Емилия Масларова се върна ударно в политиката: Участва в дискусията за социална политика

1573

Към края на консултациите за съставяне на правителство между ПП, БСП, ИТН и ДБ започнаха разговорите в сферата на туризма и социалната политика.

Разговорите по програмата в социалния сектор се водят от Асен Василев, като в тях участват бившият социален министър от кабинета „Станишев“ Емилия Масларова, която беше дълги години подсъдима за длъжностно присвояване и накрая оправдана..

По всичко личи, че обновяването в левицата не е преминало много успешно, след като Масларова и след 20 години е основно гуру в сектор социални политики, предаде tribune.bg.

Останалите представители на БСП в преговоите са старозагорският депутат Георги Гьоков и Десислава Петрова.

В екипа на ДБ пък са Елисавета Белобрадова, Владислав Панев, Кристина Петкова.

Мика Зайкова, Теодора Пенева и Цветан Предов са представителите на „Има такъв народ“ на разговорите.

Вече цяла седмица обаче не се видяха „експертите“ на Кирил Петков и Асен Василев, които са единствените участници от тяхната формация. Вчера например бившият финансов министър в служебното правителство на Румен Радев беше поел консултациите за МВР,  като чистосърдечно си признаваше, че няма познания за силовото ведомство и необходимите реформи.

По време на днешните преговори в сектор „Труд и социални грижи“ стана известно, че от 1 януари 2022 г. никой пенсионер няма да получава пенсия, по-малка от сегашното плащане, което включва и временната добавка от 120 лв.

Предложението беше направено от Асен Василев от „Продължаваме промяната“. По принцип добавките от 120 лв. бяха гарантирани до декември, а от Коледа е гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв., припомни mediapool.

С новата идея на Василев практически минималната пенсия ще стане 420 лв., колкото хората взимат и сега с добавката.

Приета бе и идеята в следващите 6 месеца да се направи цялостен анализ на пенсионната система, въз основа на който тя да бъде реформирана.

Спорове предизвика предложението на левицата за безплатни детски градини и ясли. Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ възрази срещу идеята, като каза, че е по-важно да има достатъчно места в яслите и градините, отколкото допълнително облекчаване на родителите, за чиито деца има места в детските заведения. Затова от ДБ предложиха финансовият ресурс да се насочи към алтернативни форми за отглеждане на деца с държавна подкрепа – чрез разширяване на въведените вече ваучери и регламентиране на родителските кооперативи и други подобни форми на грижа. От ИТН пък възразиха, че не може с лекота да се разрешат неограничено алтернативните форми на грижа (т. нар. дневна майка и др.), защото не е ясно как ще се носи отговорността за грижата и обучението на децата.

По предложение на Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лв. Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%, при положение че работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за гледачки.

Нищо конкретно не бе прието по отношение на политиката за подпомагане на семействата с деца, защото темата се оказа много трудна.

Единодушно обаче бе подкрепена идеята за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) като процент от средната работна заплата. Конкретен процент не бе фиксиран, но БСП и ИТН защитиха 50%, като Георги Гьоков предложи това ниво да се достигне за няколко години до края на мандата. Също от думите на Гьоков се разбра, че минималната заплата от догодина може да стане 710 лв., но този конкретен размер не бе записан изрично.

Да се въведат големи глоби и да се криминализира плащането и получаването „на ръка“ на суми за труд над размера на заплатата – не само за работодателите, но и за счетоводителите и за работниците, предложи спряганият за бъдещ финансов министър Асен Василев.