Да посрещнем празника с усмивка

75

Родител:
– Как мина матурата?
Зрелостникът:
– Важното е да сме живи и здрави!
***
По време на матурата квестор върви край чиновете:
– Май чувам гласове!?
Зрелостникът Иван:
– И баба така, но си пие хапчетата…
***
– Иванчо, как свърши учебната година, бабиното?
– С пет шамара по-малко от миналата година, бабо!
***
По мое време нямаше психолог в училище, даскалът ти изплющи 2 шамара и психологиката ти се стабилизира.
***
На черно счетоводство ни учеха още в началното училище: Пишем едно и две наум.
***
Най-страшните думи от нашето детство:
„Извадете двоен лист!“
***
– По какво си учител?
– По трудово, ама като пия три ракии, преподавам и пеене, и философия.
***
Учителката завела децата да гледат строителство на нова сграда. По време на мероприятието един строител паднал от една стълба и го откарали с линейка в болницата. В училище учителката анализира с децата случая:
– Петърчо, защо падна строителят?
– Ами сигурно не е внимавал…
– Много добре, Петърчо! Гошко, а ти какво ще кажеш?
– Ами сигурно не е спазвал безопасността на труда!
– Браво, Гошко! Иванчо, а твоето мнение какво е?
– Сигурно се е разсеял, докато ме псуваше на майка, госпожо!
– Как така те е псувал, Иванчо?
– Ами каза ми: „Ей момче, ще го туря на майка ти, ако не спреш да клатиш стълбата!“
***
Срещат се на онзи свят двама учители. Единият казва:
– Най-после да може да си отдъхнем от тези шантави ученици. Тук е толкова спокойно!
Другият:
– Наистина. И при това не сме в рая!
***
– Ако имате глупава нископлатена работа, не се отчайвайте. Спомнете си своите учители…
***
Отива делегация от учители при министъра на финансите и от вратата казват:
– Вече съвсем нямаме пари.
– Нищо, влезте и така.
***
На поредната видеоконференция Меркел попитала Борисов:
– С коронавируса се справи отлично, но как живеят българските учители с по 500 евро на месец?
– Че това тяхното живот ли е? – състрадателно казал Борисов.
***
Арабски студент написал писмо на баща си:
„Тате, аз съм добре, не се притеснявай. Само дето ми е неудобно, че отивам в университета с мерцедес, а моите преподаватели отиват с влака…“
Бащата му отвърнал:
„Сине, преведох 20 милиона по сметката ти. Моля, не засрамвай семейството повече, купи си влак и ти!“
***
При шефа на цирка идва дребничка жена с очила, същинска божа кравичка.
– Искам да стана дресьор на тигрите! – рекла жената.
Шефът се засмял:
– Ами, ето ги там тигрите, тъкмо са се разбеснели, идете да ги успокоите!
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
– Изродиии! Мирно!!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал.
– Вие така ли сте правили и на предишната си работа? – попитал шефът.
– Да.
– А къде е било това?
– Класна бях на 7-и „б“ в спортното училище.
***
В час по музика:
– Георги, я кажи сега кой е Бах?
– Хм, господине, това си е Ваша работа…
***
Учителка провери днес съчиненията на 9-и „а“ клас на тема „Как прекарах лятото?“ И постави два вида оценки 16+ и 18+…
***
Следващият превод на „Под игото“ ще бъде с емотикони, за да бъде по-лесно за смилане от младите.
***
Спомням си малките класове. Ако й дръпнеш плитката – значи я харесваш. С чантата по главата – си беше вече любов.
***
Учителката по алгебра много се разстрои, когато видя мъжа си с две неизвестни.
***
Учителката пита Гошо:
– Кажи, Гошо, кой месец има 28 дни?
– Сичките, госпожо, а некои имаа и повече.
***
– Кире, колко е 5 плюс 5? – пита учителката.
– 11!
– Хайде сега, извади си ръцете от джобовете и преброй пак!
