АЕЦ „Белене“ не може да бъде алтернатива на въглищните електроцентрали

202

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЧЕТИВО ЗА ПРЕМИЕРИ И МИНИСТРИ

  Товарищ Сталин, Вы „большой ученый…“
               Вл. Высоцкий. Песня о Сталине.

Сагата АЕЦ „Белене“ претърпя поредното, този път ускорено развитие. Заверата между управляващата коалиция и БСП, много вероятно под външен натиск, ще осигури в близкото бъдеще рестарта на проекта, без да гарантира неговия успешен финал. От друга стра-на анализите на авторитетни институции и специалисти вещаят нови загуби на средства и изпадане на България в пълна енергийна зависимост от Руската федерация.

Малко поучителна информация

След спиране на строителството през 1991 г., първият опит за рестарт на проекта е направен през 1997 г. по предложение на „Атомэнергопроект“ /1*/. Тогава, за пръв и последен път, Министерството на енергетиката събра Експертнотехнически съвет по проблема, на който са представени рецензии и становища на БАН, „Енергопроект“, МЕEР, НЕК, КИАЕМЦ, ЦДУ, ТУ „Енергокибернетика“ и др. След обсъждане е взето решение, че „Доизграждането на първи блок на АЕЦ „Белене“ с мощност 1000 MW е технически неиздържано и икономически неефективно за България“, което е прието и от вносителя на предложението. Интересна е репликата на премиера Софиянски във връзка с взетото решение от Съвета: „В Москва ми се караха като на ученик“.

Резултатът: Предотвратено е (от служебното правителство на г-н Стефан Софиянски) продължаване на строителството, без необходимост от мощността за ЕЕС, с негоден за използване, почти завършен корпус на реактора.

Поуката: Широкото, специализирано и прозрачно обсъждане трябва отново да стане задължително, за да се предотврати корпоративното и най-вече политическото влияние върху решенията, защото дългият срок на реализиране на проекти като АЕЦ „Белене“ размива отговорността на управляващите конфигурации, прехвърляйки загубите към следващите поколения.

Интересът на Москва. Интересът на Русия от изграждането на АЕЦ „Белене“ е както икономически, така и политически. Строителството осигурява по-голямата част от 10,5 милиардната (в евра) инвестиция на главния изпълнител „Атомстройэкспорт“; доставката и преработването на горивото, резервни части и инженерни услуги гарантират на „Росатом“ над 100 милиона евра годишно през времето на експлоатация на централата, а да държиш в ръцете си „топлото и светлото“ на българските граждани посредством монополното положение при доставките на ядрено гориво и природен газ и лицензите за удължаване на експлоатацията на атомната електроцентрала е повече от възможности за политически рекет.

Второто решение за възобновяване на строителството е на правителството на НДСВ, след една съмнителна „Канадска“ афера, последвана от активно мероприятие за „избор“ на изпълнител на проекта – „Атомстройэкспорт“… и на хоризонта се появи „Големият шлем“ (според президента Първанов).

„Големият шлем“ е пакетно предложение на Руската федерация за реализиране на идеята „България – енергиен център на Балканите“, т.е. за преработване и разпределяне на руски енергоносители за региона по познатата схема – на входа и изхода стои Русия, радиоактивните отпадъци, ядреният риск и увреждането на околната среда остават за сметка на България. По всичко изглежда, че понастоящем тече ново активно мероприятие в този дух – реализиране на „Малкия шлем“, т.е. пакетиране на газовия хъб с АЕЦ „Белене“.

Особено активна за налагане на тези идеи е формацията на президента Първанов, върху когото тежи с особена сила вината за загробените над 3 милиарда лева в проекта АЕЦ „Белене“. Полезно е да се напомни на г-н Първанов, че в доклад на БАН за ускорено икономическото развитие на България от 2007 г., поръчан от самия него, не се препоръчва изграждането на нови ядрени мощности в обозримото бъдеще и, че той квалифицира аргументите за това като „интелектуална закачка“. Необходимо е да се припомни още знаменитата фраза на премиера (тогава) Путин, вероятно добре запознат с прогнозите, електроенергийния баланс на България и рисковете пред обекта: „Давайте сделаем так, что бы строительство АЭС стало необратимым“.

