Единствено и само в България студентите празнуват своя празник на 8 декември

68

Началото е поставено през 1903 г. и въпреки превратностите по време на социализма 8 декември надделя над 17 ноември

8 декември е уникален празник на българските студенти, на който наздравици вдигат и всички, които имат дипломи за висше образование. Само у нас обаче той се отбелязва на 8 декември.

8 декември е и денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на Светите Седмочисленици и сред тях свети Климент Охридски (25 ноември по нов стил), считан за един от покровителите на българското висше образование.

Студентският празник у нас датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на единственото тогава в Княжество България висше училище – Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса то да има „по-особен, свой празник“. През 1902 г. Академичният съвет на Алма матер решава това да е Денят на просветителя свети Климент Охридски – 25 ноември. По нов стил това е било 8 декември. Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г.

След 1944 г. празнуването е отменено и заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. патронният празник на Алма матер отново е възстановен. Софийският университет обаче решава да го отдели от общия 8 декември и определя 25 ноември за свой официален празник. Въпреки че оттогава празникът се чества ежегодно, едва на 28 октомври 1994 г. на заседание на Съвета на ректорите е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден за всички български студенти.

Откъдето и да се погледне, 8 декември си остава може би най-интересния празник за всеки докоснал се до висшето образование в България.

През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите или да си е нямала проблеми с тях. Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти. Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна. Зависи накъде ще се насочи или ще я насочат. Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университетът им беше затворен. Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война. Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг, за да се запишат като доброволци. Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки. През 80-те години един студент бе вкаран в затвора заради книга. Сега „Фашизмът“ на Желю Желев на повечето им звучи като тройно дестилирана водка.

Някои говорят за страшна девалвация във висшето образование у нас. И затова, че висшето образование се е превърнало не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм. Според тях може би днешните студенти в хуманитарни специалности нямаше да минат матурите за средно образование през 90-те, в това число и някои от хабилитираните преподаватели. Понастоящем фактологията е категорична, че България твърдо държи първото място в света по брой на студенти на глава от населението. Вероятно сме и първи по раздадени хабилитирани титли. И това в голяма степен обяснява нещата. Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира. Днес в България има 51 акредитирани висши училища. Но се надяваме, че времето ще регулира и тази аномалия.

Американският философ Даниел Бурстин беше казал: „Можете да вкарате човек в университета, но не можете да го накарате да мисли.“

В своя реч българският историк и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в два последователни мандата, в периода 2007 – 2015 г. Иван Илчев се обръща към студентите по следния начин: „Да бъдем реалисти – на някои от вас правото да се наричате студенти на българската Алма матер бе дадено донякъде в аванс къде поради демографската криза, къде поради нароилите се у нас училища, които гордо, но не дотам справедливо се кичат с титлата университет, къде поради това, че много от вашите съученици заминаха да учат в държави, в които обществото не говори, а работи за качествено висше образование – пожелавам ви да сте достойни за това, което сте получили!“.

Надежда и за България, разбира се, винаги има. Все някога плявата ще бъде отсята от просото и нужните и качествени университети ще продължат да дипломират мислещи млади хора. За тези млади мислещи хора и за техните достойни преподаватели е нашият празничен поздрав:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ! ОБИЧАЙТЕ РОДИНАТА СИ И КЪДЕТО И ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТЕ ПО СВЕТА, ПОМНЕТЕ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ ВАС!

(СН)

Б.Р. В страницата е използвана и информация от www.bgnow.eu