Две бележити годишнини ще чества на 1 юли музикалната общност на Стара Загора

38
Маестро Георги Атанасов с Георги Баталов в Стара Загора след представянето на операта "Гергана" в града през 1925 г.

На този ден се навършват 115 години от рождението на Ничка Баталова и първото оперно представление в Града на липите

На 1 юли 2020 г. се навършват 115 г. от рождението на Ничка Хаджимитева-Баталова (1905-1979), оперна певица, автор на детски книги и на спомени за Стара Загора. Навършват се и 95 г. от първото оперно представление в Града на липите през далечната 1925 г. Нека си припомним за тях и ентусиазма на музикалните дейци, отдали силите си за създаването на първия български извънстоличен оперен театър, за тези две бележити годишнини, свързани с музикалния живот на Стара Загора.

Двигател на музикалното дело в града е дружество „Кавал“, основано през 1897 г. Дейността му се е състояла в изнасянето на инструментални и вокални концерти и подготвяне на певци и инструменталисти.

Солистката в първото оперно представление Ничка Атанасова Хаджимитева-Баталова е родена на 1 юли 1905 г. в Стара Загора, в семeйството на Атанас и Зорка Хаджимитеви. Тя е будно дете и с успех завършва прогимназията, където „нейната музикалност и чист детски глас се проявяват за пръв път“. Продължава образованието си в Старозагорската девическа педагогическа гимназия. Там тя изпъква със своята интелигентност и музикалните си дарби. Под ръководството на музиканта и педагог Тодор Пъндев тя пее в гимназиалния хор и става негова солистка. Участва в пиесата на П. Ю. Тодоров „Самодивата“ и в прочутата за онова време оперета на композитора Мишо Тодоров „Малката кибритопродавачка“.

Музикалните й дарби, хубавият й сопранов глас са забелязани и от Златан Станчев. Той е музикант, педагог, член на дружество „Кавал“, диригент на хора на дружеството от 1906 г. В 1934-1939 г. е хормайстор и член на настоятелството на Старозагорската опера. Там съдбата я среща с бъдещия й съпруг – Георги Баталов. Той е роден на 27 април 1896 г. в Стара Загора и е адвокат по професия, но е посветен и на музиката – секретар е на музикалното дружество.

В средата на тази група ентусиасти се ражда идеята за поставяне на опера. Изборът пада върху операта „Гергана“ от маестро Георги Атанасов по пиесата на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногота“.

Решението е взето! За София заминава Георги Баталов, за да помоли маестрото, с когото се познава от следването си, да даде творбата си на старозагорци. Композиторът обаче се съмнява във възможностите на дружество „Кавал“ и отказва да даде клавира. Налага се за столицата да замине и Златан Станчев. Разговаря с автора и получава нотния материал.

Започва усилена работа, но е трудно, много трудно. В запазените в Държавен архив – Стара Загора, спомени на Ничка Баталова за това време се казва: „Не беше лесно да се създаде опера… никой не ни обърна внимание, но ни гледаха с пренебрежение и ирония. Ние правихме опера, а нямахме най-необходимото, нямахме къде да правим репетиция, нямахме помещение, пиано…“

На Ничка Хаджимитева е поверена ролята на Гергана, а на Георги Баталов – на Никола. Младата изпълнителка сочи като основен двигател на делото „многозаслужилия за музикална Стара Загора Златан Станчев“. Той води репетициите, които се провеждат в девическата гимназия. „До късно след полунощ пеехме, пеехме с цели гърди, придружавани от цигулката на Златан Станчев“ – споделя отново в спомени Ничка Баталова. В хубавото начинание се включват Веселин Янакиев – прокурор, Тодор Мазаров, проф. Атанас Гърдев, д-р Радан Сарафов и много други. Режисьор на представлението е любимата артистка на старозагорската публика Мара Шопова.