Докладът на г-жа Т. Петкова – министър на енергетиката

Докладът е подготвен като отговор на решение на Парламента за предлагане на възможности за оползотворяване на криминално (без проект, договор, осигурени инвестиции и т.н.) доставените съоръжения за изграждане на АЕЦ „Белене“. Буди недоумение „извинението“ на Премиера пред г-н Путин за доставените, по негова идея, ненужни съоръжения за 1,176 милиарда лева „что бы сроительство стало необратимым“; а не трябваше ли, преди да се тръгне към нова авантюра, натрапена отново с моркова и тоягата да се потърси отговорност от виновните за случилото се, а те много добре се знаят кои са?

Новото начало на сагата, което поставя докладът, има предистория и тя е „Докладът на БАН“, защото, още преди той да бъде завършен, г-жа Петкова оповести резултати, противоречащи на духа и съдържанието му, например, че на България след 2025 г. ще са необходими нови 2000 MW базови мощности. И за да не се открие манипулацията, като се „чете и използва в цялост“, както препоръчват авторите, докладът беше публикуван само за кратко време, частично, без приложенията, въпреки многократните обещания за прозрачност.

Ето няколко шедьовъра от „аналитичната“ част, 2 от 26 страници на доклада, в която по „безспорен“ начин се доказва необходимостта от АЕЦ „Белене“:

„Съгласно Парижкото споразумение за климата страните се договарят да ограничат покачването на глобалната температура под 2 0С.“

За сведение на г-жа Петкова, България е поела задължението не да ограничи глобалната температура, като спре всичките си електроцентрали, изгарящи въглища, а да спомогне за това, като намали емисиите на въглероден диоксид с 20 % през 2020 г. спрямо 1990 г., съответно с 40 % (вероятно 45 %, ако се постигне съгласие в Европейския съвет) през 2030 г. и с 60 % през 2040 г., което съответства на 3214, 3214 (2877) и 2060 MW електропроизводствени мощности на въглища в „Марица изток“, или 17,67, 17,67 (15,70) и 11,30 TWh произведена електроенергия (Дейност VI.1 от доклада на БАН). Тези мощности и електроенергията от тях са включени в електроенергийния и мощностния баланс на страната (Дейност II и Приложение II.1, таблици 5 и 5А от доклада на БАН), от които се вижда,че нови базови мощности до 2040 г. не са необходими, дори остават оперативни излишъци за износ извън зимния сезон.

„Европейската комисия прие заключения за най-добри налични техники за Големите горивни инсталации… относно емисиите от промишлеността. Референтният доку-мент влиза в сила след 2022 г.“

От цитирания текст не става ясно каква е връзката с целите на доклада; най-вероятно се внушава, че централите, изгарящи въглища няма да получат исканата дерогация, т.е. ще бъдат спрени след 2022 г. Ако, обаче г-жа Петкова беше прочела доклада на БАН „в цялост“ (Дейност VI.1), щеше да знае, че проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в „Марица-изток“ (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега; остава проблемът с лимитираната в Референтния документ концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнити е повече от 2,5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение сярата е по-малко от 1,5 %. Ако, обаче екипът на г-жа Петкова не беше проспал периода на дискусии по Референтния документ, напълно постижимо беше България да получи генерално изключение, като остане само нормата за степен на очистване. Такова изключение имаше през 90 те години за централите, изгарящи високосернисти лигнитни въглища.

