Вече 207 години славим нашата азбука – истинското ни национално богатство

136

Българската писменост е почти единственото, което ни свързва пряко със средновековната българска държава. Показателен за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, преди повече от две столетия. Свидетелства за честването му са открити в… арменска летопис, където се споменава за такова още през 1813 г. в Шумен. Кирилицата е национално богатство! Тя е символ на идентичността ни. Създадените от Климент букви са доказателството за далновидността на българските държавници княз Борис I и цар Симеон Велики, които съзнават, че развитието на духовната сила у един народ е не по-малко важно от военната мощ на една държава, що се отнася до политическия, стопански и културен прогрес. Кирилицата е азбука, която превръща България в пионер, а българският език – в основа на всички славянски езици. И на последно място, но не по важност – това е азбуката, без която по време на византийското духовно и османското политическо иго българският народ най-вероятно е щял да бъде асимилиран.

В навечерието на 24 май ще Ви припомним няколко любопитни факта за кирилицата:

* В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от свети Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.

* Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 931 г. и е в пещерен манастир близо до с. Крепча в България.

* Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски. Днес кирилицата се ползва от над 300 милиона души в цял свят.

* Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан и Украйна.

* През 2007 година кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

* Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на свети Кирил и свети Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“

* До края на 70-те години на XIX век кирилицата се е ползвала и в Румъния.

* В продължение на години Хитлер многократно осъществява натиск върху българските държавници за отмяна на кирилицата и приемане на латиницата като официална азбука.

* Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“ поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а свети Кирил създава цяла азбука.

* И макар да не е научен факт, а по-скоро констатация – по света кирилицата неправилно е позната като… „руската азбука“!? Тази несправедливост се дължи на простата причина, че руският народ е най-многобройният, който я използва. Също трябва да се знае, че „църковнославянският“ е доказано старобългарски език.

* 24 май е едно от трите предложения, които да бъдат признати като национални празници на РБългария, освен 3 март. Другите две са 6 септември или 22 септември.

(СН)