България чества своя празник на будителите вече 98 години

51
Част от будителите на Стара Загора, но списъкът е отворен...

Стара Загора има с какво да се гордее

Будител! Колко представи от идейния патос на Възраждането буди у нас тази дума? И от кога датира този български празник на духовността?

Да се върнем един век назад във времето. Годините на всеобща национална покруса от драматичните последици на Първата световна война за нашия народ. България мобилизира целия си оцелял потенциал да се изправи на крака. Мобилизация, която се нуждае преди всичко от духовните послания на миналото.

1922 година. Със Заповед No 17 743/25 юли 1922 г. на министъра на просвещението Стоян Омарчевски Денят на св. Йоан Рилски – 1 ноември, „се определя за празник на българските будители, за празник на големите българи“.

Още през есента на същата година в Стара Загора се създава културно-просветно дружество „Граждански дълг“ с цел: Да отдава заслужена почит на видни старозагорци от миналото. Това е единен празник на тези, които са будили с революционно слово и просвета нашите деди. Училището и църквата са двата храма, от които започва и в които се култивира всичко хубаво, което нашият народ е имал и което трябва да има. Народът ни е избрал героите от епохата на Възраждането за свои символи. Обикновено това са учители и свещеници, но едновременно с това – книжовници, общественици, публицисти, издатели и… революционери… Тяхната апостолска същност генерира националните идеи през Възраждането и отвежда народа до апогея и драматизма на 1875-1876, 1877-1878, 1885, 1903 и 1912-1913 – годините на триумф на националната енергия.

С понятието „будител“ ние славим и Екзарха, и Караджата. Те са месиите, които формират идеите на националната ни кауза, те са водителите на България в най-драматичните години на манифестацията на тази кауза.

На този ден ние си припомняме имената на бележити будители от Стара Загора, мащабите на чиято дейност далеч надхвърлят регионалните граници и озаряват духовния небосклон на няколко епохи от нашето минало и съвремие.

