В състояние ли е българският политически елит да защити националните енергийни интереси?

216
Инж. Щерьо ЩЕРЕВ

В годините на прехода българските политици безотговорно разпиляха държавните активи с оправданието, че „държавата е лош стопанин“. Но какво е тълкуванието на понятието „държава“? Според тълковния речник държавата е „политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация“. Фактически политическата класа чрез кадруване във всички тези органи на властта управлява, съответно тя е „Държавата“ и всеки политик, който заявява, че „държавата е лош стопанин“, трябва да има предвид, че това се отнася за него и колегите му.

Първите жертви на прехода от социализъм към капитализъм бяха земеделието и животновъдството. Под претекст, че връщат земята на собствениците й, управляващите политици раздробиха земеделската земя, позволиха разграбването на модерните за времето си земеделски машини, унищожаването на хидромелиоративните системи, осигуряващи поливането на над 80% от обработваемите селскостопански площи. Селското ни стопанство бе върнато 100 години назад към дървеното рало. У нас бяха унищожени зеленчуковото производство, плодовите масиви, животновъдството, където се отглеждаха стотици хиляди породисти животни. Хранителната и леката промишлености бяха лишени от суровинните си източници. Затворени бяха редица консервни фабрики, месопреработвателни заводи, изнасящи висококачествена продукция на европейския и световните пазари. Заедно с тях бяха ликвидирани научни земеделски институти, разработващи и произвеждащи сортови семена и породи животни, съобразно природните и климатични особености на страната ни. Ликвидирана бе химическата промишленост, произвеждаща изкуствени торове за родното земеделие и за износ. Оправданието беше, че се отравя земята и се произвеждат плодове и зеленчуци с високо съдържание на нитрати. А сега има ли институция, която да контролира съдържанието на нитрати и хербициди в продаваните у нас вносни зеленчуци и плодове? Ощетените собственици на земеделска земя можеха да бъдат компенсирани справедливо, както това бе направено в Чехия, където бяха запазени земеделските кооперативи. Сега българските граждани ядат сирене, кашкавал, масло и други „млечни“ продукти от палмово и други растителни масла, но без мляко в тях. В болшинството предлагани колбаси месото е в количество на подправка, а не на основен продукт. С ликвидирането на уедреното земеделие и животновъдство бе лишена от суровини и леката промишленост, бяха затворени десетки фабрики и предприятия, произвеждащи за вътрешния пазар и за износ обувки, кожарски, текстилни и други стоки от първа необходимост.

Чрез преднамерени назначения на некомпетентни личности на ръководни длъжности бяха доведени до фалит водещи предприятия в електронната промишленост, като ДЗУ – Стара Загора, ДСО „ИЗОТ“ и десетки други високотехнологични, успешно работещи дружества. Под претекст, че българските мениджъри са неспособни да управляват в новите условия на конкуренция, бяха потърсени т.нар. стратегически инвеститори за БГА „Балкан“, Металургичния комбинат „Кремиковци“, българските телекомуникации, предприятията от оръжейния промишлен комплекс и много други. Повечето от тях вече не съществуват. Чрез планирано предизвикана криза в банковата система бяха обезценени влоговете на редовите българи и пенсионният фонд. Но осведомените членове на политическата класа и техните протежета запазиха своите спестявания, като своевременно ги преобърнаха в твърда валута.

С цел да се подобри качеството на електропреносната мрежа, електроснабдяването на селищата и дребните предприятия чрез приватизация на електроразпределителните дружества бе продадена на безценица „касичката“ на българската енергетика на „стратегически инвеститори“. Последните отчитат стотици милиони левове в инвестиции, които се реализират от техни дъщерни фирми, без реално да се е подобрило качеството на електроснабдяването в големите градове и особено в малките селища.

Паралелно с този процес вървеше непрекъсната реформа на образователната ни система, която преди 1990 година беше на водещо световно ниво. Обучаваните български деца по тази система успешно се състезаваха със своите връстници от Япония, Китай и Израел. Сега, след толкова реформи, голяма част от завършващите дванайсети клас „успешно“ могат да сричат, без да осмислят прочетения текст и могат да броят до 12 без грешка. По-будните от тях заминават да продължат образованието си във висшите учебни заведения в чужбина, откъдето едва ли някога ще се завърнат. Останалите зрелостници влизат в многобройните университети у нас с успех над две в технически и хуманитарни специалности и се дипломират „успешно“. Парадоксално, не, престъпно е, че в Медицинска академия се дипломират бъдещи „медици“, които не могат да говорят български език!?! Достойно за съжаление е, че след дълги и мъчителни реформи в подобно трагично състояние е и здравната ни система, страдаща от липса на достатъчно и добре обучени медицински кадри.

