В новия филм „На прощаване“: Ботев, погледнат с широко отворени очи

113

На прага на 2019 година двама млади мъже отправят своята провокация към българския народ с нов филм за Христо Ботев. Това са режисьорът и монтажист Борислав Марков-Бобсън и поетът и сценарист Атанас Янев. „На прощаване“ е документален филм, който изследва и разглежда драматичните събития на 19 век, пречупени през призмата на Ботевото дело и слово. Лентата е запечатала кадри от Национален музей „Параход Радецки“ и музей на „Ботевата чета“ – град Козлодуй, Регионален исторически музей – Враца, и Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер. Премиерата на „На прощаване“ ще бъде на 5 януари в родния град на поета-революционер -Калофер, в Националния музей от 16 часа. Двамата автори бяха любезни да отговорят на въпросите на Тоня Танева:

– Обществото ни е изгубило голяма част от ценностите си. Превърнало е в кумири несполучливи „герои“ на днешния ден. Какво накара двама млади мъже като Вас да се обърнат към миналото и да тръгнат по стъпките на Ботев?

Борислав Марков: Ботев е достатъчно магнетична и емблематична фигура в нашата история, така че каквото и да се реализира за него като произведения на изкуството, все ще е малко. Да видиш историята от първо лице и да крачиш в днешно време с камера в ръка на местата, където Ботев е минавал, е нещо, което трудно може да се опише с думи.

Атанас Янев: Винаги съм смятал, че ако един народ познава миналото си такова, каквото е било в действителност, то той няма как да изгуби възможността си за себепознание, а така има огромна вероятност да оцелее. Специално за този проект бях провокиран от шанса да разкрия цялата драматичност и противоречивост на 19 век в контекста на Ботевата личност; да обърна внимание на исторически факти, за които масово не се говори; да направя така важната връзка между тогава, сега и утре; да назова нещата с истинските им имена.

– В трейлъра на филма казвате: „Да погледнем историята с широко отворени очи е нещо, за което тя надали ще ни прости!“ Какво няма да ни прости историята?

Атанас Янев

Атанас Янев: Няма да ни прости именно това назоваване на нещата с истинските им имена. Смятам, че ако се отнасяме политкоректно към историята, не правим услуга нито на себе си, нито на обществото, в което живеем, нито на бъдещите поколения. Вижте самия Ботев – той е бил всичко останало, но не и политкоректен. Не се е свенял да квалифицира състоянието дори на собствения си народ с тежки, но, вероятно, справедливи думи. Неслучайно Иван Вазов пише в своята критическа студия за Ботев следното: „Вечно безпокоен, бунтующ се против всичките приети правила, традиции и обществен морал, той стана невъзможен и въоръжи против себе си обществото…“

– Казвате, че днес все по-често правим компромиси със свободата си. Кога е бил по-свободен българинът? В епохата на робството тогава или в годините на демокрацията сега?

Борислав Марков: Днес така е устроен светът, че всеки е зависим от някого. Бих казал, че сега българското робство се изразява в различни посоки – в икономически аспект, в духовен, в социален. За мен лично много хора вече изгубиха вярата си, че могат да се борят за нещо – изгубиш ли тази вяра, не можеш да си свободен. Освен това изключително много наши сънародници напуснаха страната ни по време на прехода…

Атанас Янев: Не мисля, че е удачно да се категоризират епохи, ценности и личности с някакви константни определения. Свободата в най-естествения си вид винаги е била и ще бъде най-напред състояние на духа – именно това състояние е нейният истински хабитат. Ако ти първо не си се освободил в съзнанието си като личност, като единица, няма как да очакваш твоята свобода да се превърне в реалност, независимо дали говорим за политически, икономически или социални параметри. Това са осъзнавали много невероятни българи, особено от периода на Възраждането ни. Това е осъзнавал и Ботев.

– Кое е онова нещо за Ботев, което всеки от вас откри за себе си, докато снимахте филма?

Борислав Марков: Открих, че Ботев в действителност е една безкрайна Вселена, която винаги трябва да бъде коректив за нас, ако искаме с гордост и самочувствие да се наричаме българи.

Атанас Янев: Надали мога да го кажа по-добре от г-н Марков.

В новия филм са запечатани кадри и от Параход „Радецки“

– Как се заснема подобен вид кино в наше време?

Борислав Марков: Трудно. Снимачният процес си е вид каляване на психиката на оператора и режисьора. В „На прощаване“ имаше изключително много специфики по отношение подбор на хора, които да бъдат интервюирани, места, на които да се случи това, кое да бъде включено и кое не като мотиви и кадри, за да се получи един професионално направен продукт. Като оператор този филм не ми прости. Първо, имахме малко време за снимки. И второ – снимахме, в повечето случаи, без предварителен оглед. Мисля обаче, че нещата се получиха. Разбира се, последната дума има публиката.

– Какво е да се осмелиш да пишеш за Ботев? Той е една от вечните икони в храма на българското съзнание…

Атанас Янев: Чувството е странно, но при всички положения – невероятно! Еуфорията, разбира се, е неизмерима – няма как да пишеш за Ботев, било то стихотворение, роман, сценарий на филм или нещо друго, и да останеш безразличен. Тук е много важно обаче да намериш точния баланс между емоциите и разума, между твоето субективно отношение към нещата и обективните исторически факти, защото Ботев е отговорност и не можеш да си позволиш своеволия. Това за мен беше огромно предизвикателство, с което силно се надявам да съм се справил.

– Не е ли според вас парадокс това, че хората все по-често имат нужда да се завръщат към героите си (Ботев, Левски и т.н), а в същото време разни ТВ формати бълват народни кумири с неясни таланти и каузи?

Борислав Марков: Да, наистина е доста парадоксално. За някои неща не могат да се намерят логични и ясни обяснения. Бих допълнил само, че ако един народ се презира, той няма как да чака уважение от когото и да било. Въпрос на личен и на национален избор.

Атанас Янев: Аз мисля, че във вашия въпрос се съдържа и отговора: може би хората имат нужда да се завръщат към героите си точно заради всички тези фалшиви кумири, с които постоянно ги облъчват. Нещо като защитна реакция срещу опростачването и обезпаметяването.

– Какво е посланието на вашия филм? Може би да напомни за истинските българи, защото героите не са в миналото или настоящето, те са завинаги.

Борислав Марков: Идеята на този филм е обединението. „На прощаване“ обединява цели три български града (Калофер, Козлодуй и Враца), белязали живота на великия българин, и една от най-живописните пътеки – Тарзановата, която ни води до връх Ботев. Съществуването на една нация зависи от три неща – обединение, цел и съзнанието как да се постигнат първите две.

Атанас Янев: Ще ви отговоря така. Вие използвахте в един от въпросите си цитат от трейлъра на филма ни: „Да погледнем историята с широко отворени очи е нещо, за което тя надали ще ни прости.“ Добавям онова, което следва след тези думи: „Наш дълг обаче е да го направим, въпреки последствията.“ Наш дълг е да познаваме Ботев, да се гордеем с него и всеки ден с делата си да доказваме, че нищо не е било напразно.

– Премиерата е на 5 януари, 16 часа, в Национален музей „Христо Ботев“ – град Калофер. Мислите ли да продължите с подобни филми или например за създаването на поредица?

Борислав Марков: Много зависи най-вече от това как публиката ще реагира на филма, как ще възприеме творческите решения, които й представяме. Всичко с времето си. Най-важното е, че с този филм ние с колегата Атанас Янев изпълнихме дълга си и създадохме нещо, което ще остане за поколенията.

Въпросите зададе:
Тоня ТАНЕВА