Ангел Джамбазки: Крайно необходима е категорична позиция на правителството по „Зелената сделка“

97
Евродепутат Ангел Джамбазки

Вре­ме­то за ши­кал­ка­ве­не, от­ла­га­не, ту­па­не на топ­ка­та и слад­ки при­каз­ки с ев­ро­пей­ски­те ли­де­ри прос­то свър­шва, смя­та бъл­гар­ският ев­ро­де­пу­та от ВМРО

– Г-н Джамбазки, на 11 септември в Европейския парламент стартира обсъждането на Закон за климата на ЕС. Това е основата, върху която стъпва т.нар. „Зелена сделка“, промотирана широко от новото ръководство на ЕК, която има за цел постигането на въглероден неутралитет на страните-членки до 2050 г. с междинна цел за напредък 2030 г. Всичко това, разбира се, за сметка на производството на ток от въглища. Какво се случи на старта на обсъждането на законопроекта?

– Началото на подобни законодателни инициативи винаги представлява своеобразно „опипване на почвата“. Това обаче не бива изобщо да ни успокоява, нито пък е правилно да си въобразяваме, че нещо от изискванията може да се размине с лека ръка, ако насреща то не срещне сериозен отпор. Очевидно настоящото ръководство на европейските институции са решили по един неразумен начин да налагат една дълбоко погрешна политика. Тук вече е крайно необходима много ясна позиция и много ясни действия от страна на българското правителство по повод готвената „Зелена сделка“. Времето за правене на политика, за шикалкавене, отлагане, тупане на топката и сладки приказки с европейските лидери просто свършва. Аз лично много отдавна съм заявил категоричното си несъгласие с тази сделка, която е опасна за енергийната сигурност на България. Време е българското правителство да се стресне и да излезе с изключително категорична позиция, защото все пак говорим за работните места на стотици хиляди българи, основно в Маришкия басейн, но и не само. Плановете до 2030 г. да свалим наполовина емисиите, а през 2050 г. да бъде постигнат 100% въглероден неутралитет на мен лично ми звучат нереално и против нашия интерес. Позицията на ВМРО в Европейския парламент ще бъде категорично против. Ние няма да правим компромис с националната сигурност на България.

– Призовахте правителството за по-активна позиция по „Зелената сделка“. Защо обаче до момента не се стигна до подобна категорична и ясна заявка от страна на българските представители в ЕП? Такъв пример можем да вземем от казуса с пакета „Мобилност“.

– Това е въпросът ми към колегите, които не се присъединяват към позицията на ВМРО. Струва ми се, че при тях надделя желанието да се харесат на „началниците“. Ние от ВМРО нямаме подобни притеснения и затова не се съобразяваме с европейски партии и лидери. При част от колегите този фактор обаче е много силен. Прави ми впечатление, че една част от българските представили колаборират с тази „Зелена сделка“ и аз лично не искам да си представя, че вярват в част от нещата, за които говорят. Време за отлагане повече няма.

– Защо европейските лидери от една страна настояват за подобна трансформация, която крие много опасности и неизвестни, а от друга финансирането на този преход пада. Как ще бъдат компенсирани регионите, които днес живеят от въгледобива и производството на ел.енергия от въглища?

