Българската вяра

126
Гигинският манастир "Козма и Дамян", от който след 9 септември са били изгонени монасите и е бил превърнат в първия политически лагер в България

Казват, че в Дирекцията по вероизповеданията имало регистрирани над 180 вероизповедания и всички те са български. Кое от тях враговете на България наричат българска вяра? Кое от тях самите българи приемат за своя, българска вяра? Тук отговорът е еднозначен – православието, Българската православна църква. Всяко едно българче знае, че тая вяра е обединила различните племена в едно, че благодарение на нея се е образувал един народ, създала се е една нация със своите обичаи и традиции. 700 години България е под чуждо иго – тогава няма държавност, няма царе, боляри, министри, депутати, няма президент, но има своята вяра, своята Църква, която замества всички тия институции, съхранява българщината.

Голяма дандания се вдигна за учебниците по история и по специално за периода 1944 – 1989 г., но никой не постави въпроса за българската вяра и за гоненията срещу нея, издевателствата, които се вършеха над вярващите и особено над духовенството.

В споровете с Македония за Гоце Делчев се изтъква, че е учил в Екзархийско училище, назначен за учител от Българската екзархия, а тия факти са изхвърлени от българските учебници. И почти нищо за дейността и ролята на Българската екзархия в останалите под чужда власт земи след 1878 г. Българската екзархия, Българската православна църква открива, поддържа, грижи се за 1 374 начални училища, 87 прогимназии, 9 гимназии в това число Солунската и Одринската, 2 духовни семинарии – едната от които в Цариград, няколко педагогически и занаятчийски училища. За тяхното нормално функциониране ангажира над 2 400 учители, сред тях и най-светлите дейци на ВМОРО. Осигурява и заплатите им. В борбата за църковна независимост в останалите под Турско български земи основава и организира духовния живот на 8 български епархии със съответните митрополити, епископи и всякакъв друг обслужващ персонал. В тия земи има над 1 300 храма и манастири със своите свещенослужители, монаси и монахини все под ведомството на Българската екзархия. Организира духовния, просветен, културен, обществен, празничен живот на българите чрез един демократичен изборен процес. Към всеки от храмовете се избира църковно настоятелство. Църковните настоятели не се налагат отгоре, а се избират от вярващите в енорията. 1 300 храма от по 5 настоятели правят 4 500 църковни настоятели и още толкова от контролните комисии. Те се ръководят от своите свещеници. Само че тогава свещениците се избират и ръкополагат, а не се назначават, не се спускат отгоре. Може да обвиняваме турската власт и Цариградската патриаршия в каквито искаме грехове, но те са предоставяли правото на вярващите сами да избират своите свещеници. Българите са избирали не кого да е – те са избирали за свещеници най-достойните сред тях си. Чудно ли е тогава защо българското духовенство, Българската православна църква се явяват естествен водач на своя народ. По подобие на църковните настоятелства се избират училищни, читалищни, общински настоятелства, но всички те се намират под ръководството на църковните настоятелства. Освен това Българската екзархия води на отчет всяка българска къща, всяко българско венчило (тя така отчита: къщи, венчила, вярващи). И най-простият поп в най-затънтеното село, в най-черните дни е знаел и отчитал броя на къщите, венчилата, вярващите. Всеки владика е водел точен отчет и в зависимост от техния брой се определя неговото възнаграждение.

Всичко това се пази в архива на Българската екзархия, но няма кой да надникне в него. През 1952-ра или 1953 г. на една среща с Димитър Талев му зададох въпрос за митрополит Методий Кусев. Той замълча малко и каза: „Това е най-великият българин, когото е раждала македонската земя. Той сам, е не съвсем сам, а със своите съмишленици и сътрудници направи много повече за Македония отколкото всички революционери, взети заедно!“. Всичко по-горе, което изброих, го организира той като протосингел на Българската екзархия.

Така Българската православна църква до 9 септември 1944 г. повече от хиляда години на всеки 4 години събира данни за вярващите. Последният отчет, който баща ми изпраща, е от 1947 г. Той е: „Къщи 176, венчила 215, членове 976“.