Да се настоява пред Европейската комисия за генерално изключение от лимита 320 mg/Nm3 серни оксиди дава основание и фактът, че това е локално замърсяване и ако Пределно допустимата концентрация (ПДК) на нивото на дишане не превишава лимитираната стойност, то не представлява опасност; така например в региона около ТЕЦ „Марица-изток 2“, при концентрация на серни оксиди в димните газове средно 550 mg/Nm3 през 2016 г., са измерени среднодневни и средночасови концентрации три пъти по-ниски от ПДК.

Присъединяването към Полша в делото срещу ЕК, като се атакува процедурата по приемане на Референтния документ, а не проблемът по същество е по-скоро имитиране на дейност, отколкото търсене на решение.

„Като производители със сключени дългосрочни договори… може да се очаква, че ТЕЦ „Eй И Ес 3С Марица изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобъл Марица-изток 3″ ще продължат да функционират до изтичане на договорите…. края на 2026 г., съответно края на 2024 г.“

Г-жа Петкова „очаква“ двете електроцентрали да прекратят дейността си предсрочно – образец на лимитирано и безалтернативно мислене. А ако не я прекратят, което е по- вероятно, ще ги принуди ли? Трябва да се има предвид, че и двете електроцентрали имат физически и морален ресурс до и след 2040 г., а що се отнася до бъдещото им пазарно поведение, нека не забравяме, че те са част от големи корпорации, с богат опит при търговията с електроенергия.

Освен това в ТЕЦ „Марица изток 2“ са налични още 1620 MW, чийто собственик е държавата.

„Въз основа на изложеното по-горе може да се направи извод, че след 2026 г. България ще има необходимост от инсталиране на нови „базови?“ мощности, които да гаран-тират сигурността на ЕЕС. Това се потвърждава и от доклада на БАН…, както и от разрабо-тените от ЕСО прогнозни мощностни баланси.“

От изложеното дотук и „по-горе“ се вижда, че министърът на енергетиката на България повтаря, като мантра, че са необходими нови, базови мощности, като съзнателно и целенасочено представя на Правителството и Парламента неточна и подвеждаща информация, с цел да „обоснове“ изграждането на АЕЦ „Белене“, от която ЕЕС не се нуждае до 2040 г., а даже и след това и, че единствено изгодата от това ще бъде за „Росатом“ като главен изпълнител на обекта и доставчик на гориво, техническа помощ и резервни части, защото:

1) Трите електроцентрали и рудниците в „Марица-изток“ ще продължат да работят и след 2026 г. в съответствие с поетите ангажименти за опазване на околната среда, ограничаване на емисиите от въглероден диоксид (Дейност VI.1 от доклада на БАН), Стратегията на ЕК за диверсифициране на вноса на енергоносители в ЕС, съхраняване на националната и социалната сигурност (Дейност VII от доклада на БАН).

Трябва да се има предвид, че въглищата са най-добре съхраняваният и сигурен енергиен ресурс при възникване на извънредни обстоятелства.

2) АЕЦ „Белене“ не може да бъде алтернатива на кондензационните електроцентрали, тъй като те предлагат допълнителни услуги и практически работят като подвърхови, с използваемост между 5000 и 6500 часа годишно, а не като базови мощности (Приложение II.2 от доклада на БАН).

3) За поддържане на сигурността на ЕЕС и създаване на условия за извършване на ремонтни дейности, агрегатите трябва да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на минимум две отделни площадки (Приложение II.1 от доклада на БАН, Правилник за управление на ЕЕС).

4) Електроенергийният, а не мощностният баланс дефинира вида на необходимата нова мощност (базова, подвърхова, върхова и т.н.). От Приложение II.1 към доклада на БАН – таблица 5 се вижда, че ако кондензационните електроцентрали в „Марица-изток“ бъдат заменени с АЕЦ „Белене“, последната ще работи с използваемост около 3500 часа годишно, т.е. два пъти по-малка от минималната за базова мощност и много по-малка, за да бъде проектът жизнеспособен (Дейност V от доклада на БАН). При по-ниска използваемост ще се наложи заплащане за разполагаемост, от каквато системата няма да има нужда. От тази гледна точка опитът в доклада блоковете 1000 MW да бъдат представени като маневрени е изключително некоректен.

