Ако партиите спазят своите обещания, правителство няма да бъде съставено и отиваме към нови избори

53
Христо Панчугов

Това заяви в коментар за „Старозагорски новини“ политологът Христо Панчугов

– Г-н Панчугов, резултатите от проведените парламентарни избори в България вече са ясни. Какви са изводите от получената картина на общественото доверие?

– Разговорът в такива моменти по традиция гравитира около това кои са победители и кои са губещите. Това обаче зависи от призмата и перспективата, през което гледаме. Моето мнение е, че българското гражданско общество може да се окаже в някаква степен победител. Очакваната ниска избирателна активност не се реализира. Имаме много по-висока активност от тази, която дори броени часове преди вота социолозите прогнозираха. Това ясно показва, че проблемите, около които се сформираха протестите през миналата година, са доминирали в желанието на избирателите да отидат до урните. Търсенето на промяна все още е много силно. Това усещане очевидно не е избледняло през последните месеци. Проблемът на това, което виждаме с резултатите, е, че тази воля за промяна така и не беше канализирана. Вотът за политическата промяна остана разпръснат в няколко формации. Нито една от тези три партии не в състояние да направи кабинет. Кои са причините? Според мен е липсата на достатъчно мотивираща кампания с ясни послания, които да отговорят на очакванията за промяна. Високата избирателна активност по-скоро смятам, че беше продукт на страховете на отделни групи от хора. Имам предвид дали партиите, носители на промяната, ще влязат в парламента, дали ГЕРБ ще загубят властта, както и страхът дали най-накрая ще сменим Бойко Борисов. Нямаше обаче разговор за това, което следва. ГЕРБ водят значително пред „Има такъв народ“, което, разбира се, е доказателство на тяхната способност да се самоорганизират и да организират различни групи. Това показва също, че останалите политически сили не успяха да създадат мотивиращия разказ за бъдещето, който да им донесе по-солидна подкрепа.

– ГЕРБ спечели парламентарните избори, но предвид заявките на останалите партии изглежда много трудно първата политическа сила да състави кабинет. В този смисъл можем ли да кажем, че нов премиерски мандат на Бойко Борисов е невъзможен?

– В този парламент това е сигурно. Настоящата ситуация ще доведе неминуемо до процеси и в ГЕРБ. Тепърва ще видим как точно ще се случи тази реорганизация в най-голямата политическа сила у нас. Дали тя ще завърши с края на ГЕРБ, или с израстването на формацията, е много трудно да се каже.

20 години по-късно БСП отново е трета политическа сила. Ще се възстанови ли левицата от този удар, или ще последва пътя на СДС?

БСП пропусна много, много възможности да реформира себе си в посока на една модерна социалистическа партия. От избирането на Корнелия Нинова социалистите поеха по курс, насочен към миналото на България. Виждахме неразбираема носталгия по комунистическия режим и реакционизъм, обърнат към търсенето на гордост в миналото. Липсват разказите за бъдещето просто. Затова в нито един момент левицата не бе разпозната като алтернатива на ГЕРБ, въпреки протестите. Единствено БСП няма как да обясни, че подкрепата за партията е победа. Не виждам как Корнелия Нинова може смислено да обясни, че точно тя е важна за бъдещето на партията. От днешна гледна точка не мога да се ангажирам с прогноза, че БСП ще изостави носталгията по комунистическото минало и ще погледне ясно напред към бъдещето. Ако социалистите искат и държат да бъдат част от българската политическа система, те трябва да преминат през подобна трансформация.

– Г-н Панчугов, ВМРО и обединението ВОЛЯ-НФСБ няма да бъдат част от 45-ото Народно събрание. Защо се стигна до такъв развой, който напомня случилото се с АБВ и Реформаторския блок след края на съвместното им управление с ГЕРБ?