– Аз лично не съм убеден, че предвидените средства могат да послужат за някаква форма на трансформация, да не говорим за компенсация на загубите. Не забравяйте, че преди няколко месеца, когато гледахме последния вариант на бюджета, който впрочем и отхвърлихме, средствата за тези региони бяха драстично намалени. Това е скандално, защото това са жизненоважни пари. Те трябва да бъдат използвани в посока на запазване на работните места. Разумно изглежда това да стане чрез промени в технологията на производство. Какво имам предвид? Ако след време залежите на въглища свършат и когато свършат, да се отиде към инсталиране на мощности, които да създават електричество от природен газ. Профилът на специалистите по тези места е на енергетици, инженери, миньори. Те не могат да започнат да шият гоблени, това трябва да е пределно ясно. Говорим за висококвалифицирани хора. За обновяване на мощностите за производство на енергия смятам, че е целесъобразно да се влагат средства. Вместо това обаче европейските институции буквално ни баламосват и увеличават подкрепата за сектори, които за мен са безумни и нямат общо с енергетиката. Затова не съм доволен от предвидените средства за тези региони в преход. Те не са в интерес на България. За съжаление, Брюксел продължава с политиката си, която ще гони работни места от Европа. Никой не дава отговор на въпроса, ако до 2030 г. ние затворим своите въглищни мощности, кой ще произвежда тока за страната ни? Защо се прави опит да деиндустриализираме Стария континент? Как ще помогнем на света с климатичните промени, ако дадени производства се преместят от страните-членки на ЕС в една Турция или Китай? Химически завод, какъвто има в Димитровград, има и в Турция. Нашият заради квотите произвежда по-скъпа продукция, докато торът на този от южната ни съседка е по-евтин. Само че неговият комин е на 10 км от нашата граница и той реално продължава да трови територията на ЕС. Къде е логиката?

– Г-н Джамбазки, миналата седмица у нас се проведе браншови съвет във връзка в бъдещето на „Мини Марица-изток“. Наред с новината, че БЕХ се отпусне дългосрочен заем на държавното въгледобивно дружество, стана ясно, че синдикатите подкрепят идеята на територията на комплекс „Марица изток“ да бъдат създадени фотоволтаични и ветрогенераторни паркове, че и завод за електромобили, с което да се гарантират работните места на енергетици и миньори. Реалистичен ли е този подход на ЕС?

– Ще се опитам да бъда деликатен. Това е утопия. Да смяташ, че можеш да замениш комплекс, който в зимните месеци създава над 50% от енергията в България, с ВЕИ, не ми звучи сериозно. На тези възобновяеми източници им трябват непрестанно светлина или вятър. Слънцето не грее 24 часа, а има и облаци, вятърът също не е постоянен и въобще не е съобразен с потребностите на домакинствата и големите индустриални производства. Реалността показва, че мощностите на Маришкия басейн е абсурд да бъдат заместени със същия капацитет от ВЕИ. Това са екзотични и неприложими идеи. Тази позиция на синдикатите ми изглежда проправителствена. Не се наемам да коментирам доколко на такива структури, които трябва да защитават правата на работниците, им е работа да бъдат проправителствени. Според мен те трябва да са по-скоро критични към всяка власт. Аз въобще не мога да си помисля, че тезата за замяна на настоящите работни места на миньори и енергетици е защитима. Да не говорим, че няма да мине много време и електромобилите ще се окажат едно голямо разочарование. Това е един сапунен мехур, за който никой не иска да отговори на няколко неприятни въпроса. Какво струва на природата производството на елементите от електрическите батерии? Замърсява ли се околната среда при добива на тези елементи, без които електромобилите не могат да съществуват? Никой не дава яснота къде ще се складират изразходваните автомобилни батерии. Всичко това ме кара да смятам, че работата с електромобилите е един балон, който много скоро ще се спука. Спомняте ли си как преди 20 години по същия начин имаше бум на компактдисковете. Тогава имаше една теза, че това е носителят на бъдещето. Е, не мина много време и те буквално бяха изместени, а днес съвсем други удобни уреди се ползват за пренос на информация и данни. Според мен същата съдба очаква и електромобилите, затова нека да не викаме „Ура“, че хипотетично в енергийното сърце на България можело да бъдат правени заводи за електромобили. Друг въпрос е има ли изобщо необходимата инфраструктура, която да стимулира компаниите за подобна инвестиция. Цялата идея ми се вижда чисто и просто като една пясъчна кула, която дори няма как да компенсира хилядите работни места, които съществуват в момента. Абсолютна утопия.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