Денят на детето

36
Детство мое

Детство мое – реално и вълшебно!
Детство мое – така си ми потребно!
::::::::::::::::::::::
Детство мое – първо и последно…
Детство мое – така си ми потребно!

Десетилетия наред тази вълшебна детска песничка (от 1981 г.) вълнува поколенията от всички възрасти. Авторите й – поетът Богомил Гудев (1935-1993) и композиторът Вили Казасян (1934-2008), докосват най-нежните струни на човешката душа – детската същност. Тази, която формира личността ни и която носим, докато ни има. И която предаваме на своите деца и внуци. Тя струи чрез майчините милувки, бабините приказки, сричането на първите думички, първите стъпки, тичането боси под дъжда, ожулените в игрите колене, духането на рождените свещички… И детството се превръща в един безкраен празник. И така – поколение след поколение… И колкото по-значима част от тази същност съхраняваме, толкова повече чистота и светлина ще озаряват нашия ден…

Но когато, по данни на ЮНЕСКО, над 385 милиона деца и младежи по света живеят в бедност, а годишно умират от глад и болести 5.6 милиона деца под 5-годишна възраст, въпросът за вълшебното детство придобива мрачна социална окраска. Затова след Първата световна война, в условията на национални катастрофи, се появяват първите призиви за обща грижа към децата.

Годината е 1925-а. А първи юни е определен за празник на децата.

Защо този ден? Има различни версии, но най-убедителна е следната: На тази дата от дълбока древност в Китай се провежда фестивал на драконовите лодки (денят на пролетното равноденствие). На 1 юни 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско, САЩ, събрал китайски сирачета и празнували заедно. На същия ден се провежда и Световна конференция по въпросите на детското здраве в Женева.

Само две седмици по-късно – на 14 юни, в София е създаден Съюз за закрила на децата като поделение на БЧК. Дружество с такава цел се създава и в Стара Загора.

С царски Указ от 1927 г. за празник на детето е определена втората неделя след Великден – т.е. тогава е 8 май. До Втората световна война (1941-1945) празникът се провежда на различни дати под патронажа на сестрата на царя – княгиня Евдокия, а от 1930 г. – на царица Йоана.

До 30-те години на миналия век най-масова болест е туберкулозата, от която ежегодно боледуват над 100 000 души и умират над 15 000. Още през 1908 г. се създава национално Дружество за борба с туберкулозата, чийто председател в Стара Загора е д-р Невена Азманова-Ханчева (1875-1946).

След Първата световна война (1914-1918) и последвалите я кервани от над 200 000 бежанци от заграбените от България територии и 100 000 бежанци от Русия, както и след земетресението през 1928 г. се влошават жизнените условия и хигиената, което води до епидемии от малария и туберкулоза – в застрашителни размери при децата. Най-голяма е детската смъртност в Стара Загора – 150 на 1000 през 1928 г. и 181 на 1000 през следващата 1929 г. За създаването на диспансер в Стара Загора са отпуснати 50 000 лв. Създател и ръководител на заведението е д-р Ница Грозева (1890-1973). По нейна и на д-р Наньо Анастасов инициатива в Стара планина – в с. Поповци (Яворовец), е построена със средства на БЧК почивна станция за болни от туберкулоза деца от Старозагорския край. Трудно обозрима е дейността на Старозагорския митрополит Павел (1882-1940) в тези години на изпитания. Духовен йерарх на епархията от 1923-та до 1940 г., името му се превръща в истинска легенда приживе и като председател на Окръжната организация на БЧК, на организацията за борба с последиците от земетресението ДИПОЗЕ и на Окръжния съюз за закрила на детето. Той създава сиропиталища, безплатни детски домове, безплатни трапезарии към училища и детски домове, детски консултации, издейства средства за почивната станция в Яворовец, но най-значимата грижа за болните деца е закупуването със средства на митрополията парцел край Варна през 1930 г. и построяване на почивна станция, в която през лятото деца от епархията летуват на две-три смени за укрепване на здравето си за сметка на митрополията. А празниците на детето са поводи за благотворителни акции и жестове от страна на всички.

Създава се впечатление, че човечеството е поумняло… до следващата световна война… само след двадесет години. Която носи още по-трагични последици.

На 11 декември 1946 г. ООН създава Детския фонд УНИЦЕФ, за да осигурява спешна помощ, храна и здравни грижи за пострадалите от войната деца. Москва възстановява от 1949 г. Първи юни за международен ден за защита на децата.

През 1950 г. ООН приема следната Декларация за правата на децата: Възрастните трябва да осигурят възможност на детето да се развива както физически, така и душевно по най-добрия възможен начин.