С твърдението, че са необходими нови базови мощности, г-жа Петкова поставя в унизително положение специалистите на ЕСО, които твърдят, че са необходими повече балансиращи мощности с висока маневреност, а също агрегати с възможности за бързо и често пускане и спиране за овладяване на минималните товари на ЕЕС (План за развитие на преносната мрежа на България за периода 2018 – 2028 г.).

Вариантите в доклада за оползотворяване на съоръженията са многобройни, но с един общ знаменател – ядреният риск, съхраняването на радиоактивните отпадъци, защитата от терористични атаки на обекта и присъединяването му към мрежата (за над един милиард лева) остават за България, ядреното гориво се внася без мито за разлика, например от газа, пазарният риск се споделя със „стратегическия инвеститор“, печалбата за България не е калкулирана, може и да има в далечното бъдеще, но по-скоро няма да има. Счетоводната операция „отделяне“ превръща пасивите в „потенциални активи“, като все пак заемат от 1,237 милиарда лева остава дължим, а останалите над 1,5 милиарда лева са загубени безвъзвратно. Въпросът е не е ли по-добре, вместо да навлизаме в нова авантюра с непредвидим край, съоръженията за АЕЦ „Белене“ да се продадат незабавно, макар и със значител-на загуба и електроенергетиката да се изведе на чисто. С триста – четиристотин милиона лева от продажбата днес и благоустроена площадка на р. Дунав могат да бъдат направени чудеса, но не от счетоводители, а от добри икономисти и бизнесмени.

От поведението на г-жа Т.Петкова – министър на енергетиката се създава убеждението, че по проблема „нова ядрена мощност“ действията й могат да бъдат квалифицирани като на ръководител на група за предоставяне на облаги на чужда фирма, във вреда на националните интереси. Отделно е липсата на елементарна енергийна култура и експертиза, но това е друга тема.

Изказване по темата на г-н Б.Борисов /2*/ – премиер на Република България

„Рано или късно (електроцентралите в „Марица-изток“) ще ги затворим…, нямаме под-кре-пата на Брюксел.“

„Целта е да забавим този процес с десетина години…

„Пред еврокомисарката ще се направят всички необходими постъпки, но накрая всичко ще реши Комисията. Ще положим усилия, така че въглищните електроцентрали колкото се може повече да ги държим, толкова по-добре. Но рано или късно, аз съм убеден, че както в много големи държави (ги) закриха и тук ще се случи, заради цената на квотите на вредните емисии, цената на електроенергията ще стане толкова скъпа, че няма да е изгодна.“

„Работим много усилено (по АЕЦ „Белене“), защото ние държим да няма гаранции за задължително изкупуване на тока, сиреч тези хубави инвестиции да дойдат на електромерите ни. Имаме техника за 3 милиарда (лева), която стои на Дунава.“

Очевидно е, че г-н Премиерът се изказва неподготвен по темата, даже демонстрира непознаване на структурата на ЕК – „комисарката“, пред която трябвало да се „направят постъпки?“ се оказаха двама комисари – г-н Канете по климата и енергетиката и г-н Вела по екологията. Освен това изглежда, че енергетиката и „Мариците“ не са от любимите му отговорности.

Вероятно хипотетичните „усилия“ пред „еврокомисарката“ и „неразбирането“ от Брюксел се отнасят до оспорването, заедно с Полша на процедурата по приемане на Референтния документ за най-добри (горивни) техники (образцово нищоправене), вместо усилията да се съсредоточат върху важния за България проблем – преодоляване на изискването за максимална концентрация на серни оксиди в димните газове, за което страната има основание да получи безсрочна дерогация от Европейската комисия (Дейност VI от доклада на БАН). В крайна сметка електроцентралите в „Марица-изток“, със собствени сили и средства, без съществена подкрепа от Министерството на енергетиката подготвиха документи за дерогация и се надяват да получат такава, ако неистовото желание да се строи АЕЦ „Белене“ не попречи на това.

