Втори месец плановете за закупуване на зърно и слънчоглед от държавата остават на думи

264
Председателят на НАЗ Костадин Костадинов

„Само патриархът не е казал на властимащите, че грешат“, коментира председателят на НАЗ

Плановете на държавата да закупи големи количества с пшеница и слънчоглед на този етап буксуват. Два месеца след обявеното от правителството намерение за осигуряване на продоволствената сигурност на страната за 18 месеца напред процесът все още не е стартирал. 1.5 млн. тона пшеница и около 350 хил. тона маслодаен слънчоглед трябваше да бъдат закупени от държавата. За целта бе отделен ресурс, надхвърлящ 1 млрд. лв. Впоследствие количеството с пшеница бе редуцирано наполовина.

„Ситуацията е същата, както на 1 март. Няма индикации, че нещо ще започне“, заяви за медията ни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. В средата на март от организацията излязоха с остра реакция срещу намесата на държавата на пазара. Зърнопроизводителите възроптаха срещу негласната блокада при износа на пшеница и слънчоглед, обвинявайки институциите, че целенасочено спъват експорта чрез щателни документални проверки. Рестрикциите повлияха на цената на продукцията и за няколко седмици маслодайният слънчоглед слезе от нивата на около 2000 лв. за тон до 1700-1600 лв. Според Костадин Костадинов тези действия категорично са нанесли вреда на сектора. „В момента, когато борсите бяха на високи стойности и можеше да реализираме продукция на по-добра цена, пазарът беше разстроен, в резултат на което се получи своеобразен рай за търговците. Това беше голяма грешка“, посочи председателят на НАЗ.

През април правителството ревизира намеренията си да закупи пшеница до 750 хил. тона. В хода на подготовката за стартиране на процедурата бе обявена и пределна цена, на която държавата ще купува – 570 лв. за тон пшеница и 1400 лв. за маслодаен слънчоглед. Председателят на НАЗ определи тези нива като изключително непазарни, посочвайки, че в последните две седмици цената на борсите на пшеница в Европа надминава 400 евро, докато физическият пазар у нас варира около 700 лв. за тон. „Заложените от държавата цени просто не са в интерес на стопаните. Имаше призиви към сектора да подходим отговорно. Именно отговорността не ни позволява да продаваме своята пшеница със 130 лв. под нейната себестойност, когато торовете са скочили 6 пъти, горивото е над 3 лв. за литър, а прогнозите не стават по-оптимистични“, аргументира се Костадинов.

На този фон в началото на май продължават да липсват ясни индикации, че кампанията по набиране на количества с пшеница и слънчоглед за гарантиране на продоволствената сигурност скоро ще започне. Към момента не е обявена тръжна процедура на борсата, която да даде индикация. Забавянето на практика лимитира възможността за постигане на какъвто и да е резултат. Причината за това е, че в края на април зърнопроизводителите почти не разполагат с количества. По този повод Костадин Костадинов посъветва държавата да опита със закупуването на пшеница и слънчоглед на пазарен принцип, но от новата реколта. „В началото на март още обявих, че ние, стопаните, разполагаме с около 10% от продукцията при нас. След създадения хаос с проверката на документи по митниците, което възпрепятства износа, зърното премина в ръцете на търговците. Там да го търси държавата. Каквато и цена да има, такова количество зърно при нас няма. Само патриархът не е казал на държавата, че прави грешка с това начинание“, убеден е председателят на НАЗ.

На фона на призивите за компенсации от страна на различни сектори в селското стопанство у нас пари за зърнопроизводителите не са предвидени. Костадинов припомни, че от края на първия програмен период (2007-2013) браншът не попада сред определените като приоритетни. „Видя се обаче кой е стратегическият отрасъл при подобна криза“, отбеляза той и призова неразчетеното субсидиране на отделни сектори да бъде прекратено. По думите му липсата на стратегически политики в земеделието прави така, че производството следва подпомагането. „Да сте чули нашият сектор да се оплаква? Ние просто не искаме да ни пречат“, посочи Костадин Костадинов.

Добрата новина в настоящата сложна икономическа обстановка е, че посевите с есенни култури в страната са в много добро състояние. Известно засушаване обаче се забелязва в някои райони на Южна България. Надеждата на стопаните там са, че около Гергьовден времето ще подпомогне усилията им и ще завали.

Живко ИВАНОВ