Новогодишни традиции

247

Отбелязването на Новата година е най-древният от всички съществуващи празници. По време на разкопките на египетските пирамиди археолозите намерили съд, на който било написано „Начало на Новата година“. В Древен Египет настъпването на Новата година било по време на разлива на река Нил (към края на септември). Това събитие било много важно, защото единствено благодарение на него в пустинната земя се раждала реколта. Египтяните поставяли статуите на бог Амон, жена му и сина му в лодка, която един месец се носела по реката.

Още преди новата ера римляните започнали да си разменят подаръци и да се веселят през цялата нощ, желаейки един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар – Юлианския, според който Новата година започва на 1 януари, както е и днес. Първият месец от годината бил наречен на името на римския бог Янус – двуликия. Единият му образ гледал назад, а другия напред – в бъдещето. Съществува легенда, според която Цезар е освободил един от своите роби за това, че последният му пожелал през следващата година да живее по-дълго, отколкото през изминалата.

Англичаните не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.

Медията ни припомня, че точно въглищата и добиваната от тях светлина и топлина са били и в основата за създаването на Европейския съюз.

Шотландците не са носили бучки с въглища, за разлика от англичаните, но ходят на гости дори на хора, които не познават. Но пък обичаят е да излизат облечени като коминочистачи.

Немци и австрийци същи са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава „Този, който живее в гората“. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен – плодов хляб. На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът. В Германия изсипват разтопено олово в студена вода, за да видят какви форми ще извае съдбата и какво ще им донесе идната година.

В Италия дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже надяват червено бельо. Французите имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.

Португалци и испанци имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.

В Дания пазят старите и повредени съдове през цялата година, за да може в новогодишната нощ да ги изхвърлят през вратата. Датчаните вярват, че колкото повече съдове счупят, толкова повече добри приятели ще имат. В Белгия децата пишат писма на родителите си и в новогодишната нощ им ги четат на глас.