Александър Екзарх – завършил медицина в Париж, пръв български емисар в Европа, книжовник, един от създателите на първата българска църква в Цариград през 1843 г. и дългогодишен редактор на в. „Цариградски вестник“; Захарий Княжески – завършил Одеската духовна семинария, учител и деец на просветното движение; Атанас Иванов – завършил Априловската гимназия, учител и създател на първото светско Класно мъжко училище в Стара Загора през 1841 г.; синовете му Васил Атанасов – завършил химия в Чехия, учител и автор на учебници, и Мирчо Атанасов – следвал богословие и агрономство в Сърбия и Чехия; от този род са видният историк, книжовник и социалист Георги Бакалов и създателят на първата българска корабостроителница Константин Божков; учителят и деец на просветното движение Иван Богоров; свещеникът и учителят Даскал Петко – синът му иконом Стефан Петков и внукът му Петко Икономов – учител и деец на музикалната култура на града; Тодор Шишков – учител и музикант, автор на учебници, създател (съвместно с Атанас Иванов) на първия български църковен хор през 1856 г. и на читалището през 1860 г.; Хаджи Господин Славов – създател и ръководител на църковната община в града, делегат на първия народен църковен събор в Цариград през 1871 г., първият кмет на града след Освободителната война, автор на спомени-хроника на няколко епохи в историята на града; Анастасия Тошева – първата българка, завършила висше педагогическо образование в Русия, създателка на първото Класно девическо училище в Стара Загора през 1863 г. и на Женските дружества в Стара Загора и Габрово, дългогодишен директор на Девическата гимназия след Освобождението (1881-1892), деятелка на Българския червен кръст, публицист; Теофано Попова – старозагорската Майка Тереза, създателка на Благотворително дружество „Добрий самарянин“ и сиропиталище, дарила цялото си състояние за благотворителност; Георги Бенев – завършил Духовна семинария в Белград и филология в Прага и Виена, учител, деец на Съединението, преводач, член на БАН; Петър Иванов – завършил Духовна семинария в Белград, създател на първия оркестър в града през 1870 г., участник във Втората българска легия на Раковски и в Старозагорското въстание, поет и публицист, демонстративно върнал орден от черногорския крал Никита заради предателството на Черна гора към България в Междусъюзническата война от 1913 г.; радетелят за модерно земеделие Димитър Наумов – следвал агрономство в Чехия, виден държавник и общественик, издател на в. „Земледелец“; Минко Минев – учител, участник в Старозагорското въстание, кмет на града по време на Балканските войни, автор на документални мемоари; Иван Салабашев – първият българин с висше математическо образование, учител, учен (член на БАН), министър, дипломат; Атанас Илиев – получил висше филологическо образование в Чехия, учен-етнограф и член на БАН, книжовник и публицист, държавник; Никола Каишев – архитект, доброволец в Сръбско-българската война, създател и ръководител на Тракийското дружество и на ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация), което превръща Стара Загора в една от основните бази за подготовка на чети в Илинденско-преображенското въстание, ръководител на Доброволческото дружество „Сливница“, проектирал и построил над 300 частни и обществени сгради в града и всички пътища вътре и извън града; строителите на Българската армия генералите Стефан Тошев, Вълко Велчев, Георги Абаджиев и Иван Пашинов; Андрей Тошев – завършил естествени науки в Женева и Брюксел, учител в Солунската девическа гимназия, учен-историк и член на БАН, участник в национално-освободителните борби в Тракия и Македония, създател на Ботаническата градина в София, дипломат; Начо Начов – учител, историк, директор на Солунската мъжка гимназия, член на БАН; академикът-юрист Стефан Киров – един от апостолите на ХХ век, декан на Юридическия факултет и ректор на Софийския университет; Митрополит Методий – легендарният първи канонически йерарх на Старозагорска епархия, превърнал се чрез словото и делата си в знаме на българския дух; Митрополит Павел – достоен наследник на митрополит Методий, активен деец на БЧК като ръководител на Областната организация в борбата с детската туберкулоза (построява със средства на Митрополията почивна станция край Варна, в която безплатно се лекуват 2-3 смени болни деца, със средства на БЧК построява със същата цел санаториум в Поповци (Стара планина), дейност за устройване на колоните български бежанци от Тракия и Македония, ръководи Комисията за борба с последиците от земетресението през 1928 г.; музикалните педагози Георги Байданов, Димитър Хаджигеоргиев, Христо Маников, Димитър Долапчиев, Александър Морфов, Златан Станчев, Михаил Кочев, чехът Индржих Споуста, Тодор Пъндев, Мара Шопова – видни музикални педагози, създатели на музикалната слава на Стара Загора и България, автори на учебници и ръководители на хорове; легендарната прима на българската опера Христина Морфова; Атанас Кожухаров – създател на Старозагорското археологическо дружество и на Историческия музей през 1907 г., член на Археологическия институт при БАН; художниците-педагози в Художествената академия – проф. Никола Кожухаров и проф. Антон Митов, художникът-декоратор и педагог Максимилиан Верих – дошъл от Чехия след Освобождението и посветил цялата си фамилия за възраждането и просперитета на Стара Загора; д-р Тодор Стоянович – първият лекар-уролог, създател на Дружеството на БЧК и на болницата в Стара Загора; д-р Начо Планински, д-р Георги Хаканов и д-р Марко Костов – дейци на БЧК; Начо Коев – градски и дивизионен аптекар, деец на БЧК, снабдявал с безплатни лекарства Дома за сираци; д-р Съба Костова – създател и ръководител на Дружество „Самарянка“ в Стара Загора и заедно с д-р Ница Грозева и д-р Невена Ханчева водят борба с туберкулозата и извършват мащабна просветна работа за популяризиране на медицински познания сред гражданите; кметовете-възстановители на Стара Загора: Стефан Салабашев, Стефан Сливков, Сава Казмуков, Мирчо Стоянов; търговците-благодетели: Стефан Арифето и Шефкет бей; Васил Златев – банкер-благодетел и деец на музикалната култура в града…

Онова неподправено родолюбие, завещано ни от възвишената епоха на Възраждането и последвалите го епохи от нашето минало са изпъстрени с примери на обществена хармония, която генерира процеси на съзидание и просперитет. А източник на тази хармония е духовното единство. Защото и днес ни е нужен стремежът за концентриране на духовната ни енергия по посока на националната ни идентичност и преосмисляне на националните ни ценности. И защото и нашите съвременни символи зависят от ценностната система, формирана от духовните ни будители. А тази система е сиянието, което озарява, което носи хармония и съзидание…

Списъкът на будителите е отворен във времето – дава ни възможност да прибавяме в регионалния си и в съкровения си личен пантеон нови и нови имена.

Лилия ФИЛИПОВА, историк