Доц. Антоний Гълъбов: Протестите в страната са лишени от гражданско действие и послания. Прозорецът им се затваря

25
Доц. Антоний Гълъбов

Преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“ и обществен анализатор доц. Антоний Гълъбов коментира за „Старозагорски новини“ резултата от кризите в политически и обществен план, на които станахме свидетели през месец ноември:

– Доц. Гълъбов. Месец ноември се оказа изключително динамичен от гледна точка на политически събития в страната и тук въобще не става въпрос дори за приемането на бюджета на страната, което по традиция предизвиква полемика в пленарна зала. Става въпрос за протестите, обхванали страната, и оставката на Валери Симеонов. В каква форма излезе правителството от тези, бих ги нарекъл, политически турболенции?

– Аз смятам, че този прозорец на протести и на възможности за търсене на политическа криза вече се затваря. Точно по тази причина последните недоволства са много по-малобройни. Всъщност вече се намираме във времето на равносметка за това какво точно се случи. По много специфичен начин противопоставянето спрямо правителството влязоха във взаимодействие със самата му конструкция. Съдбата на управляващото мнозинство у нас не е само български въпрос. От гледна точка на развитие на политическия процес в Европа в България за първи път националисти влязоха открито в управлението. Едва след това видяхме подобни събития в Австрия, Италия и т.н. От тази гледна точка динамиката на взаимодействието между политически субект от ЕНП и партии от националистическия спектър е много важно да бъде наблюдавано внимателно. Онова, което показва българският опит, е, че националистическите формации се държат по различен начин във властта, отколкото в опозиция. Промяна е видна. В същото време стана още по-видимо, че трите партии (Атака, ВМРО и НФСБ) влязоха в парламента под наименованието „Обединени патриоти“, но нищо повече. Между тях не протече абсолютно никакъв процес по израстването в коалиция. В резултат на това, особено през октомври и ноември, стана видимо как всяка една от тези формации, навлизайки в кампания за европейските избори, все по-силно търси не обединение, а разграничение спрямо останалите. Точно това бе в основата на отминалото напрежение. Опитът на България е интересен, защото имаме различна конфигурация на управление, която се оказа по-стабилна на външни въздействия. Това обаче отправя въпроса към състоянието на опозицията. Спомняме си, че лидерът на БСП обяви в началото на тази сесия, че 20 депутати на социалистите ще останат в пленарна зала, докато останалите ще се насочат към среща с хората. Нищо в първоначалните заявления на опозицията не показа готовност с помощта на парламентарни средства да бъде предизвикана криза и напрежение. Точно затова опонентите на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предпочетоха да се впишат в протестите, отколкото да ползват механизмите на парламентарната демокрация. Така че имаме особено развитие, но трябва да е пределно ясно, че прозорецът на протестите се затваря. От тази гледна точка трябва да кажем, че управлението днес е стабилно. Щетите, които то понесе през последния месец, изглеждат преодолими. Наред с това България има приет бюджет. С други думи важните законодателни теми продължават да се реализират.

– Връщам Ви отново на протестната вълна, доц. Гълъбов. Протестите в страната започнаха от високите цени на горивата, преминаха през искания за оставката на Валери Симеонов и след като и двете желания бяха изпълнени, участниците в тях се обявиха за промяна на системата. Това естествен изблик от лошото качество на живота у нас ли е, или хаотичен набор от желания с неясен рецепиент и път за постигане?

– Цялата тема за състоянието на протестния капацитет и културата на протеста е много важна, но не само за България, а за цяла Европа. Имаме нова фаза в развитието на този процес, защото най-малкото вече говорим за действия, които не са организирани от ясно изявена организация, те нямат лидери, говорители, ясна програма, посока и адресат. Това са едни протести, които по своята същност не са протести, а вълнения, които имат локален характер и много трудно могат да приемат образа на някакво гражданско действие. Точно затова смятам, че те са по-скоро ропот на недоволни поданици, отколкото граждански протест. Разбира се, трябва да подчертаем, че искането за увеличение на заплатите и намаляването на цените на горивата са легитимни, но в никакъв случай тези отделни теми, за които бе направен опит да бъдат обединени, не могат да имат смислен политически отговор. Искането за смяна на система е също толкова адекватна, колкото и настояването за написването на нова конституция по интернет. Това са неща, които чувахме и през 2013 г. Извън създаването на обществено напрежение обаче това искане не постигна нищо друго. В същото време се откриват изключително подозрителни сходства между недоволството във Франция, България и Белгия. В този смисъл очевидно импулсът за протести не е спонтанен, а има своя първоизточник извън ЕС. Ако за момент обърнем вниманието в друга посока, ще видим, че имаме един протест, който макар и да не успява да изведе ясни послания, съумя да създаде някакво напрежение. Това е изключително по своя характер, тъй като на практика виждаме, че това са неми протести. Скандирането на две или три думи не означава абсолютно нищо. Това са протести, които не успяват да артикулират каквото и да е смислено послание и демонстрират единствено неудовлетворение от собствения живот и жизнения стандарт.

– Една препратка към предстоящите евроизбори. Навлизаме ли вече в предизборна кампания и на какво ще станем свидетели?

– Ние категорично се намираме в кампания и по много категоричен начин тя започна със случващото се между взаимоотношенията между „Атака“, ВМРО и НФСБ. Всъщност БСП не улевява, а се национализира. Тя се опитва все повече да застава в пистата на националсоциализма и се опитва да привлече избиратели на въпросните 3 партии. Това изправя пред изпитание формациите от „Обединени патриоти“, тъй като те няма да могат да се явят заедно на предстоящите избори. „Атака“ заяви готовността си да се присъедини към групата на европейските реформатори и конформисти, която група е с неясно бъдеще предвид оттеглянето на Великобритания от ЕС. Едновременно с това имаме интересно развитие на ситуацията, свързана с посещението на Мари Льо Пен и подкрепата й за Веселин Марешки и „Воля“. Много показателен жест, който идва да покаже, че ще станем свидетели на струпване върху национал-популистката писта на изборите, което неминуемо ще генерира напрежение в предстоящите месеци. Имаме сложна политическа ситуация, в която радикализирането е неизбежно. За мен обаче е важно да не забравяме, че тези избори са особено важни за бъдещето на ЕС, което пряко ще засегне българския обществен и политически интерес. Говорим за важен политически избор.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