Елегия за дядо Панкратий

81

На 14 юли се навършват 21 години от кончината на уважавания и незабравим старозагорски митрополит

„Но не във вятъра е Господ: след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; След земетръса – огън, но не в огъня e Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).“

III Цар. 19:11-12

Отиде си ти от нас, обичний владико свети, потънал в житен сън далече от житейска препирня и пошла суетна врява. Космосът дълбоки тайни таи. Тогава, както и сега, все още не искам да повярвам! Тайните мистични от необятната вселена кацат само по върховете на планините. Отиде си строг, но любящ, дядо владика: напусна ни, с устни още за вода зажаднели и с очи, попили най-зеленото от тревите; зеленото, което обичаше да съзерцаваш, когато беше най-уморен! Напусна ни в юлски зной с поглед между зората и заника. Никога няма да повярвам! Тайните ще останат неразгадани като прашеца по цветята… Затова всеки миг си с нас в литургийната песен – мъдър и незлобив, със златисто белия блясък по косата. Душата ти като птица волна се понесе над натежалите класове, душата ти за мнозина остана загадка неразгадана и десницата, която щедро благославя, все тъй силно стиска сърпа пред простора на богата ти нива.

Напусна ни като отнет от живота, презрял на човешката шумотевица празнотата. И ако животът е закономерна аксиома, защо смъртта си остава загадка с неподвижна тайна!? И кой днес ще съумее да съхрани сноповете от твоята жътва? Аз сам не мога… Но мнозина днес дирим строгия ти и повелителен тон. Търсим те, не защото те няма, а защото повече от всичко те има в сърцата на всички о н и я от нас.

Изгреви прииждат, отива си с тъга вечерната светлина и от двете страни на везната, между доволни и недоволни, никой не те забравя. Ти умееше с индивидуален подход да бъдеш съдия – справедлив и строг. Обгърнати от дълбините на неразгаданите загадки в един ден юлски завинаги осиротяхме. И прегорялата от огъня трева помръкна в затишие. Ала и до днес името ти ярко свети като току-що избухнала Свръхнова, за да огрява коридори и канцеларии, изпълнени с измамни любезности, дето само се шепне и където страхът за мъжественост бленува. И огнивото от Големия взрив не ще ни стигне, за да те намерим, обичний владико, ако не си ни в сърцата и душите, ако споменът по тебе лицемерно избледнее. И когато бавен летен полъх на житна зрялост понесе нататък на камбаните тежките гласове, извадете от праха на неподвижния въздух забравените черно-бели портрети. Не ни оставай, владико свети, посред цялата паяжина от измамни мрежи!

Времето е в часовника и часовникът е от времето, а ти, архипастирю наш, знаеш и умееш да притегляш, и разбираш всичко. Безчетни са стъпките около твоето гробно място. Мнозина все още с името ти парадират като на парад без трибуна. И въпреки това нанякъде авторитетно биха отлетели, ако мъничко можеха да отлетят. Истината е повече от очевидна!

Беше споделил веднъж, че дядо Методий си отиде от тоя свят в монашеска беднота, но остави за поколения напред съкровища духовни, съкровища, по-ценни от смарагди зелени, прославили нашия град по-далече от Вечния Рим. Ти, дядо Панкратий, си отиде ненадейно с мъдрата пълнота от космически загадки, но понесъл с енергията на неутрино за всички ни – необятните поля, където пося на словото Божие благодатта. Остави ни съкровища от спомени, за да бъдем макар и миг – частица от теб. Учеше ни да не се оприличаваме на смоковници безплодни, а да даваме плодовете от добри дела. Няма да забравя и онзи Никулден, когато след отпуста на светата литургия остави архипастирските си дела и поведе за ръка бездомно момче, за да се застъпиш пред светските власти за неговата съдба. Откровено доказателство за биологично гравитационна сила! Невиждана в света…

И затова необходим си ни, дядо Панкратий, повече от всичко насъщно на земята, насъщен ни си ти и като присъствие на дух, за да отпием с истински възторг глътчица от благодатта на простора. Не искам да се задушавам като шепнещ незнайко. И знам, че не съм сам! Щом толкова много пием от погледа ти мъдър, от очите от твоите портрети, изпълнени с прашно и черно-бяло откровение. Приятелю на далечните светове, носи се душата ти ведно с песента на ангелските гласове. За съжаление, намират се скептици, които не искат да повярват, че на гроба ти стават чудеса. Днес на ония, които щедро предаде Божията благодат, вече не желаят да те помнят и пред паметта ти с досада свеждат глави. Априори, дори името ти не искат да споменават.

Тъгуваме за теб, архипастирю строг! Липсва ни мъдрият ти подход! Помогни ни в дни на лицемерия! Дълбоката ти тайна мистично мълчи; мълчи и космосът, мълчат и мъртвите, мълчат и живите. Отиде си от нас неразбран. Остави ни като голишарчета по сухите клони на дървото на действителността. Напусна ни, потънал в житен сън, напусна ни в поход, а след твоите нечути стъпки оставаме двама в спомена за нашата раздяла. След тебе кой ще продължи? Цели двадесет и една години сцена от тишина.

Някои казват, че ти, дядо Панкратий, си жив. Повече от жив! Аз вярвам! Но не само в душите и в сърцата, а жив от плът и кръв: видели те тежко да пристъпваш в юлския кипеж на житните жита. Казват още, че виждали блясъка на огненото слънце по белите ти коси златно да злати. Аз също те виждам някъде посред необятното поле изправен да пристъпваш със сърп в ръка, за да довършиш в бъдещия век недовършената си жътва. Амин!

Свещеноиконом Илия ТЕНЕВ
(Иподякон на митрополит Панкратий от 21.11.1988 – 14.07.1998 г.)