Българските природозащитни организации – в защита на небългарски интереси

131

Усилията на регистрираните у нас екологични организации и мрежи, прикрити зад красиви лозунги за опазване на зелената природа, за опазване чистотата на въздуха , за здравето на човека и други подобни, в действителност са насочени против стратегически енергийни обекти, против реализирането на индустриални и туристически проекти, които биха допринесли за запазване и разкриване на нови работни места, за повишаване на жизнения стандарт на българските граждани, твърди минният експерт инж. Щерьо Щерев

Регестрираните у нас организации и мрежи, членуващи в The Green 10 са: Банкуоч Централна и Източна Европа – CEE Bankwatch, Бърдлайф – Birdlife international (European community office) , Грийнпийс – Greenpeace, Европейска федерация за транспорт и околна среда – European Federation for Transport and Environment (T&E), Европейско бюро за околна среда – European Environmental Bureau (EEB), Мрежа за действие по климата – The Climate Action Network Europe (CAN Europe), Приятели на земята – Friends of the Earth Europe (FoEE), Приятели на природата – International Friends of nature (IFN), Световен фонд за природата – World Wide Fund for Nature (European policy office) (WWF), Съюз за здравеопазване и околна среда – Health and Environment Alliance (HEAL). Тяхната сила е в мрежите и организациите, обединени в обща платформа. Европейските екологични неправителствени организации изпращат редовно информация до своите членове и поддръжници, което е от съществено значение за високата степен на информираност на тези групи и координиране на действията им в Европейския съюз. Благодарение на това членовете и поддръжниците на мрежите и организациите могат да вземат ефективно участие и да дават своя „принос към процеса на вземане на решения, свързани с опазването на околната среда“. Обединените им усилия са насочени в:

-Подкрепа на пълното прилагане на европейските екологични закони и политики във всички страни – членки на Европейския съюз и особено на тези в Източна Европа.

-Лобиране за нови екологични предложения за политиката и законите.

-Работа с институциите на Европейския съюз с цел постигане на максимална степен на ефективност на европейските екологични закони и политики.

-Популяризиране на лидерството по екологични въпроси на Европейския съюз на световната политическа сцена. Във връзка с увеличаване на обществената осведоменост организациите, членове на платформата: информират своите членове и по-широката общественост относно последните развития в областта на околната среда в рамките на Европейския съюз и ги окуражават да изразят своето мнение и позиция;

-Предоставят възможност за изразяване интересите на хиляди местни асоциации, отговорни за вземане на решения, касаещи политиката на Европейския съюз;

-Допринасят за засилване на гражданското общество в Европа чрез тренинги, политически анализи и др.

Те се определят като защитници на българската природа и съответно на здравето на българските граждани. Всичките са неправителствени организации /НПО/, т.е. не получават държавни субсидии. Техни спонсори са преди всичко чужди фондации, които се финансират от големи европейски и американски корпорации. А както се знае, „който плаща сметката, той поръчва и музиката“.

Усилията на НПО-та се прикриват зад красиви лозунги за опазване на зелената природа, за опазване чистотата на въздуха , за здравето на човека и други подобни. Но в действителност те са насочени против стратегически енергийни обекти, против реализирането на индустриални и туристически проекти, които биха допринесли за запазване и разкриване на нови работни места, за повишаване на жизнения стандарт на българските граждани.

С влизането си в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., България трябваше да определи териториите си, които да бъдат включени в Натура 2000. Експерти, назначени от Министерството на околната среда и водите и активисти на НПО изготвят предложение, включващо 33% от територията на страната. За сравнение средната стойност за ЕС е 18%. Натура 2000 е критикувана и заради създаваните от нея възможности за корупция. Териториите, обхванати от проекта, са определени от експертна група на МОСВ, без обществено обсъждане.

