Българите засега не мислят за избори, а за оцеляване през зимата

229
Доц. Антоний Гълъбов

Ситуацията е непредвидима, коментира пред „Старозагорски новини“ доц. Антоний Гълъбов

 – Доц. Гълъбов, поредната предизборна кампания с поредните парламентарни избори очакват страната. За разлика от отминалата 2021 г. обаче днес посрещаме задаващия се вот в ясно изразена поредица от кризи от различно естество. Как тези кризи ще подредят и ще определят картината на вота, въобще за какво според Вас ще гласуват хората на 2 октомври?

– Няма никакво съмнение, че поне засега българските граждани не мислят за изборите. Има много сериозни равнища на тревожност, усещане за несигурност, свързани с есенно-зимния сезон. Ситуацията е непредвидима. Тези неща по-скоро ще подтиснат избирателната активност. Това е риск, тъй като слабото участие в изборния процес няма да реши политическата криза. Единственото важно послание до изборите е, че ако гражданите не участват, ще става все по-зле. Отказът от участие не решава нищо. Така няма да създадем възможност за ефективно и по-добро разпределение на политическото представителството. Най-важното е хората да излязат и да гласуват.

 – Прави впечатление, че няма особени промени в листите, няма значима промяна в лицата, които отново ще търсят подкрепа. Това не е ли още една причина за липса на мотивация на избирателя? Ще ударим ли нов рекорд по неучастие?

– Точно това коментираме с колеги. Самите партии изглеждат не толкова мотивирани да постигнат конкретен резултат. Всички мислят и са фокусирани върху потенциалните следващи предсрочни парламентарни избори, които технически могат да се случат в края на февруари или началото на март. В тази кратка предизборна кампания, която обхваща период от около месец, ще ставаме свидетели единствено на междуличностни нападки и обвинения. Липсват предложенията за цялостна програма на управление. Самите партии не изглежда да са готови да инвестират усилие в този вот.

 – Избори тази година и нови избори догодина? Това ли казвате?

– Като че ли да. Ясно се вижда, че има политически субекти, които разчитат на по-следващите избори. Т.е. разчитат на това, че ситуацията допълнително ще се влоши и една тежка зима ще накара хората да преосмислят предпочитанията си.

 – Това означава ли, че политическите играчи бягат от отговорността да поемат управлението в една тежка ситуация, насред зимата, за да опитат да решат нарастващите проблеми и кризи?

– Така изглежда. Едновременно с това отново е липсата на зрялост. Политическа зрялост, която ясно да създаде разбирането, че следващите поне две управления ще бъдат програмни. Състоянието на партийната система е такова, че не може да разчитаме на излъчването на хомогенно от гледна точка на идеология и политически традиции управление. Трябва да се търси съгласие около програма на управление. Точно това не направи предишното правителство. Това бе една от причините то да падне. Кризата е много дълбока. Тя е между гражданите и политиците, а не между партиите и политическите представители. Никой не се интересува от отношенията между лидерите на различните формации. Гражданите нямат доверие в политиците, те нямат доверие, че институциите работят в техен интерес. За съжаление, предстоящите избори няма да доведат до решаване на тази липса на доверие.

 – Ако приемем, че в рамките на предизборната кампания темата за газа ще доминира над останалите проблеми, с които се ангажират политически участници в изборната надпревара, кои липсват от този разговор?

– Не ми се иска газът да е водеща тема. Зад темата за природния газ стоят много по-тежки въпроси, свързани с отношението към Руската федерация. Ако това се превърне в доминираща ос, от това ще спечелят формации като „Възраждане“ и „Български възход“ на Стефан Янев. В много по-малка степен от казуса с газа може да се очаква БСП да натрупа някакъв електорален дивидент. Темата със „синьото гориво“ обаче не е автентична за българските избори. Тя възникна заради по-общия проблем на предишното управление. Именно това са самонадеяността и некомпетентността. България има реален шанс да намали съществено или дори напълно да елиминира зависимостта си от Руската федерация. Това обаче не бива да бъде правено по начина, по който се случи с природния газ. Аз продължавам да не чувам ясна позиция дали страната ни не е в опасност Руската федерация отново да ни осъди при един арбитраж. Така или иначе имаме шанс да намалим много съществено или дори да се освободим от зависимостта си от Москва и не бива да пропускаме подобна възможност.

