Акад. Антон Дончев: Посрещнахме днешния празник в една, за съжаление, разделена България

49
Кметът на Казанлък Галина Стоянова връчи на акад. Антон Дончев копие на тракийския киликс, намерен в могилата "Голяма косматка" от покойния д-р Георги Китов

„Не се намери достатъчно мъдрост и добрина, за да има смислен разговор“, подчерта в Казанлък академикът

Родолюбиви жители и гости на Казанлък споделиха честването на 112 години от обявяването на Независимостта на България на площад „Севтополис“ до емблематичната Лъвова чешма.

На две исторически събития, свързани с Града на розите, акцентира кметът Галина Стоянова. Тя припомни, че тържествата в Казанлък винаги се организират край Лъвовата (Царската) чешма, защото в далечната 1893 година прогресивните казанлъчани довеждат водата от връх Бузлуджа до града. Тогава един от създателите на водопровода – Иван Патев, пише трогателно писмо на княз Фердинанд и измолва средства от княза за направата на Царската чешма в негова чест. Чешмата е построена и през 1903 година се открива официално в присъствието на княза.

Другото събитие, което отрежда място на Казанлък в българската история, е от 1908 година. Само два дни след като княз Фердинанд прочита Манифеста във Велико Търново, той тръгва към Долината и минава през Казанлък, където е топло посрещнат. „Тези събития в българската история споменавам заради младите хора и децата, които са тук, защото зная, че казанлъчани ги носят в сърцата си и си ги спомнят не само на този ден“, посочи Галина Стоянова. Тя подчерта, че на този ден трябва да говорят историците, а не политиците. „Защото те трябва да предават история и факти такива, каквито са били – достойни, за да се предадат на поколенията“.

Освещаването на училищните знамена край Лъвовата чешма

Специален гост на Казанлък в Деня на Независимостта беше акад. Антон Дончев. Той започна словото си със забележката, че този ден през доста години не е бил празник за България, визирайки времето на соца, и обърна внимание на главното послание на празника: „В наши дни е длъжен да ни напомни всъщност какви решения взимат хората, които създават тези празници.“ Академикът определи като „съдбоносен ден за избор на нашия народ“ Деня на Независимостта на България и припомни ключовите събития в историята през 1908 година, а именно началото на Първата световна война и Балканските войни. Авторът на исторически епоси изрази огорчението си от ситуацията днес: „Ние посрещаме тоя празник в една, за съжаление, разделена България. Не се намира достатъчно мъдрост и достатъчно добрина, за да има един смислен разговор.“

Акад. Дончев говори за пътя на Доброто и Злото и свещеното право на личен избор, за окуражителната философска мисъл „И това ще мине“, но недвусмислено подчерта, че каквото и да се случва, трябва да търсим правия път. Чрез притча за Исус Христос той припомни: „Кесаревото – кесарю, Божието – Богу!“, и акцентира на равновесието между материалното и духовното. Академикът определи като голяма трагедия срастването с материалното в наши дни и припомни делото на българските възрожденци и будители: „Хората, които са ръководили България, са тръгнали по пътя на достойнството далеч преди европейците… Те са тръгнали по единствения правилен път – на достойнството. То не се купува, не се продава, но държи човека прав!“

Водосвет на празника отслужи митрополит Киприан, в съслужие със старозагорски и казанлъшки духовници.

Читалищни дейци и Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ пресъздадоха емоцията от историческия 22 септември 1908 г.

За пръв път Община Казанлък и Народно читалище „Жар – 2002“ организираха съвместно тържественото честване на Деня на Независимостта. До Лъвовата (Царската) чешма бе извършено освещаване на училищните знамена (инициативата е на кмета Галина Стоянова от 2015 г.). В кратка литературно-художествена композиция читалищните дейци и актьори от Общинския театър „Любомир Кабакчиев“ пресъздадоха емоцията на историческия момент от 1908 година.

(СН)