Уважаеми посетители

Уважаеми посетители, Интернет страницата на "Старозагорски новини" е с нова, по-актуална визия. Той е със същия адрес starozagrskinovini.com. Тези от Вас, които не са успели да влязат в новия ни...


Прочети...

Зам.-председателят на НС Емил Христов направи родолюбив жест към 90 старозагорски ученици

Благодарение на личния жест на зам.-председателя на НС Емил Христов общо 90 старозагорски гимназисти и част от членовете на Младежкия общински съвет ще имат възможност да посетят тържествата на връх...


Прочети...

Мартин Димитров: Хората, които държат за АЕЦ "Белене", имат желанието и ентусиазма да затворят съществуващи мощности

Повдигането въпроса за евентуално балканско икономическо обединение с цел изграждане на втора ядрена централа у нас провокира общественото внимание. Темата, свързана преди всичко с енергийната сигурност и потенциал на страната,...


Прочети...

ТИР-овете препълниха паркингите в Старозагорско

Всички паркинги в Гурково и този на летище Стара Загора днес бяха препълнени от ТИР-ове, които очакваха да бъдат пропуснати през прохода Хаинбоаз. Причина бе затворената граница от румънска страна...


Прочети...

Шест общини в Старозагорска област са с преустановени учебни занятия

От общо 11-те общини на територията на Старозагорска област в 6 училищата са затворени. Това са Стара Загора, Гълъбово, Раднево, Гурково и Опан. С решение на кметовете на съответните общини е...


Прочети...

Расте броят на делата за случаи на домашно насилие

Чувствително е нараснал броят на заведените дела по казуси за домашно насилие, през 2017 г. са образувани 50 дела, съобщи председателят на Районен съд - Стара Загора, Милена Колева. По...


Прочети...

Лошото време не спря крадците на жици

Близо 1 км елпроводници са били откраднати от неизвестни лица от преносната мрежа към старозагорското село Ракитница. Сигналът е бил подаден рано сутринта на 26 февруари. Похитителите са се възползвали от...


Прочети...

Промоция с награди ваучери от METRO за малкия бизнес от „Финтрейд Файнанс“

Всички нови клиенти на „Финтрейд Файнанс“ АД, които сключат Договор за Бизнес линия „Финтрейд Оборот“ или вносков заем „Финтрейд Инвест“ до 5000 (пет хиляди) лева с условия за изплащане на...


Прочети...

20 села от Старозагорска област имат нарушено електрозахранване

Днес от "Електроразпределение Юг" (част от EVN България) съобщиха, че екипите им продължават дейностите за възстановяване на електрозахранването в засегнатите райони. С изместването на снеговалежите на изток остава усложнена ситуацията...


Прочети...

Недопустимо, но факт: Директор на "Мини Марица-изток" подкрепи изграждането на АЕЦ "Белене"

Един от бившите директори на "Мини Марица-изток", управлявал държавното въгледобивно дружество в периода 2005-2009 г. инж. Иван Марков, подкрепи изграждането на АЕЦ "Белене" и предрече по-ранното затваряне на въглищните топлоцентрали. Позицията...


Прочети...
0123456789

Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Здравният икономист Аркади Шарков: Крайно време бе здравеопазването да бъде поверено на финансист

Аркади ШарковТази оценка направи здравният консултант към електронното издание ЕКИП Аркади Шарков. Поводът е очакваното представяне на зам.-министъра на финансите Кирил Ананиев като бъдещ министър на здравеопазването. Специалистът подчерта, че у нас трябва да се прибегне към спешно реформиране, а не просто наливане на средства в болниците и НЗОК

- Г-н Шарков, на 10-и ноември, сакрална дата за българската демокрация, правителството ще обяви наследника на проф. Николай Петров, който подаде оставка като здравен министър. Вече стана известно, че това ще бъде настоящият зам.-финансов министър Кирил Ананиев. Финансист начело на българското здравеопазване, как гледате Вие като специалист на този ход?

- Здравният министър е този, които държи лоста на финансите в здравеопазването у нас. Наред с това до голяма степен той е човекът, който определя и развитието на всяка една реформа.

В този случай изборът на правителството е наистина добър. От една страна, Кирил Ананиев е добре запознат с спецификите на НЗОК, все пак е ръководел и Надзорния съвет на Касата. От друга страна, Ананиев не разполага с медицинско образование, което предполага създаването на сериозен екип от експерти, които да го подкрепят в една или друга насока при бъдещото му управление. Погледнато глобално, за мен е много по-добре мениджър или финансист да разпределя държавния ресурс в сферите на здравеопазването.

- Можем ли да тълкуваме избора на Кирил Ананиев като загуба на доверие от правителството към специалистите в сферата на здравеопазването?

