Власт и мъст в минало несвършено време

181
Карикатура от в. "Мир", октомври 1938 г., автор Райко Алексиев. "Между депутати: - Чудно, майсторите в шест месеца два пъти подновиха Камарата отвън, а ние за 60 години не можем да я обновим отвътре!"

Неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни. С тях провокира в поредицата си „Минало несвършено“ Impressio dir.bg.

Днес, когато родината ни отново ври и кипи в политически страсти, медията ни публикува един прекрасен коментар от списание „Мироглед“ през 1922 г., издирен от Impressio :

В живота на народите има събития, които оставят дълбоки следи и се помнят вечно. Събития, които зидат бъдещето на народа или го разрушават.

Властта е повикана да строи и да създава условия за крепка и трайна бъднина. Опозицията не е да критикува всичко, да напада, да оронва честта и доброто име на властта, а да бди да не се излиза вън от рамките на закона.

У нас като че всичко върви наопаки. Борбата се води не за живот и благоденствие на народа, а за власт и мъст.

Властта иска да властва вечно и да отмъщава на противниците си. В желанието си да бъде вечен, властникът се обръща на тиранин.

Ония отдолу, които искат да заемат властта, са безогледни критици. Всичко е лошо за тях, нищо добро не се върши, трябва властниците да се сгромолясат по-скоро.

И се почва борба страшна. Борба на клевети и интриги, която често се изражда в смъртни бойове.

Хвърлете поглед върху нашата нова история. Върволица от борби за власт.

Демагогия, злоба,
клевети, интриги.

Всичко, каквото се прави, се опорочава. Оскверняваха се идеалите на отечеството. Експлоатираше се свещената борба за освобождението на поробените братя в партийните вътрешни борби с единствена цел – или да се държи властта по-дълго и да се използва по-сполучливо за партийци и фаворити, или да се катурне правителството и да се дойде по-скоро на власт.

Често партийните страсти така се раздухваха и разпалваха, борбата се водеше с такова ожесточение, че мислиш, че в България не е останал честен човек – всички се обърнали на разбойници и крадци, които един други ограбват и обират.

Депутати по време на планерна сесия в края на XIX

Има ли пример през всичкото време от Освобождението насам да са се събрали някога всички шефове на партиите, за да си определят линия на поведение по отношение на основните идеали на отечеството?

Да определят точно, каква политика ще водят външно за освобождението и обединението на българското племе и вътрешно – за сплотяване и благоденствие на народа?

Никога.

А трябваше да има само една политика по известни основни въпроси, която да минава в наследство на всяко правителство без изменение и без отклонение от начертания път.

Такива кардинални въпроси ние имахме и имаме два. Те си остават в сила и днес.

  1. Освобождение на поробените
  2. Отношенията на държавата спрямо църквата, инородните, иноверните и инославните малцинства.

И по единия, и по другия въпрос трябваше да има строго определена, стилизирана политика, която да се преследва строго и еднакво от всички без изменение.

У нас всеки министър иде със своя лична политика или без никаква.

Случаен министър случайно управлява и ръководи работите. Партията го издигнала до министерско кресло, без да е мислел и мечтал някога за подобен пост, и той трябва да служи на партията, а не на отечеството. Въпросите, които му се изпречват, са непознати за него. Той трябва да свива рамене, да ги изучава тепърва, ако е подготвен за тази задача, или да възприема на вяра онова, което му се докладва. Представете си, че той, по партиен дълг, уволни всички стари чиновници и ги замени с нови, невежи и несведущи по работата, която има да вършат…

Сляп слепия когато води,
отиват и двамата в ямата.

Не може да се управлява държава без школувани и с дълга опитност държавници. Държавници без морал, държавници без изработен от дълъг опит мироглед за управление на държава, държавници без широки познания по всички клонове на управлението, не могат да управляват.

„В единението е силата“ – девизът на сградата на Народното събрание в периода 1937-1946 г.