Натура 2000 се превърна силно оръжие в ръцете на „зелените“ активисти. Чрез съдебни хватки, позовавайки се на нея, те блокират изграждането на зимни спортни съоръжения в планинските региони, което обезсмисля строителството на хотелски бази в прилежащите селища. Хиляди семейства, живеещи в полите на Родопите, Стара планина и Странджа, в подножието на Пирин и Рила, все региони с висока безработица, остават без поминък в туристическия бранш. Всъщност българските „зелени“ НПО-та защитиха алпийските курорти в Австрия, Германия, Франция и Италия от евентуална българска конкуренция. Красотата на нашите планини и гостоприемството на българското население от тези региони през последните години добиха широка популярност не само в Европа, но и в целия свят. Много чуждестранни любители на зимните спортове се пренасочиха от Алпите към Пирин, Рила и Родопите.

Въодушевени от съдебната си победа срещу изграждането на нови лифтове в региона на Банско, активистите от НПО „За Земята-достъп до правосъдие“ обжалват решението на МОСВ от 21 декември м.г. за  актуализация на разрешителното на ТЕЦ „Марица-изток 2“, с което централата може безсрочно да работи като спазва европейските екологични изисквания от преди 2016 година. Те манипулират общественото мнение, като обвиняват институциите, че раздават дерогации, без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност, и настояват централата да докаже, че има план за по-чисто производство в бъдеще. Но за да получат тази дерогация ТЕЦ-ли от минно-енергийния комплекс „Марица-изток“ внесоха обосновка за несъответствието между огромните финансови разходи и незначителния екологичен ефект след внедряването на допълнителни съоръжения за постигане на новите европейски норми за парниковите емисии. Разработването на обосновката бе възложена на западни експерти.

За да бъдат по-убедителни „зелените защитници“ са наели Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ – Client Earth. Той твърди, че: “ в България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в „Марица-изток 2″, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство, и няма план за промяна на тази ситуация“. Твърденията са абсолютно неверни. Българските ползватели на електрическа енергия помнят, каква беше цената й преди година и половина – преди влизането на задължението за закупуване на „квоти за емисии на СО2“. Сега след въвеждането на квотния режим цената на тока стана непосилна за индустриалния капитал, а след зимните месеци такава тя ще стане и за всички български граждани, които в момента усещат по джоба си увеличените цени на редица хранителни и индустриални стоки. Лицемерната грижа за здравето на хората от региона на комплекса „Марица-изток“ не се покрива с действителните констатации на здравните органи. Заболеваемостта сред местното население не е по-висока от тази в другите области на страната. Въздухът в прилежащите селища е многократно по-чист от този в София, Пловдив, Търново, Горна Оряховица, Разград и други, където няма ТЕЦ-ли на въглища. За качеството на въздуха на територията на „Марица-изток“ свидетелства развитото пчеларство. А както е известно пчелите обичат чист въздух и чиста природа.

Кошер на рояк пчели на стар багер преди демонтажа му в рудничното поле на р-к „Трояново-север“.

Местните ловни дружинки ловуват на територията на вътрешните и външните насипища на мините, които се обитават от много зайци, яребици, пъдпъдъци, гълъби, патици, лисици и други животни.

Ежегодно десетки хиляди лястовици – бързолети гнездят и отглеждат малките си в дупки по сухите откоси на сгуроотвалите на ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД и ТЕЦ „АЕС-Гълъбово“ АД. По конструкциите на работещите багери и насипообрзуватели гнездят много врабци, лястовици и гугутки – градски птици, които не се виждат вече дори и в парковете на големите градове. Между насипите има зарибени от птиците водни басейни, в които ловуват щъркели, чапли, гъски и други водни птици. Картината в мините съвсем не е лунна, както го описват противниците на въгледобива. В работната си част това е промишлен пейзаж, който след приключване на минните дейности ще бъде рекултивиран и върнат на природата, както предадените до сега над 45 000 дка земи за горско и селскостопанско ползване.

Рекултивирани площи на външни насипища за земеделско ползване

Със своята негативна дейност в стопанския живот на страната „зелените“ НПО допринасят за намаляване броя на работните места, за насърчаване на миграционните процеси и обезлюдяването на много региони в страната ни. Ако те наистина милеят за България, да се включат активно в опазването и възстановяването на горските масиви, естествения източник на чист въздух и питейна вода, съответно на здраве.

Инж. Щерьо ЩЕРЕВ,
минен експерт