Днес Стара Загора чества своето повторно освобождение от турско робство

501
Заупокойната молитва от миналата година на 13 януари

Отново обаче ще отбележим славната дата със заупокойна молитва, а не с тържествен молебен

Днес, 13 януари 2022 г., се навършват 144 години от повторното освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 г.

Славната дата ще бъде отбелязана отново със заупокойна молитва, изпълнена от Старозагорския митрополит Киприан и местни духовници, която ще започне от 10:30 ч. в православен храм „Света Троица“.

Припомняме, че първото освобождение на Стара Загора е на 23 юли 1877 г., когато Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски, българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора. На следващия ден е избрана Привременна комисия с председател учителя поет и общественик П. Р. Славейков.

Радостта обаче не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина подп. Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Малка част от населението на града, заедно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Тези, които не са го направили – над 14 000 души, са били зверски избити. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. Навсякъде из града е имало камари от трупове. Плюс нечовешки зверства, извършени от поробителите над мирното население.

Градът е превзет от ордите на Сюлейман паша, опожарен и сринат до основи. Много млади жени и деца са отвлечени в робство.

Въпреки тежката зима на 1877 г. русите атакуват и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки героизъм и себеотрицание, преминават успешно старопланинските проходи. В началото на януари 1878 г. под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк-Мирски и М. Скобелев русите разбиват лагера на турските войски при Шипка – Шейново. Руските войски преминават бързо през подбалканското поле, като се сражават с остатъците на османската армия.

На 13 януари 1878 г. те повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.“

За пореден път обаче „Старозагорска новини“ поставя питане пред отците от Старозагорската епархия – защо повторното освобождение на Стара Загора трябва да бъде чествано със заупокойна молитва, а не с тържествен молебен!?

Историческите архиви сочат, че на 13 януари 1898 г. в единствения оцелял храм след опустошителното опожаряване на Стара Загора е отслужен тържествен молебен, на който присъства главнокомандващият на руските освободителни войски Николай Николаевич.

130 години по-късно – през 2008 г., в знак на уважение и почит към повторното освобождение на града се поставя традицията за отслужването на тържествен молебен на 13 януари в катедралния храм. Защото на тази дата петвековният турски поробител е безвъзвратно прогонен от Стара Загора и тази дата бележи новата история на града.

Йовка НИКОЛОВА