Европа се проваля в електрификацията

90

В навечерието на Срещата за климата в Катовице Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към нея минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. Защото няма никакво значение, че електричеството е 100% въглеродно-неутрално, ако заема миниатюрен дял в крайното потребление, а всичко друго са фосилни горива, нали?

Целите за електрификация не са от вчера – от подписването на Конвенцията за климата през 1992 г. Европа винаги е била наясно, че това е единственият възможен път към силно намаляване на въглеродните емисии. Електрификацията всъщност обхваща две стъпки: а) максимално проникване на електропреносната мрежа до всеки консуматор и б) заместване на всеки вид енергия в крайното потребление, вкл. в индустрията, отоплението и транспорта, от електричество.

Електрификацията не е процес, започнал от вчера. Първата електроцентрала в Европа започва работа в Англия през 1881 г., а до края на десетилетието на континента има вече около 1000. Малко по малко започва изграждането на електропреносна мрежа и към 1990 г. почти цяла Европа е електрифицирана, като изключение правят ограничен брой села в Източна Европа. Електричеството бързо навлиза и в транспорта чрез железниците. Въпреки всичко това за 100-те години от 1890 до 1990 г. електричеството достига само до 17% от крайното енергийно потребление в ЕС.

Въпреки всички усилия, в периода 1990-2016 г. делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС е нараснал едва до 22%.

В старите страни членки електрификацията изобщо не напредва в този период – Австрия и Дания например си стоят на ниво 18-19%, Холандия и Белгия също са под 20%. Реално значим ръст има само в Източна Европа (България скача от 19% до 26%, Румъния – от 11% до 17%) и Южна Европа (Гърция – от 17% до 28%; Испания – от 19% до 24%). Дължи се преди всичко на разширението на електропреносната мрежа и големия ръст в използването на климатици, тоест няма процес на заместване на други енергоизточници. Всъщност се случва тъкмо обратното – транспортът, отоплението и особено индустрията на континента ползват относително все по-малко електричество.

Норвегия е единствената страна в Европа, където електричеството надхвърля 50% от крайното потребление. Това се дължи на изключително ниските цени на производството на хидроенергия, които дават възможност за отопление на ток, а парадоксалното е, че цялата работа се финансира с износ на нефт и газ за ЕС. Дори и в Норвегия обаче пикът на дела на електричеството остава през далечната 1992 г. (54%), а след сума ти години на наливане на огромни субсидии и рекордни продажби на електромобили, продажбите на бензин и дизел например все още не записват значим спад.

Положението придобива катастрофален вид, ако погледнем изменението само в последните 10 години (на долната графика).

В периода 2007-2016 г. делът на електричеството в крайното енергийно потребление се е изменил от 21% до 22%. От 2014 г. даже има тенденция на бавно понижение. Водещи икономики като Германия и Великобритания отчитат спад, което е точно обратното на мечтите на бюрократите в Брюксел. Най-напреднала е Швеция, която достига почти 34%, но дори и там делът на електричеството спада. Как се връзва тази тенденция от реалния живот с имагинерните цели от 53% или 60% за след 30 г.?

Отговорът на въпроса „Защо става така?“ изисква цяла дисертация, затова тук само ще маркирам основните причини, които пречат на електрификацията на енергийното потребление в Европа:

Цената: Как да очакваме ръст на потреблението, когато електричеството в страни като Дания и Германия вече струва над 0,30 евро/кВтч? Политиките за подкрепа на ВЕИ струват ужасно много пари, а колкото по-значимо е проникването им, толкова по-високи стават общите разходи за балансиране на електроенергийната система.

Измислените плащания за въглеродни квоти: При цена 25 евро/тон СО2 себестойността на електричеството на лигнитните централи се удвоява. В много страни това би вдигнало цената на тока още повече. Кой луд ще мине на ток за отопление при такъв сценарий?

Унищожението на електроенергийните компании: Европейските политики и регулации буквално убиха финансово големите електроенергийни компании на континента като E.ON, RWE, EDF, Vattenfall.

Електроразпределителните дружества дори имат поставени цели за енергийна ефективност на клиентите, тоест за ограничаване на продажбите! Как се връзва това с общата цел за електрификация?

С две думи, получава се така, че напъните за внедряване на ВЕИ в производството на ток всъщност спират основния двигател на общия процес на декарбонизация – електрификацията на енергийното потребление. И се въртим в затворен кръг, от който няма изход.

Проблемът съвсем не е само тук. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е ужасяващо нисък – 9% (виж графиката по-долу, която е сред малкото включващи традиционната биомаса). Всичко останало е директно изгаряне на някакви въглерод-съдържащи горива. Все още по-голям дял (10%) заемат даже традиционните енергийни източници – дървесина, отпадъци от биомаса и изсъхнали животински изпражнения.

Активисти, политици, лобита и медии непрекъснато ни бомбардират с данни колко голям дял от електричеството вече се произвеждал от вятър и слънце и как светът можел да се декарбонизира за нула време, ако поиска. Не, не може. Причините са много. Но най-важната е, че делът на електричеството в енергийното потребление е ужасно нисък и се увеличава изключително бавно, ако това изобщо се случва. И за това си има причини, произтичащи от законите на физиката и икономиката, които не могат да бъдат преодолени със заклинания.

Европа самоуверено крачи към края на задънена улица и се опитва да влачи целия останал свят със себе си. Слава Богу, Младият свят отдавна не слуша Стария континент, а си гони интереса – неизказаната, но ясно видима в реалното поведение, мечта на всеки един човек на планетата – неограничен достъп до евтина и надеждна енергия, която да подхранва както базовите ни потребности, така и безкрайните ни желания.

Боян РАШЕВ