През 1951 г. последните избори за църковни настоятели се провеждат под такъв терор, че Св. Синод взема решение повече да не се провеждат избори, а всеки свещеник да се оправя, както може. Решението е: „Настъпиха форсмажорни обстоятелства и провеждането на свободни избори е невъзможно“. Днес нито един православен български свещеник не знае колко християнски къщи има в енорията му, колко венчила, колко вярващи. По-рано е ясно: венчило – глас. Днес се гласува безразборно. Докато отново не се върне строгата отчетност на венчилата и кой от венчилото има право на глас, да се изготвят избирателните списъци за църковни настоятели, вярващите да посочват и избират своите свещеници, т.е. отново да се възстанови съборността, няма да има истински християнски живот.

Преди няколко години ми попадна съвсем случайно учебник по литература за 5 клас. На няколко страници се обясняваше какъв езически празник е Коледа. И само едно изречение, че е християнски. То гласеше: „В тоя ден християните честват МИТА (курсивът мой) за раждането на Христа.“ Нито дума защо цялото човечество празнува Рождество Христово! Нито дума защо новото летоброене започва от Рождество Христово. И коледарските песни са ампутирани по комунистически. Например от песента за Станеника са изхвърлени стихчетата: „Бог се роди снощи вечер, снощи вечер по вечеря“ и „Тебе пеем, Бога славим!“. Коледарите са дадени като някакви митични същества, а не като пратеници Божии, които разнасят радостната вест, че Бог се е родил. Да не говорим за благословиите. Навсякъде при коледуването те започваха: „Да даде Бог!“, „Да наспори Господ!“ и т.н. все в тоя дух, но основното е, че не човекът благославя, а Бог! Това е изхвърлено.

В цялата 1155-годишна история на Българската православна църква най-страшен и жесток за нея се оказа 45-годишния период на комунизма. Тогава българската вяра бе най-мачкана, най-тъпкана, най-вършана, най-валяна, най-грухана и мляна или, както докладва Д. Стоянов: „Ний така смазахме Българската православна църква, че тя никога повече няма да се съвземе!“. Веднага след 9.09 1944 г. свещенослужителите бяха обявени за народни врагове. Какви ли не издевателства се извършваха над тях! Събличаха ги голи, надяваха им магарешки юлари на главите, яздеха ги и обикаляха около храмовете с тях. Бръснеха им брадите, режеха им косите. Подигравки и забрани всякакви. На връх Великден 1977 г. при службата в Русенския катедрален храм влизат 4 подпийнали комсомолци, хващат владиката дядо Софроний и започват да го подхвърлят за ужас на богомолците. Представяте ли си, след като в катедрален храм се случва това, какво е из провинцията?

Децата на свещенослужителите бяха в графата „народен враг“. Тогава децата се деляха на: „деца на активните борци“, „деца на народа“ и „деца на враговете на народа“. На много места ги заставяха да подписват декларации, че се отказват от родителите си, за да получат бележка за продължаване на образованието си. На попските деца и внуци не бе разрешено да следват в редица специалности като МИО (международни икономически отношения), дипломация, във висшите военни учебни заведения и т.н. На тях първи смениха имената: отнеха им утвърдилото се с векове „поп“. Забраниха се венчавките, кръщавките, опелата. Вместо кръстен знак на гробовете се появиха пирамидки с петолъчки. Тайнствата въпреки всичко се извършваха тайно, скришом, нощем, както по време на най-великите гонения при първите християни. Комисии от ремсисти и комунисти минаваха по къщите да оглеждат има ли икони и кандила. На много места ги събираха и демонстративно горяха. При един такъв случай Кица Сирачката запя: „Еничари ходят, мамо, из нашето село. Иконите горят, мамо, кандилата трошат. Турци ша на правят, мамо, турци и кадъни!“. Тежко и горко, в която къща имаше икони. Облагаха ги с такива наряди, каквито и през ум никога не могат да ти минат. Промениха и подмениха християнските празници и сборове, забраниха черкуванията. На много места оскверняваха храмове и манастири. Храмът „Св. Атанасий“ в село Виден бе превърнат в свинарник, а той е построен през 1836 г. и в него е пял Васил Левски. Храмът „Св. Пророк Илия“ в с. Найденово, в който също е пял Левски, обърнат на козарник – в него запират селските пръчове и кози. Храмът „Св. Петка“ в с. Мечка се използва за нужник на циганския интернат. Комсомолците от с. Войникът правят от храма дискотека. Храмът-пантеон „Всех Святих“ в русенските гробища през 1975 г. за една нощ е съборен, а той е построен за поменаване на избитите за българската свобода. Гигинският манастир „Козма и Дамян“ – веднага след 9.09.1944 г. изгонват монасите от него и го правят първия политически лагер в България. След това го използват като краварник, свинарник и т.н., а той е построен с разрешението и под покровителството на прочутия разбойник и кърджалийски предводител Кара Фейзи. Сега отново е възстановен от родолюбиви монаси. Ахтополският манастир „Св. Йоан Продром (Предтеча)“, просъществувал повече от хилядолетие, след 9 септември е поруган и осквернен. Активисти комунисти изгарят многобройните безценни икони и старопечатни книги, а самия храм превръщат в обор. На мястото на иконостаса правят ясли за връзване на коне. Днес манастирското място е пущинак. В тоя манастир е било седалището на Агатополската архиепископия и в него са живели архиепископите от 527 г. до 1829 г.

