„Алфа Рисърч“: ИТН губи най-много гласове, проектът на Петков и Василев се цели поне „в десятката“

1064

ГЕРБ се очертава да е първа, БСП и ДБ вдигат резултат, „Изправи се.БГ! Ние идваме“ на ръба

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която спечели изборите на 11 юли, се очертава да изгуби най-много гласове на предстоящия вот. Новият проект на вече бившите министри Асен Василев и Кирил Петков се цели в резултат не по-малък от 10%, а присъствието на формацията „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ в новия парламент е под въпрос. БСП и Демократична България вдигат резултата си, а ГЕРБ успява да запази твърдите си привърженици и се очертава да получи най-много гласове. Това са изводите от проучване на „Алфа Рисърч“ за електоралните нагласи към началото на септември, цитирани от mediapool.

Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място. То вече се заема от ГЕРБ, който не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици (21.1%). Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, включително поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу.

В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е „Демократична България“ с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4%-ия праг, е „Възраждане“ (3.5%).

Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти.

Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри Асен Василев и Кирил Петков от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания. Първото тестване на този проект в проучването на „Алфа Рисърч“, показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десятка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор.

За момента, при цялата неизвестност относно реалната политическа физиономия на новия проект, той вещае поне няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, които идването на Харвард потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при „Демократична България“. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков, отбелязват от „Алфа Рисърч“. Едва когато новата партия излезе на светло, със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.

Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% – в президентските.

Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.