Емил Христов: Подготвя се поредното обединение между БСП и ДПС

212

– Г-н Христов, началото на Новата 2019 г. бе белязано от новогодишната реч на президента, с която държавният глава отправи остри критики към управляващите. Пожеланията за по-единна, по-диалогична Нова година като че ли бързо отстъпиха пред реалността. Вече е налице поредната серия от противопоставянето между президент и управляващо мнозинство. В този смисъл постарому ли започваме Новата 2019 г.?

– Истината е, че президентът е част от опозицията и в този смисъл ние от него не очакваме по-различно поведение. Със сигурност през тази година ще видим същите действия от страна на нашите опоненти, на които се нагледахме през 2018 г. БСП и президентът говорят в един и същи негативен тон. От тях ние до този момент не сме чули нищо добро за страната ни. Разбира се, нямаме основание да вярваме, че нещо в този опозиционен подход ще се промени. Държавният глава Румен Радев и БСП ще продължат да обрисуват случващото се в най-черни краски. Сигурен съм, че тe ще продължат със затварянето на очите за всичко позитивно и смислено, което правителството успява да реализира. Президентът и Корнелия Нинова, ясно за всички, се оформиха като двете опозиционни фигури. По-интересното обаче е, че много от политическите анализатори определиха думите на държавния глава в новогодишната нощ като нещо, което вече сме чули от Ахмед Доган. Тази реч е ясно доказателство какво може българският президент. Вече 2 години Румен Радев не е представил нито една добра идея. Ставаме свидетели единствено и само на пълно отрицание. Изминаха 2 безидейни години за президентската институция и това е, което ни чака и в бъдеще. От друга страна ставаме свидетели как госпожа Нинова подготвя поредното обединение на интереси между БСП и ДПС. Всички опоненти обаче използват своята публичност само и единствено, за да говорят за проблемите, без дори да дават каквото и да е разумно решение за тях. Тук е мястото да споменем и широко презентираната „Визия за България“, която оказа се, че има характер на предизборна програма, в която са използвани части, струва ми се, дори от някои от конгресите на БКП. Казвам това, за да предупредя всички български граждани, че „Визия за България“ ще бъде представяна като предизборна програма, която обаче не е носител на нещо ново. Разликата с управляващото мнозинство е, че правителството има конкретна програма за управление, която се изпълнява и дава резултати. Не казвам, че ние сме перфектни, но смятам, че резултатите са видими и не могат да бъдат отминавани, а още по-малко хулени от опозицията в лицето на БСП, а и от опозиционно настроения държавен глава.

– Определихте БСП и президента Румен Радев като опозиция на ГЕРБ. Поотделно или като едно цяло гледате на тях?

– Нормално е БСП да бъде разглеждана като най-сериозната опозиционна сила. Ние много внимателно се вслушваме в техните предложения, някои от тях приемаме и работим съвместно. За съжаление, това са редки случаи и дори те са възможни единствено поради доброто желание на ГЕРБ всички да работим за доброто на България. Левицата обаче по всякакъв начин търси противопоставянето и прави всичко възможно да омаловажи нашите политики. Що се отнася до президента, той отдавна се е позиционирал като една яростна опозиция. Това е видно и от действията му. Румен Радев обаче забравя, че Конституцията на Република България започва с парламента, а не с президента, това е пределно ясно на всички, които следят политическия и обществен живот у нас. Възприемането на държавния глава като фигура, която ръководи страната, е огромна грешка. Страхувам се, че дори Румен Радев и хората около него са възприели тази институция като единствения легитимен фактор за управление. Те обаче не могат да бъдат нито фактор, нито управление, защото не разполагат с ресурса за това. Тяхната роля е да бъдат мост между различните гледни точки. Да бъдат онова звено, което може да намери по-доброто решение на предлаганото от политическите сили. За съжаление, те не успяват да се справят с тази отговорност. Затова си служат с непрестанни критики във всяка възможна посока. Дано през настоящата година се случи нещо и този цикъл престане. Не виждам обаче как ще се случи това, защото и БСП, и президентската институция нямат чуваемост към чуждото мнение, нямат и нужния поглед към самите себе си, за да видят, че понякога не са прави.

