Двойник на цар Борис III развя българско и руско знаме край Паметника на Свободата

673
Хилядно множество се изкачи по стъпалата към Паметника на Свободата на 3 март

Хилядно множество се изкачи по стъпалата към светинята българска

Двойник на цар Борис III, о.р. полковник Борис Гъджаров, развя българския трибагреник и руското знаме в подножието на Паметника на Свободата на 3 март. Роденият през 1947 година в Карлово бивш офицер от БА сподели, че вече десета година идва на Националния празник на чутовния връх, за да се поклони пред паметта на загиналите за националното освобождение. С усмивка резервистът припомни, че преди време е бил избран, за да изиграе образа на последния български цар в документалния филм на режисьора Николай Чадъров „Загадъчната смърт на цар Борис“. Избрали го заради невероятната прилика, а и по него време мустакът му бил доста по-черен. На въпрос защо е развял двата флага едновременно Гъджаров беше категоричен: Без Русия България нямаше да е свободна, но и българите не сме седели със скръстени ръце, дали сме свидни жертви да оживее България на картата на Европа.

Двойникът на цар Борис и негов съименик, о.р. полковник Борис Гъджаров дойде на върха с две знамена: българско и руско, и с надпис: Българийо, за тебе те умряха! Юнаци, лека нощ!“

Хилядно множество от цялата страна се събра на Паметника на Свободата, за да отбележи 143-годишнината от Освобождението. Първите автомобили пристигнали малко след полунощ, а към 11:00 часа последните бяха спрени в самото начало на прохода откъм град Шипка, където по това време започна молебен в храм-паметника „Рождество Христово“, отслужен от Старозагорския митрополит Киприан. Сходна опашка от автомобили имало и към Габрово, разказаха пристигнали от Северна България.

Пак тогава по стъпалата към паметника тръгна отец Димитър Пенев от сливенския храм „Света София“, който свали расото, за да облече оригинална комитска носия от Егейска Македония. С пистолет-барабанлия на кръста и карабина „Уинчестър“ в ръка бившият инженер в областта на хранително-вкусовата промишленост и отдал се на Божието служение 55-годишен мъж дошъл от Сливен заедно с двамата си сина, по думите му на този свят за България и всеки българин ден всеки милеещ за родината е длъжен да се поклони до земята на жертвите.

Сливенският свещеник Димитър Пенев свали расото и облече хайдушка носия, преди да тръгне по стъпалата към Паметника на Свободата на 3 март

По стълбите към върха отчето се срещна с още един сливналия, 67-годишния акордеонист Ачо Маринов, който в негова чест изпя песента „Построил Богдан калето“.

„На това място сядам два пъти годишно, за 3 март и за възстановките от августовските боеве, хиляди хора са минавали покрай мен, кой е пускал в кутията левче, кой повече, а някои са заставали до мен да се снимаме заедно. Не крия, че съм циганин, ама и никой лоша дума не е рекъл по мой адрес. Празник е, хората искат да чуят българска песен и българска музика“, коментира мургавият музикант. В премяна на кукер от Ямболско, с десетки хлопки на кръста на върха дойде и младеж, който с усмивка сподели, че е пристигнал, за да прогони лошите духове, а и да постави цвете пред паметника.

Отец Стоян Божурин от Стамболийски отслужи молебен за падналите при отбраната на Шипченския проход

За пръв път от десетилетия молебена за 3 март отслужи редови свещеник, а не някой от двамата митрополити: старозагорския и великотърновския, на чиято територия се намира връх Свети Никола. За да бъде спазена традицията, се погрижи отец Стоян Божурин, предстоятел на църквата „Света Троица и свети Йоан Предтеча“ в град Стамболийски. Видимо развълнуван от мисията си, свещеникът се просълзи, докато преливаше червено вино край очакващите да бъдат поднесени от войници венци.

Военнослужещи от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада отдадоха почест на върха, до тях бе и сборна чета от Национално дружество „Традиция“ в руски и опълченски униформи, водена от казанлъчанина Николай Байнов, който години наред е участвал в исторически възстановки като Хаджи Димитър Асенов. Сред дошлите да отбележат Националния празник бяха хора на различна възраст: от гонещите достолепните 90 години до 2-3-годишни момченца и момиченца, носени на рамене от родителите си.

Христо ХРИСТОВ