И така 28 години. Сега е дошъл редът да се пречупи гръбнакът на българската енергетика – предстои спиране на Минно-енергийния комплекс „Марица изток“. Причината е, че българските евродепутати и чиновниците от МОСВ нито реагираха своевременно на обсъжданите от 2006 година проекти в работните комисии към ЕП на Референтен документ за най-добри налични технологии за Големи горивни инсталации, нито се противопоставиха при гласуването му за влизане в сила от 1.01.2016 година. С този документ се завишиха нормите, ограничаващи емисиите при изгарянето на въглища. Ще припомня факта, че България е преизпълнила още към 2015 година нормите за намаляване на количествата емитирани парникови газове, определени като европейска цел за 2030-2040 г. спрямо 1990 година. След 2015 година общото количество на емисиите от въглероден диоксид у нас варира малко под 50 млн.т. годишно, като делът им от изгаряните въглища е 24.19 млн. тона. Намалението на количествата емитирани парникови газове с над 45% спрямо 1990 година се дължи на закриването на голям брой индустриални производства и съответно на намалената консумация на електрическа енергия. Трите основни ТЕЦ-ли в комплекса „Марица изток“ – ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД и ТЕЦ „АES Гълъбово“ АД, са с най-съвременни сероочистващи инсталации за емитираните газове и постигат около и над 97% задържане на SO2 от изгаряните лигнити. Но това се оказва недостатъчно, за да продължи тяхната експлоатация до изчерпване на ресурса им. Комплексът, произвеждащ електричество с ниска себестойност от единствената местна крупна енергийна суровина – лигнитни въглища, е поставен под непосредствена заплаха да бъде спрян от лобито на европейските „зелени“ бюрократи. Под знамето на благородния стремеж за опазване на околната среда и въздуха, ЕК и ЕП въведоха схема за търговия на виртуални квоти за емисии на СО2. Редица търговци, спекулирайки с покупко-продажбата им, безконтролно вдигат тяхната цена и реализират огромни печалби. Основната цел е да се ликвидира топлоенергетиката на въглища в полза на така наречените възобновяеми енергийни източници. Последните не са по-малко вредни за околната среда. Слънчевите панели заемат огромни обработваеми земи и горски площи, на които не могат да се отглеждат селскостопански култури, да растат дървета, да пасат домашни и диви животни, а ветровите електроенергийни паркове плашат и убиват птици. Непосилните цени на квотите ще принудят ТЕЦ-ли да спрат, а заедно с тях и мините. Десетки хиляди семейства остават без поминък, а всички български граждани ще бъдат принудени да плащат скъпа електроенергия или да стоят на тъмно и студено, да купуват по-скъпи продукти от първа необходимост. Цената на хляба вече скочи изпреварващо с около 30%. В общественото пространство се заговори за спасяване на най-големия български ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД. А какво ще стане с останалите?! Бивш министър на енергетиката спомена пред журналисти, че се обсъжда идея за обединяване на ТЕЦ с АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД – „Хипотетично от едно такова обединение може да има съществени ползи, защото ще се намалят разходите, бордовете. Но погледнато от експертна гледна точка може да даде възможност на централите да предлагат много по-гъвкави продукти. Ако тези две централи търгуват своята електроенергия заедно, те ще могат да постигнат много по-добри резултати, а и могат да се постигнат значителни намаления на разходите“ (цитат). Идея, достойна за последовател на Мичурин в енергетиката.

Обнадеждаващо е съобщението, че министър Теменужка Петкова е провела телефонен разговор през миналата седмица с полския си колега Кшищоф Тхужевски, чиято основна тема е била „неотдавнашните прекомерни колебания в цените, установени на пазара на въглеродни емисии в ЕС“. Полската страна предлага общ подход за намиране на бързи адекватни решения за смекчаване на последиците от колебанията на цените на въглеродните емисии. Двамата министри са изразили съгласие, че сътрудничеството между страните би спомогнало за намиране на трайно решение на въпроса.

Целесъобразно е да се привлекат и другите заинтересовани страни като Испания, Словакия, Унгария, Чехия, Румъния и др. Реалното решение на проблема е колективно да се защити в ЕК и ЕП правото на всяка държава-членка самостоятелно да избира както времето и формите за преструктуриране на енергийната си система, съобразно специфичните си климатични и географски условия, така и в съответствие с финансово-икономическите си и социални възможности, сама да определя цената на квотите за емисии на СО2.

България не може да си позволи да ликвидира 46% от ефективно работещите си енергийни мощности от комплекса „Марица изток“, гарантиращи й енергийна независимост, сигурност и евтина електрическа енергия. Масовият български потребител не е в състояние да плаща огромната цена на електрическата енергия след ликвидирането на ТЕЦ-ли, а промишлеността ще загуби конкурентната си способност. Дошло е време българският политически елит да докаже, че е национално отговорен и да защити жизнените интереси на българския народ и да заличи част от негативното си минало, като запази енергийното сърце на България.

Инж. Щерьо ЩЕРЕВ, минен експерт,
бивш директор на „Мини Марица-изтоk“ ЕАД