Европейски помощи или Данайски дарове?

305

Откъде идват парите, които ЕС ще раздава за възстановяване на националната ни икономика след коронавируса и ще ги връщаме ли?

Припознават ли българските евродепутати националните ни приоритети, или част от тях се изживяват като европейски политици?

Отговорите четете в коментара на минния експерт инж. Щерьо Щерев:

През последните дни медийното пространство е заето предимно с коментари по европейските политики и помощи за възстановяване на европейската и националните икономики след кризата, предизвикана от СОVID-19.

Тези 9.282 млрд. евро (първоначално предполагаеми 15 млрд. евро) за България помощ ли са, или Данайски дар? Има много въпроси без ясни отговори, защото разискванията в Европейския съвет и Европейския парламент са предстоящи, а предварителните коментари и очаквания на страните-членки на Съюза от Севера и Юга, и от Изтока и Запада са твърде противоречиви.

Защо?

Защото се тегли общосъюзен кредит от група банки в размер на 750 млрд. евро. Предлага се 2/3 от него да бъдат разпределени като безвъзмездна помощ и 1/3 като заеми. Заемите ще се възстановяват по правилата за банкови кредити след 2028 година – това е ясно. Но сумите като „безвъзмездна (европейска) помощ“ ще се възстановяват на банките солидарно от всички страни-членки по неясни за сега правила до 2058 г. Е, щом като те ще се възстановяват с вноски от всички страни солидарно, то каква помощ са те?!? Всъщност помощта е, че са гарантирани от Европейския съюз и са изтеглени при благоприятни лихви поради огромния размер на банковия кредит. Погасителните вноски са разсрочени за период от 37 години. Кредитните суми ще се получават на части, а ще се изразходват по съответните проекти след предварителна оценка от страните-членки и последващо гласуване. Началото на процедурите може да се случи най-рано през 2021 г., а издължаването ще продължи до 2058 г.

Много важни са условията, под които гласуваните суми ще бъдат раздавани. Ако условията са на база европейски приоритетни политики, в противоречие с националните приоритети на отделните държави, то тази така наречена помощ може да се превърне в диктат, налагащ разходи, които ще обременят за десетилетия напред националните икономики, вместо да помогнат за тяхното бързо възстановяване и бъдещо развитие съобразно специфичните национални потребности, т.е. това ще бъде икономически троянски кон под формата на европейски дар.

Българските приоритетни области за инвестиции са:

  1. Здравеопазване.
  2. Селско стопанство:
    – земеделие – зеленчукопроизводство, овощарство, маслодайни култури;
    – животновъдство – кравеферми, свинеферми, птицеферми, овцевъдство.
  1. Лека промишленост – кожарска, обувна, текстилна.
  2. Хранително-вкусова промишленост – консервна, млекопреработване.
  3. Енергетика.
  4. Наука и образование.
  5. IT-технологии.
  6. Ж.П. комуникации и инфраструктура.
  7. Ремонт на наличните язовири, водоеми и изграждане на нови.

За съжаление, тези приоритети не се припознават като общонационални от всички български евродепутати. Голяма част от тях се изживяват като европейски политици и забравят, че са изпратени с гласовете на българските граждани да защитават техните интереси в Брюксел. Те получават европейски заплати благодарение на българските данъкоплатци, за да работят в европейските структури в интерес на България и нейните граждани, а не да пребивават в Брюксел като луксозни туристи. Съзнателно или не, но част от тях пропуснаха важно гласуване в ЕП по пакета „Макрон“, който бе приет без техните гласове с минимално болшинство на евродепутатите от богатите членки от Запада и Севера в ущърб на българските и другите източноевропейски автопревозвачи. Поради несигурното си политическо бъдеще у нас част от нашите евродепутати се стремят да бъдат харесани като „ревностни европейци“ и да останат след приключване на сегашния им мандат на заплата в раздутата брюкселска администрация. Те са готови да жертват минно-енергийния комплекс „Марица изток“ в името на реализацията на „Европейската зелена сделка“. Като хора, които не са създали и едно работно място, те с лека ръка приемат лишаването на 120 000 български граждани от поминък, в който са инвестирани десетки милиарди лева за високотехнологични машини и съоръжения, които могат да работят ефективно поне още две десетилетия. Ще бъдат изоставени два милиарда тона лигнитни въглища, природен дар, единствена засега българска енергийна суровина за производство на евтина електрическа енергия, гарантираща националната ни енергийна независимост. Целенасочено се пренебрегва фактът, че благодарение на природните си дадености България е екологично неутрална – емитираните количества СО2 са в пъти по-малко от усвояваните от българската зелена природа. Българските НПО-та като WWF и други подобни, щедро финансирани от европейските фондове, пристрастно пропагандират в полза на „Европейската зелена сделка“ и на корпорациите, произвеждащи фотоволтаични панели и ветрови електрогенератори. Готови са да превърнат плодородното Тракийско поле в пустеещи земи, покрити с фотоволтаични панели, където нито птици ще има къде да гнездят, нито гризачи, лисици, костенурки и таралежи ще могат да обитават. В насипищата на източномаришките рудници, които заедно с ТЕЦ са предмет на техните „екологични“ нападки, обитават много и различни диви животни и птици като зайци, лисици, пъдпъдъци, яребици, фазани, патици, чапли, щъркели и др. Това са ловните райони на дружинките от Раднево, Гълъбово и Нова Загора. В селищата от региона е силно развито пчеларството, което е критерий за чистотата на въздуха и наличието на паша за пчелите и домашните животни. Жителите на тези селища са по-дълголетни и здрави от тези в много други области, където няма мини и ТЕЦ на въглища. Внушенията и призивите им за бързо ликвидиране на въгледобива не са съобразени с икономическите интереси на хората от региона. Въпреки откритите технологични зони край големите областни градове Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково няма желаещи инвеститори да изграждат промишлени предприятия, където да се пренасочат хилядите работници и специалисти, които ще загубят доходните си работни места в закритите мини и ТЕЦ-ове. Последните, дори и да бъдат преоборудвани за работа с природен газ, също в близко бъдеще ще бъдат затворени. А природният газ е временно със занижени цени. Ако всички страни в ЕС закрият въглищните си мини и ТЕЦ и преминат на природен газ, то търсенето и цената му ще скочат рязко, съответно цената на произвежданата електроенергия ще се повиши. България е била до сега привлекателна за чуждестранните инвеститори благодарение на ниската цена на работната ръка и електрическата си енергия. Но ние, българите, не искаме да бъдем третирани като заден двор на Европейския съюз и най-бедните му граждани, които да го захранват с ниско платени работници, инженери, лекари и научни специалисти.