 – Връщам Ви в полето на предизборната надпревара. ГЕРБ или „Продължаваме промяната“ е с по-голям шанс за спечелване на вота? Има ли някакво значение кой ще е първи, при положение че Вие самият смятате, че ни предстоят избори преди избори?

– Няма никакво съмнение, че ГЕРБ остава най-голямата политическа сила в България. Много по-трудно е да се прецени електоралното тегло на ПП. Същественият въпрос не е кой ще спечели, а дали има поле за диалог, има ли усилие за постигане на съгласие около управленска програма. Т.е. мнозинство, което да подкрепя такава програма. Отново казвам – няма шанс да бъде съставено хомогенно, взаимодопълващо се, устойчиво мнозинство в следващото Народно събрание. Трябва да се върви към търсене на съгласие около програма за управление. Аз засега изобщо не виждам подобно желание от страна на политическите партии.

– Но има желание или поне предложение за промяна на режима на управление и замяната на парламентарната форма на управление с президентска република. Ще активизира ли това предложение допълнителна подкрепа за „Има такъв народ“ и Слави Трифонов, доц. Гълъбов?

– Трудно е да се каже. Аз не споделям разбирането, че „Има такъв народ“ чрез политическите си действия е разочаровал избирателите си. Напротив! Голяма част от гласоподавателите на тази формация очакваха и искаха подобно поведение. Избирателите на „Има такъв народ“ не са разочаровани, че партията на Трифонов се оттегли от управлението. Те не са доволни, че този проект не наложи своя дневен ред. В този смисъл аз не съм докрай убеден, че „Има такъв народ“ няма да успее да участва в следващия парламент. Тезата за референдума е добре позната. Целта, която Слави Трифонов си поставя с това предложение, е средносрочна. Той наистина иска да промени формата на политическо представителство. ИТН не е партия на протеста, а политически проект със съвсем друг хоризонт. Точно затова те отказват да водят каквито и да било предварителни разговори. Тяхната задача е да бъде сменена и променена формата на политическото представителство. Затова беше издигната идеята за мажоритарните избори. Сега тази идея е пореден ход. Друг въпрос е, че кръгове около Румен Радев, а и самият президент много биха желали българската конституция да бъде променена в тази посока. Знаем, че подобен референдум не може да се проведе в момента, но така или иначе темата е поставена и вероятно ще има дискусии в тази посока.

– Споменахте Румен Радев. Войната между държавния глава и председателя на БСП Корнелия Нинова ще удари ли социалистите, разпилявайки нейните гласове към други формации в лявото политическо пространство?

– Най-вероятно този процес ще се случи и БСП ще бъде отслабена. Аз се опасявам, вече виждаме в чист вид нарушение на конституционните норми. Не е работа на един президент да навлиза в подобен режим на конфронтация с конкретна партия. Той вече го направи с ГЕРБ, а сега действа по същия начин с БСП. В момента Румен Радев е извън своите конституционни правомощия. Той е в това положение вече почти 2 години. Ясно е, че неговите амбиции ще се отразят на резултата на БСП. Партията вероятно ще има слаб резултат, тъй като всичко това, което се случва в момента с действията на Радев и на служебния кабинет, отправят ясно послание на социалистите, че президентът е на тяхна страна срещу собственото им ръководство. Един слаб резултат има потенциала да засили процесите на промяна в партията. БСП обаче няма да бъде сериозен фактор в следващия парламент.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