Пощада няма. Отнети са имотите на всички православни манастири и църкви. Когато хората издигат храмове и манастири, те са помислили за тяхната поддръжка и издръжка – правят дарения. Всички те са отнети. Не е пощаден и Рилският манастир – сърцето и душата на българите. Отнети са му горите, нивите, водениците, стадата, пчелите – всички дарения, направени от български царе, чужди владетели и турски султани. На 5 октомври 1961 г. излиза Постановление, с което се нарежда: „Монасите в едномесечен срок да напуснат пределите на Рилската света обител“. Оставят само един монах – игумена. Колкото и добро да е едно дърво, гора не прави. Така бе ликвидирана най-голямата българска духовна школа. Монашеството като съсловие почти бе ликвидирано. Монасите изчезнаха като биволите. Само че биволи може да си внесем от Африка и Индия, но монаси няма откъде. Католиците си внасят свещеници от Италия, Полша, Чехия и т.н., протестантите – пастори, да не говорим за останалите регистрирани вероизповедания. Българската православна църква няма откъде. Монасите – прогонени от манастирите, Пастиро-богословският институт „Софроний Врачански“ – закрит. През 1950 г. Софийската и Пловдивската духовни семинарии – затворени. Понеже постоянно се правят сравнения с Румъния, нека напомня, че при падането на комунизма в Румъния имаше над 6 200 монаси, а в България бяха останали само 70-80 монаси. Малцина знаят, че Пловдивската семинария всъщност е Цариградската семинария. Българската екзархия открива семинария в столицата на Турция, която бълва духовници и учители за останалите под Турско българи. През 1913 г. по разбираеми причини е преместена в гр. Пловдив. Червените еничари не може да се помирят с това и през 1950 г. я затварят.

С Постановление от 5 октомври 1961 г. монасите от Рилския манастир са прогонени

Подменят се традиции и обичаи. Стана страшно да празнуваш религиозните празници, утвърждавали се повече от хилядолетие: Коледа, Йордановден, Великден, Илинден, Голяма Богородица и всички останали, свързани с православната вяра. Черкуванията са забранени. Датите на сборовете, които ставаха в деня на светеца, чието име носи черквата на селото, се променяха и заместваха със събори. Гурковският сбор ставаше на Димитровден, защото храмът, построен през 1850 г., носеше името на св. Димитър. Като дете за пръв път посещавах сбор в чуждо село. Врати и порти – широко отворени, улиците, препълнени с пременени в ново мъже, жени, ергени, моми, деца. Усмихнати лица. Надошли са гости от околните села – Николаево, Чанакчий (Паничерево), Едрево, Запалня, Твърдица, Козарево, Конаре. Слезли са балканджиите от еленските и тревненски колиби. Радостни възклицания и прегръдки. Къщите, препълнени с гости – срещат се стари познати, завързват се нови приятелства. Чувам покани и към непознати: „Ела, ела! Влез! Ще те почерпя с вино от „Глигорица!“. Къде е – не знам. Другото съм забравил, но съм запомнил, че в Гурково най-вкусното грозде зрее на „Глигорица“ и най-хубавото вино става от него. Та да се забрави св. Димитър, се взема решение да се прави събор на 10 септември с магарешки надбягвания и съборът се прави на стадиона. Речи, музики, надпявания, най-различни магарешки щуротии, но няма ги гостите по къщите, няма я топлотата, отсъства сърдечността.

