Дълбоката държава в САЩ е виновна за касапницата в Украйна

299

Външнополитическата върхушка знаеше, че е ненужно да провокира непрекъснато Русия, твърди Джордж Д. О’Нийл, член на борда на директорите на American Ideas Institute, който издава The American Conservative

От началото на войната в Украйна корпоративните медии, политиците и всички контролирани неправителствени организации в Америка и Западна Европа се придържаха към твърдението, че руските военни действия в Източна Украйна са непровокирани и неоправдани – акт на агресия, който не може да бъде оставен без последствия.

Но имаше един проблем с този пропаганден блиц – той беше напълно неверен. Дълбоката държава – правителствените елити, разузнавателната общност и военната върхушка – прекараха десетилетия в заплахи и провокации спрямо Русия, като натискаха НАТО към тяхната граница.

Не е нужно да харесвате Русия, за да видите това, дори да мразите Владимир Путин от зори до мрак. Основният въпрос остава същият. Руснаците гледат на присъствието на НАТО на тяхната граница като на акт на агресия и заплаха за националната им сигурност и ние знаем това от десетилетия.

Посланието е ясно и безспорно.

През 1990 г., когато Съветският съюз започваше да се разпада и възможността за мир в по-голямата част от света се виждаше, Съединените щати – в лицето на Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ – обещаха, че НАТО няма да се придвижва на изток към руската граница. Това обещание беше централно за изтеглянето на съветските военни дивизии от Източна Германия, за да се улесни обединението на страната. Този ангажимент също така осигури сигурността, необходима за разпадането на властта в Съветския съюз. Без такава гаранция съпротивата срещу раздялата би била интензивна и почти сигурно насилствена.

До този момент бяха изминали по-малко от 50 години, откакто Русия беше нападната. Ужасът на Втората световна война струва на руския народ около 25 до 35 милиона жертви. В допълнение към невъобразимото море от кръв от тази война, руснаците добре помнят многото други нашествия, които причиниха смърт, скръб и съкрушение за неизброим брой техни съграждани. Тъй като американците никога не са преживели чужда инвазия, те нямат представа за този ужас. (Войната от 1812 г. беше една кратка и малка битка.)

Държавният секретар Бейкър направи правилното нещо, за да успокои легитимния страх и да улесни разпадането и освобождаването на стотици милиони хора, пленници на съветската система. Но преди мастилото да изсъхне, външната политика на САЩ, изразена в НАТО и ЕС. започна да нарушава думата си.

Докато постсъветска Русия преминаваше през сериозна икономическа депресия, непозната за повечето страни на Запад, елитите в САЩ и Европа съставиха план за разширяване на НАТО чак до границите на Русия. Този циничен ход открито пренебрегна и наруши обещанието на Запада. В началото на 1997 г. Джордж Кенан, лъвът на външната политика през по-голямата част от 20-ти век, предупреди в статия в New York Times: „В края на 1996 г. беше допуснато или предизвикано да стане преобладаващо впечатлението, че по някакъв  начин и някъде е решено НАТО да се разшири до границите на Русия. Но тук е заложено нещо от най-голяма важност. И може би не е твърде късно да изразя мнение, което, вярвам, не е само мое, но се споделя от редица други с богат и в повечето случаи по-скорошен опит по руските въпроси. Категорично изразена е гледната точка, че разширяването на НАТО би било най-съдбоносната грешка на американската политика в цялата епоха след Студената война.“

Година по-късно, през май 1998 г., след гласуването на Сената на САЩ за разширяване на НАТО, в интервю в New York Times Кенан отново предупреди западните политически елити за опасността .

„Мисля, че това е началото на нова студена война…Мисля, че руснаците постепенно ще реагират доста неблагоприятно и това ще се отрази в тяхната политика. Мисля, че това е трагична грешка. Нямаше никаква причина за това. Никой не е заплашвал другиго. Това разширяване ще накара бащите-основатели на тази страна да се обърнат в гробовете си. Подписахме се да защитаваме цяла поредица държави, въпреки че нямаме нито ресурс, нито намерение да го правим по някакъв сериозен начин. Разширяването на НАТО беше просто едно безгрижно действие на Сената, който няма истински интерес към външните работи“, коментира тогава Кенан.

Предупрежденията на Кенан бяха пренебрегнати. Година по-късно, през 1999 г., НАТО участва във военни действия срещу новосформираната Сърбия. И до днес можете да видите щетите от бомбардировките в Белград, сръбската столица. Сърбия е съюзник на Русия от времето на Първата световна война. Това беше възприето в Русия като предупреждение, че НАТО възнамерява да прави каквото си иска и че всеки, който им се противопостави, може да разчита на същото отношение.

