Без илюзии: Високите нива на инфлацията ще се задържат в следващите пет години

385
Стоян Панчев

Това твърди икономистът от Експертния клуб за икономика и политика(ЕКИП) Стоян Панчев. Той прогнозира пред „Старозагорски новини“, че мерките на ЕС срещу скока на цените няма да проработят

 – Г-н Панчев, намираме се в разгара на предизборната кампания за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Социологическите агенции отбелязват, че за разлика от изборната 2021 г. в момента скокът на цените, инфлацията и доходите е голямата тема, която вълнува българските граждани. Преди няколко дни НСИ оповести данни, според които става ясно, че инфлацията у нас се покачва през август до 17.7%. Спрямо месец юли индексът на потребителските цени се увеличава с 1.2%. Какво ни казват тези числа? Открояват ли се определени негативни или позитивни тенденции?

– Бих казал и двете. Да, безспорно животът у нас продължава да поскъпва. От друга страна обаче можем да видим и нещо позитивно в изнесената статистика. Негативното е, че за пореден месец имаме по-висока инфлация, която е значително над прага от 2%, който се приема за нормален. Моята прогноза е, че тези високи нива на инфлация ще се задържат за период от поне 5 години. Разбира се, не смятам, че ще е в настоящия пик от над 17 на сто, но и няма да доближи считаната за спокойна граница от около 2%. Това е негативизмът, който лично аз улавям в данните на НСИ. Позитивното е, че се забелязва едно забавяне в темпа на ръст на инфлацията. Тя се превръща по-скоро в „пълзяща“ инфлация. Ако погледнем към т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени, който се използва в останалите европейски държави като индикатор, там виждаме забавяне на темпа на ръст. Това влиза и в моята прогноза за забавяне на общия темп на инфлацията до края на годината. Основната причина за това е, че големите централни банки започнаха политика по вдигане на основните лихвени проценти.

 – Т.е. животът ще продължи да поскъпва, но по-бавно…

– Точно така. Животът ще продължи да поскъпва по-бавно. Истината обаче е, че едва ли в обозримото бъдеще ще видим по-ниски цени за повечето стоки и услуги. Ние сме стигнали едно високо плато, от което няма лесен и кратък път за връщане назад. Не бива да очакваме, че цените рязко ще започнат да падат.

 – Коя е фундаменталната причина за достигането до това високо плато в ръста на инфлацията? С войната в Украйна и скъпите енергоизточници ли може да се обясни ситуацията?

– Скъпата електроенергия, газ и петрол, както и войната в Украйна действително са фактори, които подклаждат инфлацията, но те не са основни. Ключовата причина е паричната политика на големите централни банки. Те станаха твърде агресивни след началото на пандемията с коронавирус през 2020 г. Тогава Федералният резерв, ЕЦБ, Английската централна банка, както и Японската започнаха да печатат огромно количество пари. Тази ликвидност бе влята през правителствата в икономиките. Подобно вливане на пари, особено когато имаме спряно предлагане, води след себе си до скок на търсенето, на който не може да се отговори. Така се получава основата за скока на цените, което виждаме през изминалата една година. Затова днес тези високи нива на инфлацията упорито се задържат в икономиките. Подобна картина наблюдаваме и в САЩ, където стойностите са рекордни. Ето защо аз определям именно големите централни банки като основна причина за инфлацията. Именно те могат в краткосрочен план да променят тенденцията.

 – В опит да избегне икономическия и политически риск, който стремително растящите сметки за газ и електроенергия носят със себе си, ЕК предложи мерки за ограничаване на скока на цената на енергоизточниците. Какъв ще е ефектът от този подход на ЕС?

– Аз съм силно скептичен към мерките, които бяха оповестени от ЕК. Те, меко казано, са пожелателни и издават дълбокото неразбиране за начина, по който функционират цените и пазарите. Другият важен момент, който не бива да пропускаме, е, че ще са вредни за България. Страната ни е голям износител на електроенергия. На практика България поддържа електроенергийната сигурност на Балканския полуостров. Мерките, предложени от Урсула фон дер Лайен, ще ограничи възможностите на българската енергетика да расте, да инвестира и въобще да участва в подпомагането на засегнатата от високите цени част от икономиката. Моето дълбоко убеждение е, че правилното действие на българското правителство е всячески да се противопоставя на тези предложения. Моите очаквания са, че тези мерки няма да проработят.

 – Ако погледнем отново към българската действителност, защо мерки като нулевото ДДС върху хляба не постигат очаквания ефект? Защо за пореден път въздействието върху данъчните тежести не води до устойчив резултат за цената на дадена стока или услуга?

– Действително днес изглежда, че нулевата ставка на ДДС не е дала особен резултат, но според мен това не е точно така. Проблемът се корени в друга посока. На практика ефектът от намаляването на ДДС бива погълнат от много бързо растящите цени. Искам да кажа, че ако нямахме това премахване на данък добавена стойност върху хляба, неговата цена щеше да е още по-висока. Фундаменталният проблем за българския потребител е, че имаме твърде висока инфлация при храните. Затова една такава положителна мярка не може да се усети в общия тренд.

 – На фона на растящите цени държавата за пореден път пое нов дълг в рамките на настоящата година. Ще се върне ли фискалната дисциплина през 2023 г., или ефектите от изминалите над 24 месеца тепърва ще се засилват?

– В това направление моето очакване е негативната тенденция по увеличаване на задлъжнялостта на страната да се засили през идната година. Прогнозите на Министерството на финансите е в тази посока, политическият цикъл сочи тази посока. Политиците ни обещават повече и повече харчове, което няма откъде да се финансира освен през дългове. На този фон се очаква рецесия, което е още една причина за влошаване на положението на дефицита в бюджета. Защо става така? Отговорът е дълъг и сложен, но определено можем да заключим, че има ясна тенденция по отказване или изоставяне на консервативната фискална политика в България. Това неминуемо ще създаде проблеми в бъдеще. Добрата новина за нас е, че засега имаме валутен борд. Той налага нужната дисциплина на политиците, дори когато те не я искат. Именно с махането му е свързано според мен желанието за влизане в еврозоната. Нашите политици искат приемане на еврото, за да могат да харчат повече. Ако България влезе в еврозоната, нашите управници ще могат да пипнат валутния резерв, който защитава борда. Така те ще могат да изхарчат някаква част от него. Освен това е привлекателно да бъдеш част от еврозоната, защото ЕЦБ продължава да финансира фалирали държави като Гърция и Италия. Българските политици очевидно искат тази „мазнинка“. Докато България е във валутен борд обаче фискалната дисциплина ще трябва да се спазва. На политиците ще им се налага да се съобразяват с условията. Падне ли бордът обаче според мен нещата ще тръгнат в радикално грешна посока.

 – Вие сте критик на идеята България да влезе в еврозоната и еврото да замени лева. Настоящите кризи не променят ли Вашите позиции, г-н Панчев?

– Напротив! Настоящата ситуация затвърждава моите позиции. Ако сега заменим лева с евро, резултатът ще бъде един допълнителен инфлационен натиск над цените. Това виждаме да се случва в други държави от ЕС, които са били във валутен борд. Литва и Естония са двете държави с най-високи нива на инфлация.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