Един приел православната вяра американец мечтае за България. Иска да посети и Русия

145
Майкъл Вьорл

Майкъл Вьорл от Дейтън, Охайо открито пред „Старозагорски новини“:

С Майкъл Вьорл сме ФБ-приятели. Всеки Божи ден той публикува по няколко икони, свързани с честваните в този ден светии. Плюс подробна информация за техните жития. Ревността му към православието ни учуди и беше поводът за настоящото интервю:

– Кой всъщност сте Вие, г-н Майкъл Вьорл?

– Роден съм през 1951 година. Баща ми беше локомотивен машинист, а майка ни се грижеше вкъщи за мен, сестра ми и брат ми. Семейството ми беше католическо, но всички ние, децата, престанахме да посещаваме църква, когато станахме на 12 или 13 години…

– Как открихте за себе си православното християнство?

– Как намерих православието… това беше доста дълъг и сложен процес. У дома имахме колекция от печати на дядо ми. Той имаше печати от имперска Русия, които по някаква причина ме очароваха. Когато бях на 11 или 12 години, една монахиня в нашето католическо училище ми даде книгата „История на литургията“. Римокатолическа книга, но включваше информация за източните литургии. Имаше илюстрации на руското духовенство: епископи, свещеници, които служат в храмовете. Никога преди не бях виждал нещо подобно… Чувствах подсъзнателно, че „това е, както трябва да бъде“.

После намерих една книга „Религията на Америка“ и в нея открих адресите на всички православни църкви в САЩ. Писах на всички тях, молейки за повече информация за православието. Всички бяха много мили и ми изпратиха доста неща. Българската църква в САЩ ми изпрати „Житието на свети Йоан Рилски“ на английски език. Беше невероятно! Никога не бях чел нещо подобно и оттогава силно обикнах Рилския свети Йоан.

– Лесно ли взехте решението от католик да се обърнете в православната вяра?

– Когато бях на 13 или 14 години се допитах до гръцкия свещеник (градът, в който съм живял, имаше само една православна енория, на Вселенския патриарх) за приемане на православието. Каза ми, че ще ми трябва разрешението на родителите, а аз бях сигурен, че баща ми няма да даде разрешение. После в гимназията, разбира се, нашите интереси се насочват към други неща – търси се социална изява и, разбира се, вниманието на момичетата. Останах заинтересован от православието, но не много активно. Това беше през 60-те години на миналия век, а младежта ни се интересуваше от много други неща – рок музика, движението за мир… и някои неща не бяха много добри.

Бях женен и имах три деца, когато през 1983 година научих за Руската православна задгранична църква. Другите православните юрисдикции в САЩ бяха предимно икуменически – измерение, което не ме интересуваше, особено в светлината на моята досегашна католическа вяра. Фактът, че Руската православна църква извън Русия не е участвала в икуменическото движение (за механическо обединяване на църквите – б. а.), е това, което първо ме привлече към нея. Роля изигра също така и фактът, че Руската православна задгранична църква, независимо от своята малка численост, предлага много периодични издания и книги на православни теми, които не са достъпни от другите православни църкви…

И така, аз приех православието през 1985 година, бях кръстен на Лазаровден. Жена ми и децата бяха кръстени около една година по-късно.

– Как живеете понастоящем, с какво се занимавате?

– Аз съм православен. Почитам иконите, изучавам ги. Освен това публикувам икони във Facebook, за да илюстрирам църковния календар. Моята страница във Facebook се казва………..(копирай от оригиналния текст!!!), което, предполагам, означава Иконописец. След като публикувах всички тези икони ден след ден, научих много за иконите на различни православни държави от различните епохи. Харесва ми голямото разнообразие: стари грузински икони, стари руски икони, стари български фрески, български икони от 19-и век и румънски икони, особено тези в дървените църкви. Но никога не забравям, че иконите са преди всичко свети образи, пред които трябва да се молим.

– Посещавали ли сте някоя православна страна?

– Благодаря на Бога, посетих Гърция и Света гора на Атон. Това беше като някакво чудо. Един мой приятел работи за авиокомпания. Той има право на много евтини самолетни билети. И така, веднъж му бяха дали три билета до Гърция. Той решил да заведе свещеника и още един мъж от нашата енория в Атина. Но нещо се случило и този друг мъж бил възпрепятстван да пътува. Така щастието се усмихна на мен. Самолетният билет струваше 2 100 долара до Атина и обратно. А аз трябваше да платя само данъка. Никога не съм си мечтал даже, че ще мога да направя такова пътуване. Исках да отида в България и да посетя Рилския манастир. Това беше през 1992 година, имаше някакви политически проблеми и ми казаха, че не можем да преминем границата. Затова взех автобуса до Неа Макри, за да се поклоня на мощите на мъченика св. Ефрем Нови, после пътувахме до Солун, където се поклонихме пред св. Великомъченик Димитрий Мироточиви и свети Григорий Палама. Спряхме и в манастира на свети Арсений Кападокийски. На Атон останахме в скита на Пророк Илия, населен с монаси от Руската задгранична църква. За съжаление, те бяха изгонени оттам няколко месеца, след като ги посетихме. Пренощувахме и в свещените манастири Зограф и Хилендар, за кратко посетихме Ивер, Пантократор и Есфигмен.

– Това означава, че сте били и в българския манастир „Св. Георги Зограф“. Какви са впечатленията Ви от тази светиня?

– Аз много почитам 26-те свети мъченици от Зограф, и почувствах голямо благословение да бъда в техния манастир. Знаех много малко руски, за да разкажа на монасите в Зограф и Хилендар, че сме от Руската задгранична църква, но те ни посрещнаха като много скъпи гости! Това посрещане беше голямо благословение за нас, истинско чудо! Нещо, за което никога не съм мечтал, че ще мога да го направя. Тъй като съм в Руската църква, естествено бих искал да видя Русия. Но много искам също да отида в България, Румъния и Грузия. Толкова много има да се види във всичките три страни. Бих искал да видя манастира на светите мъченици Кирик и Юлита в България. Аз написах биография на нашия епископ Дамян (Говоров), който е служил в България и му е било позволено да се подвизава в този манастир. Освен това аз бих искал да намеря гроба на друг от нашите епископи, за който също писах – Антони (Дашкевич), който се е установил през последните си години в Казанлък. И мисля, че е бил погребан близо до храм-паметника в Шипка.

Интервюто взе:
Петър МАРЧЕВ