– Г-н Христов, стартира една изборна година. Има ли притеснения в ГЕРБ от натиска, който и БСП, и президентът Румен Радев ще ви окажат?

– Не приемам за нормално политическото противопоставяне да се превръща в противопоставяне между привържениците на съответните политически сили. То само по себе си не може да бъде причина за разделение между хората. Аз лично смятам, че политиките на една или друга формация трябва да обединяват в името на България. Целта и за ГЕРБ, и за БСП, и за останалите партии трябва да е една и съща. Допустимо е да се различават пътищата. Тогава трябва да търсим кой е по-добър, тогава трябва да спорим. Това, че 2019 г. е изборна, не означава, че трябва да разделяме българското общество. На мен ми се иска да видя един нов президент, едни нови опозиционни лидери, в които няма злоба и егоизъм. Надявам се, че ще получим нещо, което е в интерес на България.

– Конфликтът между президент и правителство бе разпален допълнително и от темата за избора на боен самолет на българската авиация. Какви са измеренията на тази нова политическа криза и какво да очакваме от нея?

– За съжаление, за пореден път виждаме президента в роля, която не му приляга. Аз не мисля, че това е конфликт между президента и правителството, а между държавния глава и честността. За пореден път се прави опит българското общество да бъде въвлечено в един спор, който не съществува. Както при предишната процедура, така и сега на българските граждани се обяснява от Румен Радев, че ние едва ли не сме направили своя избор. Такова нещо няма. Министър Каракачанов няколко пъти заявява, че ние като страна ще проведем преговори, които ако не отговарят на нашите интереси, ще бъдат прекратени. Има и втори момент, засягащ преди всичко военната експертиза. Това е един сложен процес и трябва да сме наясно с това. Военно-техническата експертиза е само една част от него. Разберете, че става въпрос за договор, който има своите геополитически последици. България търси страна, която е стратегически партньор. В това отношение Швеция няма никакво отношение към отбраната на страните-членки на НАТО. Преди няколко години шведската страна отново отказа да се присъедини към структурите на Северноатлантическия алианс. Всеки запознат знае какво означава да започнем да внасяме военна техника, която няма никакви ангажименти към отбраната на страните от НАТО, нито към партньорството, нито може да ни предложи нещо стратегическо. Нека споменем нещо, което е малко известно. Швеция се оттегли преди година от такъв конкурс в Белгия, защото в геостратегическа посока тя не може да отговори на изискванията, поставени от член на НАТО. Ето защо натрапването на една военно-техническа експертиза е некоректно. Там има геополитика, има въпроси, които засягат технологиите и икономиката. Твърдението, че военните така казват и политиците трябва да се съобразят, е не само вредно, а и опасно. Да, тази експертиза е неделима част от процеса, но не е единственият фактор, който влияе при подобен избор. Не бива обществото да бъде заблуждавано по такъв начин, защото страните, в които военните казват какво трябва да се направи, нямат нищо общо с демокрацията. Темата няма да приключи днес, но аз съм възмутен от това, което се внушава на обществото по отношение на избора. Изборът винаги е бил политически. През 2017 г. никой не постави въпроса защо не е завършена военно-техническата експертиза. Едва сега екипът, който работеше, имаше доблестта да признае, че причината се крие в липсата на информация. Тогава никой не постави въпроса защо няма търсене на стратегически партньор. Защо няма оценка в геополитическа посока? Единствено служебният премиер проф. Огнян Герджиков прояви кураж и не взе решение в МС на избор на самолет. Независимо от това, че работната група си бе присвоила правото да предложи победител.

– Все пак военновъздушните ни сили имат ли основание да очакват с оптимизъм окончателно решение на този казус?

– Самият факт, че миналата година беше прекъсната тази порочна процедура, която водеше българските ВВС към никъде, вече е повод за оптимизъм. Виждаме, че нещата се развиват прозрачно в момента. Разликата с преди 2 г. е отчетлива, защото тогава определени неща бяха укрити. Те можеха да повлияят на крайното класиране. Ето днес целият този процес се случва пред обществото. Всичко е прозрачно и развоят е в друга посока. Нека хората от авиацията да гледат с оптимизъм, защото сравнително скоро може да имаме сключен договор и да започнем да работим. С кого и при какви условия ще реши групата, която води преговорите.

Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