Гранитен паметник на сподвижника на Левски – Христо Шиваров, лежи захвърлен сред отпадъци

1337
Мястото, където е захвърлен надгробният паметник

Надгробен паметник на сподвижника на Апостола, секретар-деловодителя на Старозагорския таен революционен комитет и участник в Старозагорското въстание Христо Шиваров стои захвърлен сред отпадъци в задния двор на Старозагорския гробищен парк. Той е изработен от гранит и под снимката с правопис от преди реформата е изписано:

Христо Шиваров (30 Х.1850 г. + 12 IV.1933 г), учител, подобник, въстаник, арестуван в Одринския затвор 1875 г. След Освобождението на България примерен съдия.

На същия надгробен паметник е изписано и името на майор Иван Стойнов Добрев (23 III 1855 + 14 VII 1926) – „честен и храбър офицер“.

Къде са тленните останки на Христо Шиваров и как надгробната плоча се е озовала сред отпадъците в двора на Ритуалната зала на Гробищния парк днес никой не знае.

В местната преса по онова време – вестник „Зора“ (бр. 25.04.1933 г.), се съобщава за смъртта му, настъпила след дълго боледуване, и че е завещал имотите си на училищното настоятелство за постройка на училища, но липсват сведения къде е бил погребан.

Опитът на „Старозагорски новини“ да открие информация в регистъра на Община Стара Загора не се увенча с успех. В него обаче беше намерен оригиналният смъртен акт на Христо Шиваров. Историците, с които разговаря медията ни, изказаха предположение, че той бил погребан в тогавашното Хаджийоргово гробище, което вече не съществува след създаването на Старозагорския гробищен парк край село Хрищени през 1977 г. Вероятно тленните останки на Шиваров и майор Добрев са били препогребани в новото гробище, което обяснява наличието на гранитната плоча там.

Смъртният акт на Христо Шиваров, който се пази в регистъра на Община Стара Загора

Но остава въпросът кой и защо е откъртил и захвърлил гранитната плоча като абсолютно ненужна вещ?

За пръв път на „находката“ се натъкна наш журналист през август 2018 г. Тогава обаче тя беше сред треволяци на Гробищния парк, а сега е сред отпадъците в задния двор на Ритуалната зала.

Всеизвестно е, че за културата на една нация се съди по отношението й към нейните мъртви. Всеки един българин заслужава уважение, да не говорим за героите, свързани със историята й, белязана с кръв и саможертство в името на освобождението на България от турско робство.

А Христо Шиваров е един от тях.

Роден е в Стара Загора на 30 октомври 1850 г. Завършва класното Светиниколско училище в родния си град. Учителства в селата Знаменосец и Сърнево. От 15 май 1869 г. е отзован от Старозагорското училищно настоятелство и назначен за учител в основното училище при църквата „Свети Димитрий“. Там се включва в революционната дейност, а по-късно се запознава с Васил Левски.

През 1869 г. е образуван Старозагорският таен революционен комитет и Христо Шиваров е избран за секретар-деловодител, на който пост остава до 16 септември 1875 г.

Определен е за ръководител на една от четите (включваща селата югоизточно от града) по време на Старозагорското въстание през 1875 г., а след неуспеха му е арестуван и лежи в тъмница в Стара Загора и в Одринския затвор, където става свидетел на гибелта на свои другари по оръжие.

Заради частичната амнистия за участниците в Старозагорското и Априлското въстание е освободен. По време на Руско-турската война взема участие в защитата на родния си град.

След Освобождението заема различни длъжности в съдебното и финансовото ведомство. За русофилските си възгледи по време на управлението на Стефан Стамболов е преследван и уволняван, като два пъти лежи в затвора, принуден е да емигрира в чужбина и се завръща в България след падането на режима. След 1900 г. се оттегля от активния политически живот.

Като послание към поколенията Христо Шиваров написва „Спомени по Старозагорското въстание“. Оригиналният ръкопис се съхранява в Държавен архив – Стара Загора, а в Регионалния исторически музей е изложено машинописното му копие.

На този български герой сега „Старозагорски новини“ се опитва да намери тленните останки и върху тях да бъде възстановена захвърлената гранична плоча, докато все още не е станала материал за някой каменоделец.

Медията се обръща с молба към родственици на Христо Шиваров да помогнат с информация.

Йовка НИКОЛОВА

Б.Р. Темата е с продължение.