Драматичната европрогноза за тока, която не трябва да се сбъдне

383
ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3"

Драматичната европрогноза за тока, която не трябва да се сбъдне

До скоро бяхме свикнали да мислим българската електроенергийна система като остров на стабилността. Дори да и имаше проблеми, те не бяха заради липса на ток, а заради излишък. Ако някой страдаше, това бяха околните страни, които от време не време трябваше да се лишат от евтини доставки от България.

Изобщо 80-те години на миналия век, когато България просветваше като дискотека, бяха останали във вицовете.

Ситуацията обаче се променя. Първите признаци бяха през миналата година, когато България трябваше да спре износа си на ток, за да задоволи вътрешното търсене. Сега идващите проблеми се потвърждават от не кой да е, а от ENTSO-E, европейската организация на системните оператори в страните от Европейския съюз. В току що публикувания си доклад за системната надеждност (т.е. вероятността от прекъсване на тока) организацията заключва, че към 2020 г. „риск от недостиг на ресурси може да се появи само в няколко страни, включително България и някои острови като Кипър, Малта, Корсика и Крит“.

Преведено на прост език, заключението на ENTSO-E е, че само след две години има риск България да се окаже в ситуация, в която за период от четири часа тя няма как да покрие търсенето на електроенергия нито с местно производство, нито с внос. Казано по друг начин, има риск от режим на тока, макар и за кратко.

Заключението на ENSTO-E трябва да закънти като камбана. Европейската организация не се отличава с алармизъм, нито с драматични прогнози.

Фактът, че нейният анализ поставя България на равна нога с острови, които поради изолацията си, винаги са имали проблеми с енергийната си сигурност, показва, че ситуацията в българската енергетика наистина се влошава и са необходими спешни мерки. И страната наистина се превръща в остров, но не на стабилността.

Какво да се прави?

Много малко хора си дават сметка защо в края на 80-те години на миналия век в България имаше режим на тока. Причината не е била рязкото увеличаване на потреблението от тежката индустрия, а липсата на грижа за съществуващите мощности. Увлечена в строежа на АЕЦ „Козлодуй“ социалистическа България решава да си спести пари от поддръжката на старите мощности и от закупуването на достатъчно въглища.

Сега, ситуацията се повтаря. Увлечени в какви ли не цели – повече възобновяема енергия, нови ядрени мощности и какво ли още не, българските политици рискуват да съсипят гръбнака на системата – въглищните ТЕЦ. Без те да могат да запазят потенциала си, няма как да се гарантира в обозримо бъдеще надеждността на енергийната система.  В момента, заради условията, в които е оставена да работи, най-голямата ТЕЦ в България – „Марица изток 2“, е де факто в технически фалит. Без постоянните заеми и повишаване на капитала от нейният пряк собственик – Българският енергиен холдинг, централата вече трябваше да прекрати работа.

Причината е, че въглищните ТЕЦ-ове са принудени да се съобразяват с все по-високите екологични и климатични изисквания на ЕС. В момента, за да произведат един мегаватчас електроенергия те трябва да закупуват права за изпускане на въглероден двуокис (1.3 пъти за всеки произведен МВч електроенергия). Правото вече струва около 20 евро, т.е. толкова колко струват всички други преки разходи за производство на електроенергия. Това води до акумулиране на загуби, тъй като ТЕЦ „Марица изток 2“ не може да спре – ако това стане и нейните блокове с мощност 1620 мегавата спрат да се въртят, енергийната система на България я чака срив и поскъпване на електроенергията.

Централата продължава да работи единствено поради помощите от държавния Български Енергиен Холдинг, които покриват загубите на ТЕЦ-а. Частен инвеститор отдавна би затворил кепенците, както направи ЧЕЗ с ТЕЦ „Варна“ преди време.

Единствените големи ТЕЦ, които работят без да трупат големи загуби, застрашаващи функционирането им, са „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“. И причината за това са толкова критикуваните им договори. Двете централи получават постоянни плащания за капацитет (т.е. да поддържат мощностите си в готовност) независимо от това колко електроенергия произвеждат. По този начин се гарантира, че те са готови винаги да произвеждат необходимото количество електроенергия.  Ако ТЕЦ „Марица изток 2“ скоро не премине към подобен механизъм, тя няма как да работи.

Най-абсурдното в случая е, че реално двата частни ТЕЦ-а в Маришкия басейн работят по правила, които са доста близки до налаганата в момента политика на ЕС за възнаграждения на капацитети. Страните членки мога да плащат на различни производители да стоят в готовност, ако това доказано повишава сигурността на енергийните им системи. В случая и с трите ТЕЦ-а това е безспорно.

Ако в България се въведе подобна прозрачна практика, това може да доведе и до промяна на някои от изкривяванията в прилаганата в момента система за „студения резерв“. Например, на теория той би трябвало да играе същата роля като заплащането за поддръжка на капацитет, но на практика поддържа производители, които дори не успяват да включат генераторите си, за да произведат електроенергия, когато това е необходимо, както се случи през зимата на 2017 г.