БПЦ в задграничните си епархии системно е била атакувана от Държавна сигурност

53

Това разкри за медията ни Екатерина Бончева от Комисията по досиетата

Екатерина Бончева е родена в Казанлък в семейството на известния розотърговец Еньо Бончев. Работи за Комисията по досиетата от самото й създаване през 2007 година. В родния си град тя гостува на 10 октомври, заедно с други служители на Комисията, във връзка с представянето на сборника с документи „Държавна сигурност и вероизповеданията“.

– Защо избрахте именно Казанлък за представянето на том III на сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията“, г-жо Бончева?

– Идеята да се представи този сборник и конкретно третия му том, посветен на протестантите и сектите, именно в Казанлък е, защото тук има представители на много от протестантските деноминации, които са били обект на разработка от ДС. Общото, генералното, за което свидетелстват всички тези обемисти документални сборници, е начинът, по който ДС припознава вероизповеданията като опасност за т. нар. народна власт след 1944 година. За службите всички те, с едно изключение – БПЦ, са проводници на чуждо, западно, вражеско влияние. На германско, после и на американско, и на Ватикана влияние. Това е Врагът. Техните пастори и католически свещеници са подложени на репресии. Срещу протестантите биват организирани общо пет съдебни процеса, а срещу католиците – два процеса. Това е основното – забрана на правото на свободен избор и изповядване на религия.

– Оказвали ли са някаква съпротива протестантските изповедания на практика?

– 10 протестантски деноминации плюс 7 секти са обект на този сборник. Интересни са документите по следственото дело за Централния процес срещу протестантите от 1949 година. Показателен е езикът на ДС – миряните от различните деноминации и секти са наречени „агенти“, които събират сведения от различно естество. И развиват шпионска и диверсантска дейност – нещо, което няма общо с действителността. Но това дава сигнал за атака срещу тях. Разбира се, всичко това се случва с одобрението на Българската комунистическа партия, това е записано в архивите. Картината е ясна и навсякъде прозира едно и също – смачкване на вярата, като след това народът бъде държан в страх, под контрол и в зависимост. Посредник между тоталитарната държава и деноминациите е Дирекцията по вероизповеданията. Достатъчно е да споменем факта, че последният директор на ДВ от края на тоталитаризма проф. Желев бе осветен от Комисията по досиетата като агент „Ангелов“.

ДС трябва да бъде очите и ушите на Партията, според израза на Вълко Червенков. Той се обръща към тогавашния вътрешен министър Георги Цанков, преди да замине за Москва: „Ние смятаме да смачкаме бандитите – горяните и вярващите, но трябва да се посъветваш в Кремъл с нашите приятели“. „Приятели“ в смисъл на хората от КГБ.

– Успяла ли е на 100 процента ДС да се саморазправи с вероизповеданията?

– Нека погледнем успешния проект на ДС срещу „вражеската емиграция“ – там службите успяват да всеят разкол, да наложат „разложение“ на новата политическа емиграция, прогонена от страната след 9 септември 1944 година. Те настройват не само отделните хора, но и различните емигрантски организации, които са били силни по онова време, едни срещу други. Същото важи и за разстройването на живота на вярващите от задграничните енории на БПЦ. Аз гостувах през 1991 година на българската общност в Лос Анджелис. Заведоха ме веднага в един от българските храмове, където бях свидетел на страхотни кавги и взаимни обвинения между хората от българската диаспора. Всеки обвиняваше другия, че е „ченге“… аз бях изумена от тази атмосфера. Но години по-късно, когато започнах работа в Комисията по досиетата, разбрах, че това не е случайно, а е видимият резултат от подмолната работа на ДС. Българската православна църка в задграничните си епархии е била атакувана систематично от службите и ние в Комисията осветихме редица инфилтрирани агенти, сътрудници и щатни служители. Тоест службите имат един успешен проект… Докато тука, по отношение на вероизповеданията в страната, проектът на ДС не е толкова успешен. Това може да се потвърди от самопризнанията в техните документи: „слаба агентурно-оперативна дейност“, „слаби и некомпетентни агенти“, „не се изпълняват решенията на ЦК на БКП“, „секторът е слабо разработен“.

 -Какви са впечатленията от работата Ви по този последен засега сборник?

– Прави впечатление от прима виста изключителната неграмотност на тези документи. И тази неграмотност продължава до началото на 70-те години: Обяснението ми е, че в първите години в ДС влизат едни необразовани хора, лакоми за власт и мъст, за репресии.

Интервюто подготви:
Петър МАРЧЕВ