Виртуално интервю на „Старозагорски новини“ с белобрадия старец: Ти американец ли си, Дядо Коледа?

85

– Дядо Коледа, ти американски продукт ли си?

– Едва ли. Първообразът ми може да бъде потърсен в лицето на свети Никола. Той е роден във византийската провинция Кападокия, днешна Турция, и живее на границата между III и IV век. Свети Никола става епископ много млад и остава в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарява цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци. Култът към свети Никола е много силен в северните народи на Европа. През XVII и XVIII век в Холандия или Германия като раздавал подаръци, светецът често е бил заменян с изображението на Младенеца Исус.

– Това е безспорен факт, но как още през ХVIII век и в Америка започва раздаването на подаръци по същата линия? Все пак тогава още не е била създадена ООН?

– През далечната 1804 г. в Ню Йорк се създава Дружеството на историците. Те избират за свой закрилник и патрон свети Никола. Много от членовете на това научно дружество са eмигранти от Холандия и Германия. Сред тях свети Никола също е бил известен с това, че раздава подаръци. Така това историческо дружество съживява тази функция на светеца на американска земя. За доказателство мога да ви посоча многобройни гравюри на св. Никола.

– И как от св. Никола стана Дядо Коледа?

– 1821-ва е годината, в която нюйоркският печатар Уилям Гилей публикува стихотворението „Санте Клаус“. Разбира се, до този момент образът ми не е избистрен, защото съм представен като човек, облечен целият в кожи и каращ шейна, теглена от северен елен. Една година по-късно друг жител на Ню Йорк доразвива тази идея. Клемънт Кларк Муур написва за своите деца поемата „Посещението на Свети Никола“ (тази поема сега е по-известна под името „Нощта преди Коледа“). Клемънт Муур слага пред шейната на Дядо Коледа цели девет северни елена. Всеки един от тях си има своето име – Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. В тази поема за пръв път е описано и прословутото ми влизане в комина. Нали знаете… всичко това се случва, докато децата спят!

– А кога от литературен герой се превърна в живо създание?

– През 1841 г., когато продавачът Джон Паркинсон наема мъж, който да се облече като добрия старец и да се покатери по комина от външната страна на магазина му във Филаделфия. Това е първият опит, в който образът ми се използва с комерсиални цели. Така се осъзнава и още нещо – Коледа е златно време за продажби!

– Кой оформи настоящия ти вид?

Рекламното лице на Соса-Cоla

– След като образът ми на добрия старец вече беше оживял, дойде следващата логическа стъпка – да бъда нарисуван. Карикатуристът Томас Наст изобрази собствената си представа за Дядо Коледа. Той ми добави дълги мустаци и брада, които станаха неизменна част от имиджа ми. Всичко това се случи през 1863 г. на страниците на американското списание Harper’s Weekly. Томас Наст обаче не се спира до тук. До 1886 г. той непрекъснато създава нови и нови мои рисунки, разработвайки серията „Дядо Коледа и неговите произведения“. В тях той ме вдъхнови да направя работилница за приказни играчки. Но този човек явно е бил неуморим, тъй като през 1869 г. издава нова книга с рисунки „Дядо Коледа“, в която е поместено стихотворението на Джордж П. Уебстър. И точно този поет ми определи дома – в Северния полюс.

Не стига това, ами към гилдията, издигаща в култ моята личност, през 1885 г. се включи и печатарят от Бостън Луис Пранг, който пренесе в Америка английския обичай за изпращане на поздравителни картички. И те, представете си, бяха само с моя лик, за да се стигне до там, че в края на XIX век образът ми да е навсякъде. Ах, колко ги мразя тези рисувачи, защото ме изобразяват ту висок, ту нисък като елф, ту дебел, ту слаб. Да не говорим за облеклото, което беше ту с кожи като първобитните хора, ту с костюми с червен, син, лилав или зелен цвят.

– Днес обаче ти имаш доволно типизиран образ. Признай открито, корупционна сделка ли направи с Coca-Cola?

– По онова време, когато беше създадена Coca-Cola, никой не беше чувал за корупция. Хич не ме питаха, но пък ме направиха рекламно лице на марка по света още през 30-те години на ХХ век. Тоест държа известността си на сегашния си образ и подобие на Coca-Colа. А благодарение на камионите им преди десетина години гостувах и в Стара Загора.

Но пък за да не бъде обвинен в корпоративна зависимост, ви гарантирам, че не само тази компания за безалкохолни напитки ме е използвала с комерсиални цели.

– И все пак, кой е художникът, който те създаде в настоящия ти вид – добродушен, усмихнат белобрад старец в червен костюм и шапка, широк черен колан, тъмни ботуши, румени бузи и дълга бяла брада, блестящи очи и искрящо бели зъби?

– Чикагският художник от шведски произход Хадон Сънблом. На него била възложена важната задача да създаде печатни реклами на Coca-Cola с образа на Дядо Коледа с цел насърчаване на продажбите. И този художник печели на мой гръб цели 35 години. Но пък благодарение на него на моя образ се радват милиони малки и големи деца, без значение дали бях Дядо Мраз преди 10 ноември 1989 г. в България, дали понастоящем съм Дед Мороз и Свети Андрей в Русия, Santa Claus в САЩ, Pere Noel във Франция, Sinter Klaas в Холандия, Papa Noel в Испания и т.н.

Въпросите зададе:
Августа ВЕРЕЙСКА