Тази пресметната обида доведе директно до възхода на националистически лидер в Русия. През 2000 г. Владимир Путин е избран за президент. След бомбардировките на Сърбия, участието на Америка и НАТО във войни и умишленото разбиване на други държави като Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и редица страни в Африка, Централна и Южна Америка не остана незабелязано от руското ръководство. Никой сериозен човек във Вашингтон не може да каже, че не е бил предупреден за въздействието на тяхната жажда за власт при разширяването на НАТО.

Но лъжата продължава.

Висшите външнополитически лидери, които през годините се обявиха срещу разрушителните интервенции, бяха игнорирани…

Интензивността на антипатията на Русия към разширяването на НАТО към тяхната граница и по-специално в Украйна беше подчертана в доклад от 2008 г. на Уилям Бърнс – по това време посланик на САЩ в Руската федерация – до държавния секретар на Буш II Кондолиза Райс: „Украинското влизане в НАТО е най-ярката от всички червени линии за руския елит (не само Путин). В повече от две години и половина разговори с ключови руски играчи, от примитивните персони в тъмните кътчета на Кремъл до най-острите либерални критици на Путин, все още не съм намерил някой, който да гледа на едно членство на Украйна в НАТО като на нещо различно от пряко предизвикателство за руските интереси“.

Дори и директорът на ЦРУ на Байдън да не успя да използва богатия си опит тази година, други в Държавния департамент знаеха много добре как Русия ще реагира на откритите ходове за добавяне на Украйна към списъка на членовете на НАТО.

И все пак Виктория Нюланд, мандаринът в редиците на неоконсерваторите, на външнополитическата върхушка и Държавния департамент, през 2013 г. се похвали, че САЩ са похарчили повече от 5 милиарда долара за насърчаване на прозападни групи на „гражданското общество“ в Украйна от края на Студената война.

През 2014 г. Съединените щати подпомогнаха, ако не директно режисираха, държавен преврат срещу избрано правителство в Украйна, защото това правителство искаше приятелски отношения с Русия – по-голям съсед със споделена история, датираща от векове. Дълбоката държава не можеше да толерира това приятелство…

Професорът от Чикагския университет Джон Миършаймър изнесе лекция през 2015 г., в която предупреди за проблемите и опасностите, породени от предизвиканата от САЩ криза в Украйна през 2014 г.  След множество отхвърлени руски дипломатически предложения за разрешаване на опасностите, породени от неприятелска и въоръжена от НАТО Украйна, Русия наистина се задейства – както Кенан, Бърнс и други предсказаха. Руснаците се придвижиха през 2014 г., за да защитят южната си граница. Подкрепяйки местните рускоезични сепаратисти, Русия успя да осигури Крим, полуостров, който беше централен за руския флот в продължение на 300 години. Стигнаха ли по-далеч? Не. Започнаха ли пълна война? Не. Но те направиха както бяха обещали и се преместиха да защитават южния фронт на нацията си. Както професор Джон Миършаймър посочи в лекция от 6 юни 2022 г., имаше дълъг списък от провокации от страна на САЩ и НАТО, довели до това.

Много от тези провокации бяха очертани в доклада на Rand Corporation от 2019 г., озаглавен „Разширяващата се Русия“. Корпорацията Ранд е мозъчен тръст на дълбоката държава, който е помогнал за проектирането на повечето чуждестранни интервенции на САЩ от основаването си през 1948 г. Но дори резюмето на доклада си Ранд предупреждава да не се стига толкова далеч, че да се ускорят военни действия. Очевидно мозъчният тръст на Нюланд, Байдън и Блинкен не е прочел тази част. В продължение на години те превърнаха Украйна в де факто член на НАТО, неутрална нация само на думи. След договора от Минск от 2015 г. те провокираха и продължаваха да провокират, докато мечката не се нахвърли. Как това служи на интересите на Америка?

Ако се интересувате да надникнете в мислите и плановете на нашата дълбока държава спрямо Русия, прочетете целия доклад на корпорацията Ранд – „Разширяващата се Русия“. Това е смразяващо описание на умишлената намеса на Съединените щати в суверенни нации в съседство с Русия, за да нарани и провокира Русия. Политиката на САЩ очевидно е била: подклаждане на военни действия между Украйна и Русия на всяка цена. Защо ръководството отказа да преговаря добросъвестно с Русия? Те знаеха, че руснаците ще реагират така.

Какво се надяваха да спечелят политиците на САЩ?

Това са въпросите, на които трябва да се отговори. Външнополитическите и военните елити трябва да бъдат държани отговорни за смъртта и разрушенията, които техните антагонистични политики отприщиха. Те могат да се преструват, че не са знаели какво ще се случи, но сериозните външнополитически експерти извън вашингтонския балон знаят по-добре.

Джордж Д. О’НИЙЛ, theamericanconservative.com
Източник: Гласове.бг