На 14 декември 1954 г. ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и изкуство) обявява 20 ноември за Световен ден на децата. Но болшинството от страните съхраняват своите традиционни празници. Любопитно е голямото разнообразие в това отношение.

Япония празнува два пъти – на 3 март и на 5 май, Хонконг и Тайван – на 4 април, Турция – на 23 април; Мексико – на 30 април; Южна Корея – до 1946 г. празнува на 1 май, а след това – на 5 май; Унгария – последната неделя на май; Азербайджан, Албания, Ангола, Армения, Китай, Куба, Латвия, Беларус, Литва, Македония, Полша, Словения, Сърбия, Русия, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Етиопия, Черна гора, Чехия – на 1 юни; в ислямските държави Алжир, Афганистан, Египет, Ирак, Либия. Мароко, Ливан, ОАЕ, Пакистан, Палестина, Сирия, Судан и Тунис – на 4 юли; Индонезия – 23 юли; Венецуела, Аржентина и Чили – третата неделя на юли; Афганистан – на 16 август; Германия – на 20 септември; Бразилия – на 12 октомври, Индия – на 14 ноември; ЮНЕСКО – на 20 ноември; Гърция – на 11 декември.

Международният ден на детето има флаг – на зелен фон в центъра е знакът на земята, който символизира нашия общ дом чрез хармония, свежест, растеж и плодородие. Около него има стилизирани човешки фигури – червена, жълта, синя, бяла и черна, които символизират разнообразието и толерантността.

Знамето на Международния ден на детето

Един от приоритетите на социалистическа България е грижата за децата и Денят на детето се превръща в истински празник.

Десетки инициативи бележат 1 юни, но сред тях се откроява една правителствена със световен отзвук – Асамблеята „Знаме на мира“, по идея и реализация от министъра на културата Людмила Живкова (1942-1981).

Годината е 1978-а. ООН решава следващата 1979 г. да бъде обявена за „Година на детето“. По този повод българската държава решава да организира международна среща на децата от цял свят. Целта е: отварянето на България към западния свят, пренебрегване на политическите сблъсъци и желязната завеса – т.е. България да се представи като толерантна държава. И през лятото на 1979 г. – от 16 до 25 август, в София се провежда Международната асамблея „Знаме на мира“ – фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО и под мотото „Единство – творчество – красота“. Идеята е деца от различни държави да творят заедно и опознаят културата на останалите държави. Участват 77 държави, състои се и Международен детски парламент, който изпраща послания към света, а кулминация на събитието е откриването на монумента „Камбаните“. Изграден само за 30 денонощия, с височина 37 метра и със символични структурни елементи и оригинално вплетени камбани, отлети в Синодалния комплекс – общо 25 камбани с тегло 12 тона, а най-тежката тежи 3 650 кг. Настроени от проф. Палиев, камбаните могат да изпълняват концертни произведения. Около този монумент има структури в два бетонни полукръга и на всеки от тези 186 структури може да се закачи камбана. В момента има 107 камбани – по-голямата част от които са дарение. Най-старата е от XI век, има копие на камбана от IV век пр.н.е. Българската камбана тежи 1 300 кг. Около камбаните децата засаждат стотици дървета от цял свят. ЮНЕСКО превръща тази инициатива в традиция, която се провежда през 3 години. Проведени са три с участието на 3 900 деца от 138 държави. През 1996 г. има опит да се унищожи монумента, Евгения Живкова създава Фондацията „Знаме на мира“ с цел възстановяване на прекрасната идея. През 2002 г. папа Йоан Павел Втори дарява камбана, през 2006 г. – камбана дарява Израел.

С откриването на камбаните в Пловдив е открита първата детска железница с името на Асамблеята „Знаме на мира“. Такава подготвя и в Стара Загора инж. Дянков, но релсите изчезнаха през 90-те години… Социалната функция, от която държавата абдикира след преврата през 1989 г., доведе до смущаващите данни за мащабите на детската агресия и престъпност. Грижите за децата поеха спонтанно създадените граждански неправителствени организации, както и местното общинско управление.

За съжаление, децата са във висша степен потърпевши при катаклизми от всякакъв характер. И детските протегнати за хляб ръчички, и детските сълзи са безмълвният упрек към всички нас – възрастните. Остава надеждата, че и настоящият кошмар ще отмине и детски смях отново ще кънти навсякъде.

Където и да сте, мили деца, честит празник – с тези, които ви обичат и с любимите си занимания!

Лилия ФИЛИПОВА, историк