Процентни дялове на емисиите на СО2 на отделните страни в света.

Публикувано на 16.07.2008 г. и актуализирано на 11.05.2020 г.

На приложената графика са показани процентните количества емисии на СО2 на страните, най-големи замърсители в света. Очевадно е, че ако Европа постигне утопичната нула емисии на СО2, то намаляването на световните емисии с нейните 9% изобщо няма да се усети в мащабите на планетата. Останалите големи замърсители не споделят европейските твърдения за ролята на емисиите СО2 по отношение на климатичните промени. Те не се стремят към революционна редукция на въглеродните емисии за сметка на националните си икономически и социални цели.

Не искаме да бъдем принесени в жертва на утопични „зелени“ идеи. Не искаме към нас да бъде прилаган и в бъдеще „двоен аршин“. Искаме, както в Германия, българските мини и ТЕЦ да продължат да работят ефективно до и след 2038 година. Искаме както парламентът в Германия си гласува двадесетгодишна дерогация на европейските директиви по отношение на газопровода „Северен поток 2“, така и българският парламент свободно да гласува дерогация на европейски директиви, които не отговарят на националните ни интереси. А колкото до европейската солидарност – защо немският концерн „Фолксваген“ предпочете в Турция да строи най-новия си завод, а не в България? И още един въпрос към „зелените лобисти“: кога Франция ще се откаже от ядрената си енергетика и ще я замени на 100% с ВЕИ?

Българските политици и дипломати могат съвместно с полските си колеги, които търсят и други съмишленици, да съгласуват в общи действия защитата на националните си енергийни интереси на най-високо европейско ниво и да бъде спряна търговията на въглеродни емисии. Такава търговия има в няколко отделни щата на САЩ, които решават регионални проблеми чрез нея, без да я налагат на останалите щати.

Ако има прагматично мислещ, национално отговорен български политически елит, то финансовите средства от европейските кредити и националния бюджет следва да се изразходват в посочените по-горе български приоритетни области и в откриване на нови производства, които да ползват евтина електрическа енергия от комплекса „Марица изток“ през следващите десетилетия, като се отмени данък „квоти за емисии на СО2“. Така в България няма да се заменят едни работни места с други, а ще се разкрият нови такива, които ще привлекат младите български гурбетчии да се приберат в Родината, която ще им предложи приличен стандарт на живот. Това е верният път да догоним високия европейски стандарт на живот, при който ще ни бъде безпроблемно да караме електрически автомобили и въздухът в градовете ще бъде изчистен от вредни емисии и фини прахови частици. Не на последно място с изключителна важност е да се спре отрицателният тренд и да стане положителен демографският прираст на страната ни, и реално да се подмлади средната възраст на българските граждани. Решава се и проблемът с постъпленията в пенсионните фондове и гарантирането на достоен живот на бъдещите пенсионери. Може ли да се загърбят частно-партийните и корпоративни интереси в името на този национален идеал, да се реализира в живота ни девизът на Народното събрание и с помощта на тези финансови средства България бързо да догони водещите страни в Европа? Надяваме се да получим положителен отговор на този жизнено важен въпрос!

Инж. Щерьо Щерев, минен експерт