Държавници, които се ръководят в управлението от страст и мъст, които имат за идеал властта и партията, които не мислят за гражданското и моралното възпитание и съвършенство на народа, не могат да създадат трайно бъдеще на отечеството. Всеки държавен и обществен служител трябва да бъде възпитател на народа; възпитател с думи и дела; възпитател, готов да служи, а не да властва и да обира.

За жал, у нас и в това отношение понятията са объркани.

Вчерашно момче, без съзнание
за дълг към ближния, без морал

и възпитание, назначено случайно на служба, мисли, че е поставено да му се кланят гражданите, когато дохождат по работа при него, а то да им продава чалъм, да им създава неприятности, да ги оскърбява и унижава!

Знания между народа се пръскат, но възпитание няма. И онова малко морално домашно възпитание, което се даваше по традиция в семейството, се разруши. Не се говори сега за човещина и за дълг към ближния. Всичко се е разюздало. Себелюбието и животинските нагони са взели връх.

– Имаме закони, – ще каже някой.

Не чрез закони трябва да се обуздават гражданите да не вършат зло, а чрез съзнание. Всеки да съзнава, че злото носи смърт, и сам да се обуздава да не го прави. Да съзнава, че само доброто, съвършеното добро, вършено без корист, може да носи благоденствие и живот.

Може ли да разбере всеки, защо сме дошли до печалните последици, които ни донесоха погроми, скръб, горчивини?!

Скръб страшна ме обхваща, когато почвам да размишлявам.

Като слаби по морал, без възпитание, без широки познания по клоновете на държавното устройство, непознавайки добре собственото си минало и миналото на ближните и далечните народи, непознавайки техните стремежи и желания, алчни за власт и пари, развратени чрез зловредни влияния от страна на силните, по-богатите държави, ние нямахме свой поглед, нямахме свое становище по нашите държавни и отечествени работи, а станахме оръдия на чужди политици за чужди цели. Чрез нас и с нас водеха борба силните държави за достигане на своите велики задачи и стремления. Ние не разбирахме това или, ако го разбирахме, не можахме да се нагодим тъй, че да го използваме добре за благото и успеха на нашия народ.

Клатушкане и лутаница между Изток и Запад. Не своя политика, а политиката на чужди сили.

Тъй е било, тъй е и сега, но така ли трябва да бъде?

Ние, скромните работници на народната нива с перо и слово, няма никога да одобрим борба, която почива на егоизъм и на мъст. Ние скърбим най-много, когато се проявяват животински страсти в управлението на страната. Ние искаме, щото управникът да се ръководи в делата си от любов към народа и отечеството, от закон и право. Той трябва да бъде винаги внимателен, винаги предвидлив, винаги да обмисля и премеря делата си. Не напразно е казано: да управляваш, значи да предвиждаш.

Ние искаме, щото управникът да бъде и учител и възпитател за гражданите. И отделните граждани, въз основа на правата, що имат, трябва да бъдат учители и възпитатели на невежите, на тълпата. Тая длъжност се налага на интелигенцията, защото тя е сол сред народа. Ако интелигенцията се разврати, обезвери и корумпира, турете кръст на тоя народ – последният бързо ще се разкапе и ще пропадне. Интелигенция без морал, без здрави понятия за управлението и възпитанието на народа, е убиец на своя народ.

Не е важно кой управлява: важно е как управлява, по какви пътища води народа.

Нека се издигнем високо над страстите си и нека погледнем трезво на работите и на събитията, които се вършат около нас и до нас. И нека си подадем братски ръка за сплотеност и единомислие. Не външни влияния и интереси да ни люшкат, а трезвият български ум да ни ръководи.

Граждани, подайте си ръце в името на отечествените интереси. Сплотеност не само в опозиция, но сплотеност и в управлението. Сплотеност не в името на министерски кресла, а сплотеност в името на отечественото благо.

Съединението дава сила, а разединението, омразата и преследванията носят слабост и смърт.

Е. ПЕТРОВ, списание „Мироглед“, октомври 1922 г.