Евродепутат Владимир Уручев: До 2030 г. 25% от потребяваната електроенергия у нас трябва да идва от ВЕИ

86

Пред „Старозагорски новини“ евродепутатът Владимир Уручев коментира последните договорки между европейските институции, касаещи енергийната политика на Европейския съюз през следващото десетилетие. По какъв начин новите цели ще засегнат българската енергетика, четете в интервюто ни с българския представител в Европейския парламент:

– Г-н Уручев, не е ли твърде амбициозна задачата, която ЕК си поставя за възобновяемите енергийни източници. На практика това не означава ли затваряне на други, съществуващи до този момент мощности?

– Само преди броени дни завърши един от триалозите по темата за възобновяемата енергия в ЕС, с което на практика се постигна договорка между трите институции – Европейски съвет, Европейска комисия и Европейски парламент, за това, че до 2030 г. 32% от крайното потребление на електроенергия трябва да идва от ВЕИ. Това е новата амбициозна цел за страните от Европейския съюз в следващите близо 12 години. Тази посока на развитие, трансформирана вече по видове енергия, означава не 50%, а доста над половината от електроенергията трябва да е от възобновяеми източници. Това решение на европейските институции е нещо, което трябва да бъде постигнато и достигнато от всяка една отделна страна-членка. Предстои поставените цели да бъдат трансформирани в български национални цели, за да се види ясно в какъв етап на изпълнение сме ние като страна. Това ще се случи по линия на т.нар. енергийни и климатични планове. В тях ще бъдат конкретизирани нашите цели, които трябва изпълним до края на следващото десетилетие. Тепърва процедурата предстои да бъде представена в Европейската комисия. Ориентирайки се към тази цел всяка страна-членка се очаква да разработи своя собствен принос. Той ще бъде оценен от Комисията и ако сумарно дава споменатите 32%, ще бъде одобрен. Ако ли не, на някои от държавите ще бъде поискана преоценка и ще се дадат съвети и напътствия къде би могло да се промени нещо по такъв начин, че да бъде изпълнена целта, която пак повтарям е общоевропейска, а не на отделни страни-членки. Има обаче държави, сред които и България, при които ще бъде поставена по-ниска задача, а именно достигане до 25% потребявана електроенергия от ВЕИ. Компромисът ще зависи от развитието на отделните икономики, а в това отношение ние имаме в какво да догонваме Западна Европа. В Дания например процентът може да надмине и 40-те пункта.

– Как тези нови цели ще повлияят на досегашните източници на енергия в България, г-н Уручев? Новите цели предполагат загърбването на някои досега използвани мощности за производство на електроенергия. Какво ще се случи с енергийното сърце на България – комплекса „Марица изток“?

– Няма спор, че заложените цели от Европейската комисия за повишаване на процента на електроенергията от възобновяема енергия и изпълнението на изискванията на екологичните норми в най-голяма степен ще засегнат топлоцентралите в Маришкия басейн. При квотите за емисии на парникови газове всичко е прието и промени не могат да настъпят. До 2030 г. България е длъжна да постигне изискуемото 40% намаление. От това следва осъществяването на контрол по изпускането на вредни емисии от всяка отделна инсталация, всяка съществуваща мощност. Проблемът за нас не идва толкова от това намаление на квотите за парникови газове, защото то може да бъде компенсирано с отделни политики като енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, с които делът на т.нар. мръсни източници в общия баланс да падне. Същественият въпрос, който не може да бъде заобиколен, е, че предстои чувствително увеличение на цената на разрешителните (б.р. квотите) за тези емисии. Това трябва да бъде пределно ясно на всички български граждани. Ако до миналата година страната ни заплащаше около 5-6 евро за тон емисии, то цената им вече скочи до 15-16 евро за тон и се очаква към 2025 г. да възлиза на над 30 евро. Това означава, че на всеки произведен мегават час, например от една топлоцентрала, ще бъде добавяна такса от 30 евро към пазарната цена. Тази допълнителна стойност реално оскъпява тока двойно и той става неконкурентоспособен. Ще стане все по-трудно за България от икономическа гледна точка да поддържа свободното съществуване на тези топлоцентрали. Ще бъде необходимо да се вземат по-специални мерки, за да могат все пак те по някакъв начин да продължат да произвеждат определено количество енергия. Всички обаче си даваме сметка, че това няма как да продължи безкрайно. Очаквам в средата на следващото десетилетие да има преразглеждане на установените към този момент изисквания и едва тогава ще бъде ясно по какъв начин ще бъдат прилагани тези квоти. До тогава обаче съществува рискът допълнителното таксуване за мегават да направи топлоенергията неприемлива за обикновения потребител като крайна цена. Разбира се, ясно разбирате, че промяната в свободното функциониране на тези мощности се случва изкуствено, а не защото го налагат условията. Към този момент обаче мога да кажа, че все още не е завършено цялото законодателство в сферата на произвежданата енергия. Не са приключили и триалозите между европейските институции по теми като „Енергийната ефективност“. Много е вероятно дори до края на 2018 г. да не бъде постигнат пълен консенсус. Например за пазара на електроенергия има един регламент, който тепърва предстои да бъде уточняван, обсъждан и разискван. Този процес ще продължи и в рамките на австрийското председателство на Съвета на ЕС, което стартира на 1 юли. Точката на противопоставяне е свързана с това, че в този пазар ще настъпят изключително сериозни промени, свързани с промяната на стойностите на възобновяеми източници, по-високите цени на въглеродния диоксид и една нова динамика, по-голяма свързаност на европейския пазар, което означава по-различни правила, при които да действа той. Предстои схващането, че страна, която купува енергия, е слаба, да бъде променено. Единният пазар на електроенергия цели намирането на най-ниската възможна цена за електроенергия, която да идва от определяните като чисти източници.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