Геновева Петрова: Партиите навлизат в патова ситуация, изходът са ценностни, а не конюнктурни обединения

295
Социологът от "Алфа Рисърч" Геновева Петрова

Това заяви в коментар за „Старозагорски новини“ социологът от „Алфа Рисърч“. Агенцията публикува свое проучване на обществените нагласи, което откроява няколко съществени промени

– Г-жо Петрова, социологическа агенция „Алфа Рисърч“ представи резултатите от регулярното тримесечно проучване на обществените нагласи, проведено в периода 25 юни – 1 юли. Период на изключително динамични събития в обществения и институционален живот на страната. Улавя ли това изследване съществена промяна в динамиката на електоралните нагласи, имайки предвид предишно ваше проучване от април?

– Краткият отговор на този въпрос е – „Да“! Какво обаче наблюдаваме по същество в резултатите, които получихме? Нека първо да припомним, че периодът на изследването бе белязан от серия остри политически събития, които са свързани с вътрешнополитическия разговор, белязан от разпада на коалицията, така също и действия с подчертана външнополитическа насоченост. От тази гледна точка два са основните момента от цялостните обществени нагласи, които регистрира това проучване. Първият е, че нагласите на хората следват силната турбулентност, която виждаме в политическия процес. Наблюдаваме поляризация и неустойчивост, които до момента не сме виждали в нашето общество. Вторият момент е свързан не просто с разделението на общественото мнение, а със силната флуктуация в подкрепата за отделните партии в този период. Хората в нагласите си, в мненията си, в настроенията си реагират на всяко едно събитие. Казаното до момента подчертава и най-важния извод. Спрямо месец април имаме динамика и в отношението към институции и политически партии, и в отношението по отделни въпроси. По отношение на правителството виждаме промяна на тенденциите. Критичността остава, но след спада в доверието към него, измерен през април, сега отчитаме увеличение на подкрепата за кабинета „Петков“. Очевидно свалянето на Никола Минчев от председателския пост, вотът на недоверие са мобилизирали силно симпатизантите на правителството. Това е причина както кабинетът „Петков“, така и „Продължаваме промяната“ да регистрират известно подобрение в отношението на хората към тях.

 – Кои са губещите политически субекти от тази изострена обстановка в страната?

– Чисто институционално големият губещ от политическата криза е Народното събрание. Доверието в работата на парламента се срива до 9%. Друга институционална фигура, която губи от обществената си подкрепа, това е президентът Румен Радев. Подобна тенденция по отношение на държавния глава измерваме за първи път. Той бележи спад в одобрението, а с това също и засилване на критичните оценки. Това е продиктувано най-вече от настроенията на привържениците на това правителство, които през 2021 г. се очертаваха като солидни поддръжници на Радев. От гледна точка на електоралната картина и политическите партии можем да откроим в настоящото ни проучване няколко губещи. Най-големият от тях е „Има такъв народ“. Партията, която създаде политическата криза и доведе до падане на управлението. Така или иначе подкрепата за тази формация следваше плавна ерозия в изминалите месеци. Днес тя вече е до равните от 3.3% спрямо 4.5% през април, което изпраща партията извън състава на бъдещ парламент. Друг губещ в тази ситуация е „Възраждане“. Формацията на Костадин Костадинов слиза на нива от 7.9% при 9.4%, които измерихме за нея при предишното проучване. Няколко фактора влияят върху това свиване на одобрението към „Възраждане“. До голяма степен това е фактът, че формацията остана встрани от ядрото на активните политически събития. Освен това открито про-руските позиции, които тази партия заявява, среща сериозна конкуренция от БСП (11.5%) и новия проект „Български възход“ на Стефан Янев (5.4%). От останалите партии не бихме могли да откроим някаква негативна тенденция. ГЕРБ запазват водачеството си в електоралните предпочитания с 21.5%, което е с 0.2 пункта по-ниско от предишното наше проучване. Много по-малка обаче е разликата, която отчитаме между партията на Бойко Борисов и „Продължаваме промяната“, които качват 2%, достигайки 20.2%. БСП също успява да подобри позициите си спрямо предишните нива от 10.2%, които измерихме. ДПС стои константна на фона на политическите сътресения с 8.8%. „Демократична България“ запазва подкрепата на около 7% от избирателите, които са решили да гласуват. Друг много важен щрих, на който трябва да бъде обърнато внимание, е много ниската готовност за участие в избори. Едва около 38% изразяват готовност да гласуват на бъдещи избори, което сочи изключително слаба ангажираност с изборния процес дори на декларативно ниво.

 – Предвид ниската готовност за участие в бъдещи избори, която измервате, не влизат ли в собствен капан партиите с очертаващия се на хоризонта нов предсрочен вот?

– Определено можем да говорим, че политическото представителство у нас влиза в патова ситуация. Това е видно от електоралните нагласи и много силно поляризираната позиция на хората дали да бъде съставяно правителство в този парламент, или да се върви към нови избори. В тази посока имаме паритет. Друг въпрос, по който наблюдаваме остра поляризация, е коалиция около кои партии би могла да се справи с управлението на страната. Около 32% от анкетираните са на мнение, че новото правителство трябва да бъде формирано около „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков. Близък до този резултат с 25% е и делът на хората, които са на мнение, че с тази задача по-успешно би се справил Бойко Борисов и ГЕРБ. Тук искам да излезем малко от тази моментна картина, която „Алфа Рисърч“ измерва в настоящото проучване и да насочим внимание в посока на възможното решение за излизане от патовата ситуация. Изходът от политическата криза трябва да бъде търсен във формирането на по-широки, но ценностни и идеологически базирани мнозинства. Виждаме, че конюнктурните обединения и тези, които разчитат на подкрепата на отделни играчи, не са устойчиви. В период, в който страната е изправена пред серия от кризи, очевидно решението е коренно различен подход. Към момента основните политически сили не дават сигнал да поемат по такъв курс за разплитане на политическия възел, което допълнително задълбочава кризата и удължава омагьосания кръг.

 – Има ли потенциала една про-европейска, про-атлантическа идеологическа основа да формира подобно устойчиво мнозинство?

– Мнозинството от българските граждани категорично заявяват, че не трябва да се променя евроатлантическата ориентация в развитието на България. Това безспорно е една устойчива нагласа сред българското общество. Въпреки някои затруднения, които в настоящата обстановка тази посока на развитие създава, преобладаващата част от българските граждани смятат, че страната трябва да отстоява тази своя ориентация. От тази гледна точка българското общество би избрало една устойчива и последователна европейски ориентирана коалиция. Кои партии биха съставили подобно мнозинство е въпрос на конкретни политически разговори. Друг фактор, който спъва изхода от политическите кризи, е изключително силната персонификация на политическия дебат. Да, лидерите са важни, но задълбочаването на политическия разговор в посока кой да не бъде кандидат за премиер или кой да напусне председателския пост на дадена партия не е продуктивен. Както виждаме, задаването на подобни червени линии не води по никакъв начин до изход от политическата криза. Затова именно ценностно базирани, широки, но същевременно устойчиви обединения биха могли да спомогнат за преодоляването на патовата ситуация.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