Доц. Алексей Стоев: Стара Загора има своя дан в провъзгласяването на България като шеста космическа нация

128
Доц. Алексей Стоев

В навечерието на Деня на авиацията и космонавтиката – 12 април, разговаряхме с директора на НАО „Юрий Гагарин“ в Стара Загора доц. Алексей Стоев. Ученият ни припомня за ролята на някогашната старозагорска промишленост в паметното събитие с излизането на българския космонавт Георги Иванов в Космоса.

– Доц. Стоев, навършиха се 40 години от полета на първия български космонавт – Георги Иванов. Какво е участието на старозагорската обсерватория в този паметен момент за българската нация? Имаме ли за какво да се гордеем като старозагорци?

– Трябва да направим една историческа бележка. Предложението да се направи сериозна научна програма, във връзка с летенето на първия български космонавт, възниква през далечната 1977 г. в Стара Загора. Идеята се ражда в нашия град и това трябва да се знае. След това е било убедено държавното ръководство, че това си струва. Интересното е, че в Стара Загора се е намирала базовата обсерватория на Института за космически изследвания. В резултат на няколко разговора се разбира, че могат да се ползват предложенията по линия на програмата „Интеркосмос“ за полет на съвместни екипажи от няколко страни с водещата роля на тогавашния СССР. По линия на това става ясно, че може да бъде предложена една много голяма програма за ползването на прибори, с които да работят космонавтите на орбиталната станция „Салют 6“. В Стара Загора се създава небезизвестният фотометър на светенето на небето на Земята – „Дъга“, така се казвал уредът, който е бил предназначен за измерване на светещото небе, но не от Земята нагоре, а от Космоса надолу. Била проведена много щателна подготовка, тъй като използването на самата технология на уреда е изисквала внимателно запознаване. Този уред е направен от старозагорската обсерватория и по-специално от старозагорската промишленост. Именно мощното производство стои в основата на старозагорското участие в първия полет на български космонавт. Ако не е била промишлеността по това време, нищо от космическата програма няма да е можело да се случи. Това са много специфични технологии, които съдържат детайли със специално предназначение.

– Полетът обаче претърпява редица непредвидени аварии.

– Точно така. За съжаление, знаем, че полетът няма този успех, който първоначално се очаква. Това е заради редица аварии и неблагоприятно стечение на обстоятелствата. В резултат на това Центърът, който ръководи полета, отказва да проведе скачване на кораба „Союз-33“ с орбиталната станция „Салют 6“. В резултат на няколко аварии корабът е принудително върнат, но буквално пропада в атмосферата на Земята под много сериозна балистична крива. Космонавтите в него са подложени на непосилно за обикновения човек претоварване от 9 – 10 g, което е дори над тренираното от самите тях в подготвителните курсове. За щастие, вторият екземпляр на наблюдателния уред „Дъга“ е бил създаден отново и е бил качен на следващия полет. До края на живота на станция „Салют 6“ произведеният в Стара Загора уред беше щатен прибор, с който работеха редица експедиции. Научната идея, родила се в нашия град, все пак бива реализирана, макар това да не става точно с полета на първия български космонавт – Георги Иванов.

– Т.е. Стара Загора има своето място в провъзгласяването на България като шеста космическа нация?

– Абсолютно. Спомням си преди години като млад специалист слушах много за уреда „Дъга“, който е произведен в Стара Загора и неговото прилагане на станция „Салют 6“. Замисълът за полета на Георги Иванов и за създаването на програмата за спътник „България – 1300“, изстрелян през 1981 г., са замислени в нашия град. Определено имаме с какво да се гордеем. Въпросът обаче е да направим така, че младото поколение да има смисъл да влага своя ум и усилия за продължаването на космическите изследвания. Ако това нещо не се продължи, просто ще разполагаме с един къс от историята, който няма препратка към настоящето и бъдещето.

– Колко далеч сме днес от тези постижения?

– Истината е, че ние и в момента правим малки приборчета. Нямаме обаче мащабите на нашите предшественици. Това се дължи и на факта, че не разполагаме вече и с тази прословута старозагорска промишленост. Промени се и технологията на космическата промишленост. Спътниците, които изследват различни процеси, са с далеч по-малки размери. Промени се елементната база, технологиите за конструиране и изработка. Наши комуникационни компании успяха да изстрелят свои спътници. Готвят се паралелни програми за участие на български компании в производството на наноспътници. Наш уред лети и на последния проект на Европейската космическа агенция, която беше изстреляна с помощта на руска ракета към Марс. Там разполагаме с дозиметър, който проучва радиацията по време на орбиталното движение на спътника от Земята към Марс. Въпреки това обаче просто нямаме онези мащаби, с които са работели нашите предшественици. В Стара Загора се опитваме да възстановим Центъра за наблюдение на космически спътници и отпадъци от тях. Всичко това обаче е трудно, защото е свързано с много пари. Много от хората в тази сфера отиват към пенсиониране, а няма кой да ги замести отдолу.

– На 12-и април отбелязваме Световния ден на авиацията и космонавтиката. Как го посреща НАО „Юрий Гагарин“?

– Вече се настаняваме в своите помещения, които бяха ремонтирани през последните 18 месеца. В момента сме в сериозен творчески подем. Опитваме се да приведем всичко в ред. Този път пропускаме 12-и април. Заедно с Федералния институт за космически изследвания и технологии и с Руския център в Стара Загора реализираме едно събитие по повод 40-годишнината от полета на Георги Иванов. С особено внимание гледаме към 19, 20 и 21-ви април, когато в Стара Загора ще се проведе националната олимпиада по астрономия. НАО „Юрий Гагарин“ е домакин на това събитие заедно с РУО – Стара Загора, и Община Стара Загора. Уверявам ви, че много скоро ще се чуе за нашата обсерватория. Предстои ни да реализираме сериозни програми.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