Бетонно подземие пази историята на Старозагорската опера

644
Безценни исторически богатства се съхраняват в подобно на бомбоубежище помещение под оркестрината на Операта в Града на липите

Национална награда осем години очаква примата Райна Кабаиванска да гостува в Града на липите

Бетонно помещение, дълбоко под оркестрината, пази оцелели през десетилетията спомени от историята на най-старата извънстолична оперна трупа в България – Старозагорската, чиято първа сценична изява е от далечната 1925 г., когато местните меломани се наслаждават на постановката „Гергана“ от маестро Георги Атанасов. Диригент е Атанас Ковачев, а режисьор – Мара Шопова -майката на бъдещия голям театрален и филмов актьор Наум Шопов. В главните роли са: Гергана – Ничка Хаджимитева (Баталова), Никола – Георги Баталов, Христина – Радка Профирова, дядо Недялко – Петър Тотев, Селим бей – Теню Велев, Мухтар ага – Стефан Георгиев, баба Цона – Христина Георгиева.

В хранилището, което повече прилича на бомбоубежище, са събрани скъпоценни неща: дневници за всяко едно от представленията, в които някогашният помощник-режисьор Никола Драганов е записвал на ръка изключително любопитни подробности. Включително и защо например представлението на „Севилският бръснар“ от 18 октомври 1958 година е закъсняло с… 9 минути. Причината е повече от сериозна: буквално секунди преди да се вдигне завесата и гостуващият диригент от Пловдив Васил Лолов да даде знак за начало с палката си, кларнетистът Кольо Желев изпуснал инструмента си и се наложило спешно да търсят друг.

Невръчената на Райна Кабаиванска през 2012 година национална награда на името на Христина Морфова се пази в подземията на Старозагорския оперен театър

На 15 април пък следващата година е дебютът на младия стажант и бъдещ дългогодишен главен диригент и директор на трупата маестро Димитър Димитров, който дирижира 82-рото представление на Вердиевата „Бал с маски“. Спектакълът е започнал точно в 19:30 часа, а финалният акорд е прозвучал в 22:23 часа. Последвали аплаузи и извеждането на стажант-диригента на сцената, за да му бъдат връчени цветя от меломаните и, разбира се, от хористи и музиканти.

Съхранени са афиши и рисунки за декорите и костюмите, дело на дългогодишния сценограф-художник Петър Русков, по чудо е оцелял оригиналът от нотите на първия спектакъл „Гергана“, преписът е бил направен от хормайстора и композитор Златан Станчев. На последната страничка той е поставил подписа си и датата на завършването: 26 декември 1924 година, разказва д-р Емилия Жунич, която от две години се опитва да събере на едно място разпилените парченца от пъзела. В хода на работата си над архивното наследство тя успява да издаде монографията си „Най-добрият луд гидия“ по повод 100-годишнината на Миньо Минев, като междувременно участва в подготовката на четвъртия, заключителен том от поредицата „Български музикален театър. 1890-2010“, издание на Института за изследване на изкуствата при БАН. Буквално преди седмица на бял свят се появи и новото й монографично изследване „Фестивали за музикално-сценични изкуства“, където специално място е отредено на старозагорския ФОБИ, чието 51-во издание бе отложено заради пандемията от COVID-19.

Д-р Емилия Жунич е направила и отделно проучване за националната награда на името на голямата оперна певица Христина Морфова, която е учредена по предложение на старозагорци през далечната 1982-ра със специален указ на тогавашния Държавен съвет, а неин пръв носител през 1983-та е световната прима Анна Томова-Синтова.

-р Емилия Жунич показва ескизи за костюми в оперна постановка от 60-те години на миналия ХХ век, направени от тогавашния художник-сценограф на театъра Петър Русков

Общо пет са нейните лауреати: Евдокия Здравкова-Хорозова (1987), Стефка Минева (1993), Веселина Кацарова (1995) и Гена Димитрова през 1997-а.

Буквално преди дни в едно от складовите помещения на оперния театър в Града на липите е намерено още едно копие от статуетката „Орфей“, изработена за наградата от професор Валентин Старчев преди 39 години. Тя е с табелка за примата Райна Кабаиванска и е трябвало да й бъде връчена на 7 декември 2012 година при уговорено тогава нейно гостуване с майсторския й клас в Стара Загора, но това така и не се е случило, разказва бившият зам.-директор на културния институт Тенко Калайджиев.

Преписани на ръка ноти за първата опера, поставена в Стара Загора през 1925 година

В България все още няма музей на операта, коментира д-р Жунич и припомня, че тази идея спорадично се дискутира в средите на меломаните, обсъждана е и в Стара Загора, когато се е изграждал тукашният оперен театър през 70-те години на ХХ в., но и до сега не е реализирана. Тя се надява след време сбирката на старозагорци да стане своеобразен крайъгълен камък в темелите му.

Христо ХРИСТОВ