– Те платиха цената на това да са безпринципно обединение за подкрепа на властта. Влизането в управлението обезличи всяка една формация в тази коалиция, но същевременно извади на преден план техните различия. Много видимо към края на третия мандат на Борисов властовият ресурс беше съсредоточен в ръцете на ВМРО. Те решиха да се възползват от това и да разделят тази коалиция. Патриотичният вот в България е един и същ и разделянето на партиите, които се борят за него, води след себе си до днешните резултати. Очевидно ВМРО не успя да го капитализира. Заиграването по темата Северна Македония, в което се включи и МВнР, очевидно не успя да даде търсения резултат. Патриотите не намериха отговор на въпроса, който техните избиратели много ясно поставяха в последно време, а именно това е какво точно те правят в управлението.

– Защо разказът за спазеното обещание и увеличението на пенсиите до 300 лв. не донесе очаквания резултат?

– По простата причина, че големите проблеми на българското общество не са свързани с 300 лв. пенсия, с която се гордеят ВМРО и НФСБ. Видно е, че това не беше тяхната целева група. Когато имаме противоречия в програмата, пропуснал си точните, смислени и адекватни послания, няма как да имаш удовлетворителен резултат. Проблемът не е в подаянията, които властта дава, проблемът е в усещането за несправедливост.

– Една от изненадите на тези избори е високият резултат и подкрепа за „Демократична България“. Казваме изненада, тъй като до навечерието на вота социолозите даваха предполагаем резултат на обединението между ДСБ и „Да, България“ около 5-6%. Има ли накъде да расте подкрепата за този политически субект? В какво управление биха могли да участват?

– Последният въпрос е към тях, но те така и не дадоха ясен отговор в хода на предизборната кампания. За пореден път обединението на тези формации мина през разказа за това с кого не може да се управлява или как не може да се управлява. Въпросът е кой може да управлява по начина, по който „Демократична България“ иска. Този разказ от обединението трябва ясно да заявят на своите симпатизанти. Нейният резултат до голяма степен е традиционен за десницата в България. Той е много по-силен и висок, отколкото полученото доверие за обединението на местните избори през 2019 г. На фона на акцията в Росенец и протестите през миналата година този резултат е дълбоко неудовлетворителен. Обединението дори не може да влезе в реда, определен по Конституцията, по раздаване на мандатите. Една голяма крачка безспорно беше направена, но този традиционен вот не е достатъчно силен, за да постави дебата за промяната и то по начина, който „Демократична България“ си я представят.

– Говорим за промяната в политическия живот у нас след парламентарните избори в неделя. Видяхме ли промяна в поведението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и все още министър-председател на България?

– Мисля, че видяхме. Промяната обаче е предопределена. След акцията на Росенец на Христо Иванов и „Демократична България“, и последвалите протести ние все по-малко виждахме Борисов в познатата роля на победител, който има ясната визия какво точно се случва оттук нататък. Предложението за намиране на някаква сглобка под формата на експертно управление е много различен от заявката – „аз ви бих всичките и сега мога да управлявам“. Това очевидно не е възможно. Очевидно Борисов вече си дава сметка, че той не може да бъде премиер в нито една управленска формула и това му личи много ясно. Тези четири години виждахме как Бойко Борисов се намесваше в последния възможен момент. Струната постоянно се опъваше до скъсване буквално. Самият той така и не можа да обясни смислено много от проблемите, съпътстващи управлението, както и конкретни обвинения към самия него.

– Каква е Вашата прогноза за бъдещото правителство? Ще излъчи ли 45-ото Народно събрание парламентарно мнозинство, или вървим към нови избори?

– Има две неизвестни в тази връзка. Едната са депутатите на „Има такъв народ“. Доколко те ще бъдат лоялни на партията и на нейните идеи. Другият голям въпрос е до каква степен политическите партии ще останат верни на своите предизборни обещания. Ако те препотвърдят поставените от тях самите червени линии, няма потенциално мнозинство в рамките на този парламент, което да сформира правителство. Има ексцентрична идея за нещо като управление на мнозинството, но то няма да е устойчиво. Моето мнение е, че няма да станем свидетели на мнозинство в този парламент, което да излъчи управление и ще отидем към нови избори.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