В Протокол от 24 юни 1925 г. на дружество „Кавал“ е записано, че се взема решение операта „да се представи на 1 юли“, определени са и датите за следващите представления и цените на билетите. Направен е график за последните репетиции. Първи юли е и рожденият ден на солистката Ничка Хаджимитева, а тя е едва на 20 години. Преди вдигането на завесата, както отбелязва тя самата, Мара Шопова й казва: „Моето момиче, усмихни се, в теб ми е надеждата.“

Георги Баталов и Ничка Хаджимитева в ролите на Никола и Гергана от едноименната опера на маестро Георги Атанасов, поставена в Стара Загора през 1925 г.

На премиерата на спектакъла присъства и авторът на „Гергана“, маестро Георги Атанасов. Той е притеснен и загрижен дали ще се получи поставянето на оперната творба, защото всички участници са любители, много млади и без опит. След края на представлението обаче той е много развълнуван и доволен. Своето възхищение споделя с участниците и ръководителите на дружество „Кавал“. Особено е впечатлен от солистите в ролите на Никола и Гергана. Публиката също изпада във възторг от видяното.

Така с много желание, упорит труд и вдъхновение е поставено началото на Старозагорската опера с това първо извънстолично представление. През 1928 г. част от членовете на дружество „Кавал“ образуват оперна дружба „Районна опера“, преименувана през 1931 г. в Южнобългарска районна опера, а в 1935 г. – в Старозагорска общинска опера.

Снимка от сватбата на Георги и Ничка Баталови, 1928 г.

С този спектакъл Ничка Хаджимитева-Баталова остава завинаги първата Гергана в историята на културна Стара Загора. Операта я събира с Георги Баталов и те стават семейство на 29 юли 1928 г., когато се венчават в църквата „Свети Никола“. Тяхната дъщеря, известната диригентка Росица Баталова, споделя, че като дете си спомня как хората по улиците са се обръщали към родителите й с Никола и Гергана. Това е показателно до колко те са се слели с образите на своите герои.

Снимка на маестро Георги Атанасов, подарена на Ничка Хаджимитева след представянето на операта „Гергана“ в Стара Загора през 1925 г.

Впечатлен от представянето на операта си маестро Атанасов подарява на Ничка Хаджимитева и на Георги Баталов свои портрети с автограф и се снима с главния изпълнител. По-късно, в началото на 1927 г., той отново идва в Стара Загора и дирижира два спектакъла на своята „Гергана“, като отново насърчава солистите и целия колектив. Следват и други творби. Поставена е операта „Трубадур“ от Джузепе Верди, отново със солисти Георги Баталов и Ничка Хаджимитева.

Поради различни гледни точки за бъдещото развитие на оперния колектив и двамата напускат дружество „Кавал“. В писмо на дружеството от 14 юни 1927 г. то уведомява Ничка Хаджимитева, че приема молбата й, с която се отказва да работи за дружеството. „Те дълбоко съжаляват, че една от дейните дружествени членки напуща редовете му тъй преждевременно.“

Това обаче не значи, че тя се откъсва от музиката. По професия учителка, Ничка Баталова редовно изнася самостоятелни вокални концерти, в това число и по Радио Стара Загора.

За нуждите на учениците си започва да пише детски разкази, които са издадени в първата й книга „Най-гласовитото птиче“ през 1940 г. от старозагорската печатница „Светлина“.

През 1941 г. сем. Баталови се мести в София. Там Ничка Баталова се движи в кръга на видни литературни и културни дейци: Добри Немиров (който прави рецензия на книгата й „За тебе, татко“), Николай Лилиев, Евгения Марс и др. Дълги години тя работи в библиотеката на Народния театър „Иван Вазов“. Пише детската пиеса „Щурецът“, както и няколко пиеси за куклен театър. Сътрудничи със статии и на сп. „Българска музика“. Автор е и на книгата „Стара Загора през моите спомени“.

Ничка Баталова почива на 1 април 1979 г.

Със своето дело тя и Георги Баталов оставят ярка следа в културния живот на Стара Загора и допринасят за утвърждаването на първата извънстолична опера – Старозагорската.

Калина МАДЖАРОВА,
Държавен архив – Стара Загора