Всичко, свързано с вярата, трябва да бъде изкоренено. Днес най-голямата подмяна и лъжа е, че Паметникът на свободата се издига на връх Шипка, защото той е построен на връх Св. Никола. Атеистичната власт не може да търпи един връх, обвеян с бойна слава и обгърнат с всенародна любов, да носи името на светец. Така е записано и в протокол No 4 от 26 октомври 1951 г. „Върхът не бива да носи повече това име по религиозни причини“. Дава му се ново име – Столетов. Не след дълго и Столетов изпада в немилост. През 1977 г. върхът е прекръстен на Шипка. Става така, че два върха един до друг носят едно и също име. Какво да се прави с истинския връх? Почват да го наричат Северната височина, Старата Шипка, Втората Шипка, като забравят, че Шипка не може да бъде ни стара, ни втора, защото независимо от своята надморска височина тя е най-високият връх на българската саможертва. По тоя въпрос проф. Петко Петков написа цяла книга. Образуваха се комитети в Казанлък, Стара Загора, Габрово, София, които отправиха молби към президента да възстанови географската, историческа, военна и морална истина. Същото сториха и учените от Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Отрицателен отговор се получи от Цвета Тимева, председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места. От хиляда дерета докарва вода да удави истината с лъжа. Надявам се, вярвам, че президентът ще възстанови истината, защото той е първият политик и държавник, който на 3 март 2018 г. назова върха с истинското му име – Свети Никола. Той няколко пъти повтаря думите на Ботев: „Истината е свята!“. Хайтов пише: „Лъжата е чума!“. Чума за науката, нравствеността, родолюбието. Не вярвам президентът да застане в редиците на привържениците на чумата. Варна, Добрич, Шумен, Карнобат, Сопот, Карлово си върнаха имената. Загуби ли България нещо? Помръкна ли името на Апостола, че се е родил в Карлово, а не в Левскиград? Левски и Шипка имат достатъчно своя светлина. Не се нуждаят от чужда. Президентът обича да напомня словата на Левски: „Дела трябват, а не думи!“. Време е да покаже на дело, че не е президент на подмяната и лъжата, а на Истината. Нека покаже, че уважава българската вяра, независимо дали е вярващ или не. Този факт, че името не се връща само защото е име на светец, недвусмислено доказва, че България не е православна, а атеистична страна. И в наши дни под благовидния предлог „Да очистим България за един ден“ определят 14 септември – Кръстовден. Да напомня ли, че Кръстовден през турско се е празнувал най-свободно.

Атеизмът е изсушил душите на хората, вкаменил е сърцата на българите. Властва навсякъде. Изтласкал е и смачкал българската вяра. А където няма вяра, процъфтява суеверието. Храмовете са празни, но са препълнени приемните на разни врачки, гледачки, магьосници, магове, ясновидци, контактьори, екстрасенси, предсказатели и всякакъв род съвременни шамани. Отворете страниците на който и да било вестник или списание и оттам ще се набият в очите ви техните реклами.

Великолепните и разнообразни празници, свързани с православната вяра, почти изчезнаха или напълно се видоизмениха. Тъй като хората не могат да живеят без обикновеното човешко общуване, създават си нови: на боба, на зелето, динята, пъпеша, кайсията, прасковата, ореха, тиквата и други подобни празници, т.е. връщат се към най-първобитния религиозен примитивизъм – тотемизма, обожествяването на предмети и природни явления.

Точно това липсва в учебниците – приносът на българската вяра и жестокият й погром за тия 45 години.

Изтерзана, обезкръвена все пак нещичко е останало от българската вяра. Постепенно тя ще се съвземе. Вярващите ще съумеят да подберат и изпратят на подготовка млади хора, които да се борят с духовната пустота и невежество. Убеден съм, че най-възвишеният идеал ще се възвърне и ще победи, защото няма по-велико и съзидателно учение от учението за любовта. „Обичайте се, помагайте си, прощавайте си и постъпвайте с човеците тъй, както искате да постъпват с вас!“. Кажете нещо по-точно и по-велико. И това важи за всички хора, за всички народи и всички времена!

Стойко СТОЙКОВ