Брюксел поощри антикорупционната реформа: Бяха започнати разследвания на високо ниво

17

Европейската комисия днес представи докладите за върховенството на закона в страните членки на Съюза. Относно България се казва, че съдебната реформа е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие, съобщи NOVA.

Остават предизвикателствата, свързани с финализиране на процеса по реформиране на правните процедури, засягащи ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Това трябва да стане, като се вземе предвид становището на Венецианската комисия.

Композицията и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат също са предмет на допълнителни дебати, водещи до нови предложения за реформи, смятат от ЕК. По-общо казано, се съобщава за увеличение на нападенията срещу съдебната власт, без съответната реакция от компетентните органи. Отменени са спорни разпоредби, свързани с автоматичното отстраняване на магистратите в случай на наказателно разследване и на задължението на магистратите да декларират членството си в професионални организации.

През 2017 и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни системи. Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. A през първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо ниво и бяха повдигнати обвинения по редица дела.

Новите реформи осигуряват публичен достъп до собствеността и данъчните декларации на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика. Въпреки това, остават важни предизвикателства, както са илюстрирани от проучванията на общественото мнение, които показват много ниско ниво на общественото доверие в антикорупционните институции. Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г. Трябва да бъде установено и сериозното проследяване  на окончателните присъди в случаите на корупция на високо ниво.

По-добра и ефективна комуникация при разработването и прилагането на антикорупционната стратегия би било от полза, се казва още в доклада за страната ни. Важно е властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията. Съществува правна рамка за конфликт на интереси, но все пак съществуват опасения по отношение на това лобиране, което остава нерегламентирано от закона, и прозрачността и при видимостта на законодателния процес в страната.

По отношение на медийния плурализъм, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията, които често не са ефективно приложени на практика. Регулаторният орган за аудиовизуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен относно своите дейности, но на Органа му липсват ресурси за ефективно изпълнение на задачите. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство. Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават издания и установени са връзки между политически актьори и някои медии. Няколко асоциации, свързани с медийната свобода, съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти.

Въпросите, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, включват опасения относно ограниченото използване на обществени консултации и оценка на въздействието в законодателния процес. Въпреки ограничените им ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължават да се подобряват. Вече ограниченото гражданско пространство в България може да бъде допълнително засегнато с оглед на нов законопроект за чуждестранно финансиране на НПО-тата.

Източник: dariknews