Борислав Цеков от Център за нова Европа пред „Старозагорски новини“: Изборите в САЩ ще се решат в съда

43
Борислав Цеков

– Г-н Цеков, измина вече десетина дни от деня на изборите в САЩ. Можем ли да споделим мнението на големите световни медии, че Джо Байдън ще бъде новият американски президент?

– Не, не можем да го споделим, въпреки че това е много вероятна прогноза. За да възникне конституционната фигура на „избран президент“, трябва да бъдат приключени изборите във всички щати, да бъдат извършени повторните преброявания и да приключат съдебните обжалвания. Едва тогава ще има легитимно избран президент. В момента наблюдаваме една психологическа война от страна на Демократическата партия и нейните съюзници, включително сред големите либерални медии, че, видите ли, спорът е приключен. По този начин те искат да принудят президента Доналд Тръмп да признае загуба. Това няма да се случи. Излязоха социологически проучвания, че 70% от републиканските избиратели, които са над 70 милиона души на тези избори, смятат изборите за опорочени. Това са ожесточени, инфарктни избори, от които ние тук трябва да си извадим изводите как не трябва да се провеждат избори.

– Какъв е според Вас делът на изборните манипулации?

– Виждаме щати, в които разликата е от порядъка на 10 000 гласа. Как можем да си обясним факта, че президентът Тръмп водеше в почти всички спорни щати, при това на места с огромна преднина, и изведнъж тази преднина се стопи?

Многобройни са сигналите за изборни нарушения. Само адвокатските екипи около Тръмп и Републиканската партия знаят в детайли какви доказателства имат. Все пак можем да кажем, че става въпрос за няколко вида нарушения. Първата група е свързана с прозрачността на изборния процес. Масово, и в Мичиган, и в Пенсилвания, и в Уисконсин, изборните наблюдатели са били изгонвани от избирателните секции, някъде със сила. Това не го виждаме дори и в африканските държави.

Втората група нарушения е свързана с гласуването по пощата. До момента избирателят изпращаше молба до избирателната комисия да гласува по този начин, след което получаваше бюлетина по пощата, попълваше я и я изпращаше обратно. Сега в няколко щата, управлявани от губернатори на Демократическата партия, решиха да изпратят на общо основание бюлетини на всички избиратели по избирателните списъци, включително на тези, които традиционно не гласуват. Нещо повече, изпращани са бюлетини на отдавна починали хора. Оказа се, че за Джо Байдън са гласували хора, родени през 1825 или 1850 г.

Оттук възникна съмнението, че тези резки скокове в резултатите на Байдън, които и вие посочихте, се дължат именно на незаконното използване на част от тези бюлетини, които са изпратени по пощата. Подозрението е, че апаратът на демократите са събирали, попълвали и изпращали по пощата тези бюлетини. Вече има и свидетелства под клетва от служители на пощата в няколко щата, които са били принуждавани от началниците си да поставят пощенско клеймо със задна дата на хиляди бюлетини, все едно са изпратени в срок.

Появиха се и проблеми със софтуера и тук нещата изглеждат доста съмнителни. В един от важните окръзи на щата Мичиган наблюдатели са установили, че 6 000 гласа неправилно са били отчетени за Байдън, с което той първоначално печели този окръг. Впоследствие резултатът е коригиран и печели Тръмп. Проблемът е, че същият този софтуер, който греши, се използва в половината окръзи от щата Мичиган и общо в 29 щата. Фирмата, която поддържа този софтуер, е свързана с водещи лица на Демократическата партия, като връзката стига дори до фондацията на Бил и Хилъри Клинтън.

В Мичиган, например, видяхме цели блокове от гласове, над 100 000 гласа, които отиват почти изцяло за Байдън. Аз не разбирам от математика и статистика, но чета мнения на експерти, които смятат, че това е невъзможно и не се случва дори в тоталитарните общества. Тези избори в крайна сметка ще се решат в съда.

– Ако приемем все пак хипотезата, че Джо Байдън бъде избран за президент, очаквате ли коренна промяна в американската политика?

– Ако това се случи, със сигурност ще има ревизия на някои от основните политики като например климатичните политики, отношението към ЕС, неолибералните споразумения и т.н. По-важното е, че пълно връщане към старото статукво е невъзможно, защото промените, които извърши администрацията на президента Тръмп, са много дълбоки. Самите американци разбраха, че политиката, свързана с икономически протекционизъм, идеята, че Америка трябва да гледа своите интереси, а не да се бърка в делата на народи на другия край на света и т.н., е жизнена алтернатива на глобалистите. За тази политика гласува половин Америка. Републиканците вероятно ще запазят мнозинството си в Сената, намалиха изоставането си от демократите в Долната камара на Конгреса, ще имат мнозинство в щатските събрания и сред губернаторите на щати. По-голямата част от властта ще бъде в ръцете на Републиканската партия и това ще бъде много сериозна спирачка пред радикалните идеи на Джо Байдън и хората, които стоят зад него.

– Вече се появиха мнения в американските медии, че, ако все пак Джо Байдън стане президент на САЩ на 20 януари, е възможно след 4 години отново да видим Доналд Тръмп като кандидат на Републиканската партия за президент. Вие смятате ли, че има сериозна възможност това да се случи?

– При всички положения с оглед огромната историческа подкрепа от над 72 милиона американци за себе си едва ли Тръмп ще играе ролята на типичен бивш президент, който да се отдаде на лекции и благотворителност. Според мен от ден първи той ще бъде лидер на съпротивата срещу Байдън и Демократическата партия. Хипотезата Доналд Тръмп да се кандидатира през 2024 г. е абсолютно реалистична и конституционно допустима. Много политици и експерти призовават Тръмп да го направи. Дали той ще го направи, или на неговия гръб ще стъпи някоя нова звезда на Републиканската партия от типа на Тед Круз, дали пък първата жена-президент на Америка няма да се казва Иванка Тръмп, предстои да видим. Със сигурност обаче той ще бъде основната опозиция, ако се стигне до управление на Байдън, при това Тръмп ще го стори в типичния си агресивен и на моменти дори безпардонен стил.

Въпросите зададе:
Десислав ТЕНЕВ