Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите

264
Новата книга за Левски

В нова книга събира малко познати исторически факти изследователят на Апостола и дългогодишен директор на историческия музей в Ловеч – Иван Лалев

Книгата „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ събира реалните факти за живота и дейността на Апостола на свободата. Немалко от тях се оказват неизвестни, а други се публикуват за пръв път, съобщиха за медията ни от издателство „Персей“. Авторът – Иван Лалев, е историк, музеен специалист и директор (от 1991 до 2013 г.) на Регионалния исторически музей в Ловеч. От десетилетия той изследва проблемите на Българското възраждане, както и делото на Васил Левски. Той е този, който пръв постави въпросите, свързани с влиянието на масонството, причините за залавянето на Апостола и предателството на поп Кръстю.

В книгата си Лалев се отнася към личността на Левски с респект и уважение, като към най-ярката личност от епохата на Българското възраждане. Книгата е по-скоро диспут с поколенията историци, които си позволиха да превърнат спомена в исторически факт, съмненията – в доказателства, легендите – в опорни точки, като това размива контурите на Васил Левски като реална историческа личност с важно място и значение в българската история.

В дирене на историческата истина и осланяйки се само на историческите свидетелства, Иван Лалев отговаря на такива важни въпроси като: Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като такъв ловешкият свещенослужител Кръстю Никифоров, докато тихомълком е омаловажена ролята на истинския предател, Иван Лилов Фурнаджиев? Кои са действителните факти относно изграждането на революционните комитети? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за предателството на поп Кръстю? Резултат ли е Априлското въстание от дейността на Левски или подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола? Какви са отношенията между Левски и революционната емиграция във Влашко, както и между него и вътрешните дейци? Как организацията се срива след няколко убийства и разкрития на турските власти? Как неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести? Не са останали встрани и въпросите, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, с размонашването му, полемиката за гроба му и международния отзвук на съдебния процес от края на 1872-ра и началото на 1873 г.

Тезата на автора е, че основният историк – изследовател на личността и делото на Апостола, проф. Унджиев, както и неговите последователи, след като е направил цяла поредица грешни изводи и заключения, генерира цялостна картина, доста привлекателна, но малко научна, за живота и делото на Апостола.

Книгата поставя за пореден път въпроса за влиянието на масонството върху нашето националноосвободително движение. Внимателното вникване в организационно-структурните документи на Великата ложа на Великия изток на Франция и основния документ на БРЦК – Нареда на работниците за освобождението на българския народ, разкрива някои общи положения.

Книгата няма за цел да проследи хронологически живота и революционното дело на Апостола на българската свобода. Не си поставя и задачата под каквато и да било форма да посегне върху изградения образ на националния ни герой. Целта й е да бъде сменена методиката на научното дирене, да се опрем на фактите и документите, а споменът да допълва, да дообогатява основната информация.

Публикувани са и някои документи за другата, скриваната страна на предполагаемото, но недоказано предателство на поп Кръстю Никифоров, за отношенията между Левски и революционната емиграция във Влашко, както и между него и дейците във вътрешността на страната. Проследен е и пътят към сриването на организацията, белязан с няколко убийства и разкрития на турските власти.

Печати

Любопитни неизвестни факти и снимки в книгата разказват за фалшивите печати, с помощта на които Апостола се е сдобивал с документи, позволяващи му да обикаля свободно и вън от подозрение страната.

„Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ е книга, която исторически уплътнява образа на Апостола с неизвестни факти, но и с дължимото уважение към личността и делото му.

 

Откъс от книгата:

 

„Неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести. На кого и пред кого! На тези, които ни поучават с маслинките в джобното му тефтерче, а същевременно крадат с милиони, или на тези, влачещи жалкото съществуване в държава с възстановени феодални порядки. Ако отидете в затвора, поне половината от контингента там ще го издигне за свое знаме. Той е знаме и за най-малките, и за най-възрастните, за почтения и честен човек, както и за престъпника, и мафиота. Какво по-голямо незачитане и унижение на националния ни герой!

На всичкото отгоре му лепнахме и един предател, български Юда Искариотски, за да измием ръцете си от нечистоплътността в стил Пилат Понтийски и ума от морални скрупули.

В периода след 1878 г. идеите на Апостола за републиканска форма на държавно устройство са компрометирани и категорично опровергани не от други, а от неговите сподвижници и съратници. Те се оказват духовно неподготвени и политически неспособни и не без влиянието и диктата на Великите сили погребват и идеала на Левски за „чиста и свята република“, за това земите на Мизия, Тракия и Македония да станат „храм на правата свобода“, където всички, независимо от своята етническа, верска и социална принадлежност, ще живеят под знамето на „единни и святи закони“.

През близо четиригодишния период в Българско Апостола полага огромни усилия в търсенето на начини и средства как да бъде акумулирана, възпитана и правилно насочена скованата от вековното робство, парализирана и недоразвита социална енергия. За съжаление и тук без съществени успехи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „предначертанието“ си, той се сблъсква и преживява не едно разочарование.

Първото крушение на илюзиите му е свързано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да възприеме идеите му. После идва второто – колективният отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, за да дойде третото – от собствения му народ, показал се неспособен и недостоен „за правата свобода“. Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, според които „не може да противостои и най-силната стихия“, се сменя с фаталната обреченост, че „по-непоклатима от всяка империя е робската душа“.

Априлското въстание не само не е резултат от дейността на Левски, а обратно, подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора стоят в основата на апостолската му мисия в Българско. За съжаление, въпреки огромните усилия да събуди задрямалата народна свяст, да изведе народа от зоната на робската инертност, резултатът се оказва доста скромен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878 г.), нито следосвобожденското устройство на страната стават според вижданията и разбиранията на Апостола.“