва – енергийният център на Америка не може да произведе и достави достатъчно електричество за населението и индустрията си точно, когато те имат най-голяма нужда от него.

Тексас става жертва на прекалената си зависимост от електричество и ВЕИ, на които разчита да го доставят. Това е изключително крехка комбинация, която подобно на лятото в Калифорния просто се разпада – при това много преди да е достигнала мечтаните 100%-ВЕИ.

Електричеството е прекрасно достижение на човечеството, но невъзможността да бъде съхранявано го прави изключително ненадежден енергиен носител, особено при тежки условия. При студ, жега, бури, наводнения мрежата често се разпада, а за оцеляването си в такива условия хората често имат нужда от много повече енергия, отколкото в нормална ситуация. Тогава бързо разбираме колко зависими сме от нефта, газа и техните продукти.

Опитайте се да си представите колко катастрофално би било положението, ако дизеловите генератори в САЩ не бяха толкова многобройни или пък повече хора и организации разчитаха на електромобили. Десетки милиони нямаше да могат нито да се стоплят, нито да се придвижат, нито да получат помощ:

Какво още трябва да се случи, колко хора трябва да загинат, за да схванем, че промотираната и налагана като единствено решение в борбата с изменението на климата утопия 100%-ток от 100%-ВЕИ, не работи?

Да, светът трябва и може да намалява въглеродните си емисии. Не, това не трябва и не може да става за сметка на стандарта, здравето и живота на хората.

Потенциални решения за тока има като най-добре работеща е комбинацията от ядрена енергия, газ, ВЕЦ, всякакви алтернативни източници, батерии и водород (евентуално), съобразена с местните условия. На технологичното ниво, на което се намира светът, първите два компонента остават критично важни и практически неизбежни. Когато в уравнението влязат и съображения за национална сигурност и независимост, въглищата също стават незаобиколим фактор в страни, които нямат собствен природен газ или зависят твърде много от един доставчик. Като България. А придвижването на каквото и да е по света още дълго време ще зависи от нефта и продуктите му.

Това е реалността и тя няма как да бъде променена от днес за утре.

Боян РАШЕВ

Коментар е публикуван в социалните мрежи