Борбата е на живот и смърт

88
Спас Гърневски по време на честването в Казанлък

Заяви депутатът Спас Гърневски на честване за горяните в Казанлък

Десетки демократи и потомци на репресирани от комунизма се събраха на Петровден в Казанлък, за да почетат участниците в горянската съпротива. На 29 юни се навършват 70 години от създаването на горянската чета с участници от Казанлък и Сливен. За участие в поклонението бе поканен премиерът Бойко Борисов, който не успя да пристигне поради служебни ангажименти. Сред официалните гости бяха депутатите Спас Гърневски и Лилия Друмева, която е председател на Съюза на репресираните „Памет“.

„Ключовата дума е незабрава, не бива да бъдат забравени безобразията на комунистическия режим, за да не бъдат повторени никога! Някои хора с къса памет упрекват българския народ, че не е оказал съпротива срещу комунизма като унгарците, чехите или поляците. Това просто не е вярно, българските горяни са първите в Източна Европа, които се надигат срещу комунистическия произвол“, подчерта в словото си Лилия Друмева пред паметната плоча на земеделския трибун Никола Петков, убит с чук от комунистическите палачи.

Първоначално горянството възниква като бягство от терора и като невоенно нелегално движение. През пролетта на 1945 година се появяват първите горянски чети, в които се включват 173 четници. Числеността на горяните нараства след ликвидирането на легалната опозиция през 1947 година. В горянските чети участват както жертви на насилието като бивши военни, полицаи и държавни служители, така и селяни, чието икономическо положение бързо се влошава от мерките на режима.

Сред присъстващите на поклонението бе и Денница Танева, внучка на прочутия командир на казанлъшките горяни-анархисти Христо Несторов-Щако. Тя бе наградена от Спас Гърневски.

„Има една партия, чието военно крило през 1925 година взриви катедралата „Св. Неделя“. Има една партия, която изби цвета на нацията, след като взе с преврат властта през 1944 година. Има една партия, която ограби националните богатства на България. Сега тази партия иска да свали демократично избраното правителство, за да управлява отново. Казвам ви, борбата е на живот и смърт!“, заяви пред присъстващите депутатът Гърневски.

Горянството достига своя пик в периода 1950 – 1952 г. като реакция срещу политиката на насилствена колективизация на земята. През 1950 г. четниците вече са 1 520 души. През следващата година те достигат 3 130. В дейността им ги подпомагат най-малко 20 000 ятаци. 52 чети влизат от чужбина и са съставени от емигранти. Всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5 000 и 8 000 души. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край.

Поклонението в Казанлък бе организирано от Съюза на репресираните „Памет“, Съюза на възпитаниците на ВНВУ и сдружение „Демократичен Казанлък“.

Петър МАРЧЕВ