***
– Двойка по геометрия?! Марш в ъгъла!
– Къде е?
***
– Тате, дай 100 лева.
– За какво са ти?
– Ще ги разменя.
– За какво?
– За четири.
– Това по какъв курс?
– По математика.
***
Първи учебен ден.
Ученик държи химикал в ръцете си и пита седящия до него:
– Брат, откъде се сменяше за кирилица?
***
– Освен че пише с грешки, синът Ви пише и с псувни!
– Ами старае се детето, напряга се, греши, изнервя се и псува.
***
– Иванчо, защо в БГ институциите никой не прави с*кс на работното място?
– Всички са роднини, госпожо!
***
Учителката пита учениците:
– Тошко, ти какво харесваш най-много у жените?
– Косата, госпожо.
– Значи ще станеш стилист. А ти, Жорко?
– Зъбите, госпожо.
– Зъботехник те виждам. А ти, Иванчо?
– Аз май дояч ще стана…
***
След 30 години съученици се събират на банкет. Сред тях имало лекари, учители, техници, инженери и един свещеник. Даскалът пита попа.
– Василе, кажи ми честно, има ли Бог?
– Владо, нека поне сега да не си говорим за работа.
***
Питат депутат:
– В какво се състои смисълът на образователната реформа?
– Решихме да отмъстим на нашите учители.
***
Янка Такева дава пресконференция.
– В началото на преговорите с министър Красимир Вълчев аз му поставих ултиматум: или той увеличава заплатите на учителите, или аз напускам Синдиката на българските учители.
След дълги и тежки преговори успяхме да постигнем компромис:
– Той не увеличава заплатите и аз не напускам синдиката…
***
В една психиатрична болница винаги за последния болен, който отивал за храна, нямало ядене. Главният лекар решил да провери как стоят нещата и разпоредил в негово присъствие храната да се раздава поименно. Започнали: Хитлер, Сталин, Наполеон и т.н., докато се появил един болен с две чинии в ръце и казал на готвача:
– Аз съм Кирил и Методий.
Готвачът се обърнал въпросително към главния лекар, който му наредил:
– Дай храна и на двамата, та те написаха българската азбука.
***
Футболисти се хвалят:
– Вчера ме приеха в националния отбор.
– Голяма работа! Аз пък вече знам цялата азбука наизуст!
***
Двама филолози си говорят:
– Откакто научих морзовата азбука, не мога да спя спокойно по време на дъжд.
– И аз! Ей на вчера вечер чух как дъждът три пъти ме извика да пием по едно. И то по име!
***
Приемен изпит по математика. Влиза първият кандидат:
– Колко е две плюс две?
– Три! Не! Пет! Не! Шест!…
– Грешен отговор. Дaa… Тъпак, но пък търсещ… Честито, приет сте!
Следващият:
– Колко е две плюс две?
– Три! Не! Три! Не! Три! Дa, дa, три е!
– Еех… пак тъпак, но пък упорит… Хайде, честито и на вас…
Следващият:
– Колко е две плюс две?
– Четири!
– Най-после един знаещ! Браво! За съжаление, местата вече се запълниха…
***
В понеделник Иванчо закъснява за първия час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо, ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
– Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи.
Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки. И карам си аз, и зад мене ТИР. По едно време светофарът светва червено. Трябва да спра, а не зная как. Питам тате и той казва: „Скачай на спирачката“. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по-лошото беше, че се ударихме и се обърнахме.
– И какво от това, Иванчо?
– Ами как какво, госпожо?! 1. От задната седалка всички картофи „дойдоха“ на предната. 2. При удара с тира колата ни хвръкна и се обърна. 3. Картофите се разпиляха. 4. А тирът се оказа с кивита.
– И какво от това, Иванчо? – пита изнервена учителката.
– Ами обадихме се на мама да съобщим за инцидента и тя каза без картофите да не се прибираме, че те й трябвали да ги продаде и да си купи зимно палто. Е, госпожо, как се търсят 200 кг картофи в 15 тона кивита?