Великите сили стояли зад обесването на Апостола

65

Представят „Тайни и загадки около залавянето на Левски“ в Казанлък

Литературно-художественият музей „Чудомир“ ще привлече вниманието на четящата публика в Казанлък с три литературни събития през месец януари. На 10 януари е представянето на стихосбирката „Да уловиш стрела“ на старозагорската пианистка Румяна Николаева. Литераторката Юлия Райкова ще помогне на авторката да разкрие пред казанлъчани своите литературни и житейски стратегии.

Втората книжна премиера в музея е насрочена за 15 януари. Своята дебютна стихосбирка „Съвпадения“ ще представи 21-годишният габровец Калоян Христов. Той е възпитаник на Националната Априловска гимназия, понастоящем учи „българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Калоян е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com. В своята книгата „Съвпадения“ авторът съчетава интимна лирика с вечно важните за хората теми. Човешката сетивност е представена през призмата на малките природни детайли.

Кулминацията на литературния януари предстои на 29 януари, когато нашумелият със своите исторически разследвания следовател Благой Емануилов ще представи последната си книга „Тайни и загадки около залавянето на Левски“.

Основната теза на автора е, че Левски не е предаден от поп Кръстьо. И всъщност залавянето на Апостола на българската свобода е резултат от съвместните координирани усилия на три империи – Османската, Руската и Австроунгарската.

„Моята информация показва, че шпионските служби на Великите сили са си сътрудничили по указания на техните държавни глави“, категоричен е Благой Емануилов.

„Коги да е, истината ще излезе наяве“, казва поп Кръстьо в дните след 27 декември 1872 година, когато край Къкринското ханче е заловен Апостола. Петното върху свещеника е хвърлено лекомислено след публикация на Захарий Стоянов, който тиражира твърдението на ловчанлийката Величка Хашнова, чийто брат Марин Поплуканов е замесен в тези срамни събития. Каравелов, Ботев и Вазов утвърждават непроверените слухове в 100-процентова истина. Но 100 години след гибелта на Апостола английската писателка Мерсия Макдермот първа се усъмнява. „Подробностите от мрачните събития в Ловеч и до днес не са напълно обяснени“, пише тя в своя исторически очерк за Левски.

Версията на Благой Емануилов се подкрепя от няколко факта, пренебрегвани от историците. Димитър Панчовски в книгата си „Последните дни на Васил Левски“ сочи, че на 30 декември 1869 г. в Букурещ се провело комитетско събрание. Там се обсъждал въпросът за заминаването на Левски в Българско. На събранието присъствал турски шпионин, който веднага изпратил доклад до Цариград.

През същата година Левски споделил пред Найден Геров – руския вицеконсул в Пловдив, че подготвя революция за освобождението на България от турското робство. Геров веднага докладвал на руския посланик в Цариград – граф Игнатиев. Графът, разбира се, е уведомил за това руския император. Без съмнение информацията е предадена и на турските власти. Така в Цариград пристигат известия за революционното дело на Левски от два независещи един от друг източника. Това било достатъчно да се образува срещу него дело за наблюдение.

Петър МАРЧЕВ