Що се отнася до „големите държави“, нито Германия, нито Полша, нито Чехия имат намерение в следващите 10 години да закрият всичките си електроцентрали на въглища. Пример за отговорно, държавническо отношение към проблема е Германия – безспорен Европейски лидер в т.нар. Енергиен преход, която наскоро създаде комисия от представители на министерствата, общините, профсъюзите, засегнатите компании и неправителствени организации, която да състави план за постепенно намаляване и определи крайна дата за спиране на производството на електроенергия от въглища, както и да предложи необходимите съпътстващи правни, икономически, социални и структурни мерки. Целта е до 2050 г. енергийните доставки да бъдат почти декарбонизирани, като Германия стане неутрална по отношение на емисиите на парникови газове. И още нещо – създадени са регионални фондове за насърчаване на нов бизнес във въгледобивните региони.

Реформата в енергетиката (енергийният преход) изисква търпение, компромиси и планиране, а също компетентен и мотивиран екип, който да я проведе. Волунтаризмът – „да забавим този процес още десетина години“, „необходими са нови базови мощности, за да заменим централите на въглища“, да построим нова атомна централа, защото имаме част от съоръженията (продадоха ни шапка, сега трябва да си купим и палто от норки), нищоправенето по важни за енергетиката теми, липсата на модерна визия за бъдещето не са типични за останалите европейски държави. Очевидно, в този сектор, г-н Премиер, имате много голям проблем.

Цените на квотите за въглеродните емисии наистина са голям проблем за централите в „Марица-изток“. Увеличението им дойде като средство за натиск, след като се разбра, че някои страни от ЕС няма да постигнат планираното намаляване до 2020 г., в съчетание с намерението на ЕК да ускори декарбонизацията с нови 5 % до 2030 г.

Като член на ЕС и страна по Парижкото споразумение, България вероятно солидарно ще приеме новия ангажимент да намали емисиите на въглероден диоксид с 45 % вместо с 40 % през 2030 г., което ще наложи спиране на 340 MW в „Марица-изток“, без да се отрази върху електроенергийния баланс (Дейности II и IV от доклада на БАН). От друга страна тя е от малкото страни, които абсорбират повече въглероден диоксид, съответно над 84,5 Mt годишно от емитирания – 62,02 Mt/2015, с тенденция положителният резултат да се увеличава от дейностите по декарбонизацията на енергетиката, индустрията и транспорта. За сведение Германия се стреми към постигане на баланс до 2050 г., а ЕК – към скромните 10 % абсорбиран диоксид през 2020 г. Ето защо България трябва да направи постъпки пред ЕК за безплатни квоти за въглеродни емисии като бонус за предсрочно постигнатото равновесие и допълнително абсорбираните 22,5 Mt въглероден диоксид годишно. Направете обещаните „всички необходими постъпки пред ЕК“, г-н Премиер, за да не стане Вашето правителство, от незаинтересованост, а може би и корист, екзекутор на „Марица-изток“и региона.

И накрая, трябва да имате предвид, че „хубавите инвестиции“ в АЕЦ „Белене“ ще дойдат на електромерите за 160 -180 BGN/MWh, срещу 120 – 145 BGN/MWh от електроцентралите в „Марица изток“, даже при висока цена на квотите за емисии (Дейности II и V от доклада на БАН). Съдете сами трябва ли да развалим къща, за да построим колиба?

Инж. Иван ПЕТРОВ

/1*/ Технико-экономическое предложение и обоснование целесъобразности, еффективности и възможности участия российских организации в строителстве АЭС /“Белене“

/2*/ Изказване на премиера на брифинг в Стара Загора на 13.05.2018 г.