- Практиката в Европа показва, че лекарите не са често избирани за ръководители на системата, тъй като това е една държавна структура и вкарвайки един доктор, той трудно се ориентира в една такава административна структура. Лекарите могат да дават съвети в каква посока трябва да бъде променена дадена политика в сектора, но никога не биха били толкова детайлни и конкретни, колкото би бил един финансов експерт, при това човек, който е бил част от системата. Нека не забравяме, че огромна част от здравната реформа е пряко свързана с боравенето с финанси. Ето защо е по-добре този сектор най-накрая да бъде поверен на финансист. Тук не става въпрос за липса на доверие към експертите в здравеопазването, а опит на правителството да намери този човек, който ще гледа много по-обективно на реформирането и процесите в сектора.

- Защо министерският пост в здравеопазването се оказва толкова ветровит в годините след промените?

- Една интересна графика показва, че от 1990 г. до наши дни нито един здравен министър не е изкарал пълен мандат от 4 години. Това ясно показва колко големи интереси се разпределят в сектора и колко е чуплив и податлив на влияния той. Ето един пример - ако вземеш от един сектор на здравеопазването, за да дадеш на друг, създаваш дисбаланс. Това е браншът, в който съвсем малка част от аргументите по същество са обективни, те са преди всичко емоционални, защото говорим за здравето на един или друг човек. Тук популизмът е силно застъпен. Това е сектор, който лесно може да бъде манипулиран от емоционални изблици и точно в това се крие проблемът. В случая, когато имаме един рационален човек на върха, който се влияе преди всичко от числа и статистика, ще бъде далеч по-правилно.

- Сега сме в периода, в който се приема бюджетът за следващата година и в който се предвиждат повече средства за здравеопазване. Наливането на средства обаче не дава необходимите резултати. Какви тогава са краткосрочните мерки за подобряване на сектора?

- Когато наливаш пари в нереформиран сектор, проблемите там се задълбочават. Тази година бяха дадени още 400 млн. лв. за здравеопазване. Увеличението задължително трябва да се базира на стартирал процес по реформиране, който касае оптимизиране на финансовия, лекарствения и болничния процес. От 2015 г. има данни на ЕК, които показват, че у нас за болничния сектор се отделят около 4.5% от средствата, предвидени за здравеопазване и едва 0.5% за доболнична помощ. Европейската практика показва друго - 2.4% за болнична и същата стойност за доболничната помощ. Това ясно показва, че държавата не обръща внимание на превенцията и се чака моментът, в който отделното заболяване е в напреднала фаза, а това е много по-скъпо и българските политици трябва да си дадат сметка за това. Всеки български гражданин има право да получава здравеопазването, за което плаща. Друг е въпросът, че своите здравни вноски плащат около 2 млн. души у нас, а други между 2 до 3 милиона не го правят, което също създава сериозен проблем. Най-важното, на което може да се наблегне в краткосрочен план, е електронизацията и развитието на електронното здравеопазване. Това би дало данни на всички икономически и финансови експерти да направят анализ къде има течове в системата и как могат да бъдат фиксирани.

- Заговорихме за реформи. Попада ли в тях промяна на статута на болничните заведения - дали да бъдат АД-та, ЕООД-та или да не бъдат търговски дружества, както настояват от БСП?

- Статутът на болниците като търговски дружества дава възможност много по-гъвкаво те да реагират на измененията на пазара на труда и на цените на медикаментите. Крайно време е да разберем, че проблемът с болниците не е в техния статут, а в това как биват изпълнявани обществените поръчки в тях. Без значение дали говорим за общински или държавни болнични заведения. Контролът там е напълно занижен. Показателно е случващото се с ВМА, където имаше около 800 млн. дефицит, сега той е редуциран до 130 млн., но при различни процедури по ЗОП се стигна дотам, че за едно легло бяха заплащани по 500 лв. при положение, че цената е два пъти по-ниска. Ето защо е необходимо да стартираме процес по приватизация на неуспешни болници, отколкото да ги рефинансираме. Зам.-министър Кирил Ананиев бе казал, че ако продължаваме да наливаме средства в болници, изпаднали в предфалитно състояние, това няма да ги превъзпита.

- Ще има ли фалити на здравни заведения през 2018 г.? Каква е Вашата прогноза?

- Ще има предфалитни състояния. Въпросът е какво ще предприеме правителството в това направление. Проблемът със задлъжнелите болници лежи далеч по-надълбоко. Всяко подпомагане на дадено здравно заведение дава възможност на други да претендират за същото. Замисляме ли се какво ще стане, ако от ЕК разберат за действията по подпомагане на тези заведения от държавата. Те имат право да ни санкционират за държавна помощ, която е забранена в рамките на ЕС. Анализът показва, че между 2 и 3 подобни болници изпадат в предфалитно състояние всяка година. Въпросът е как ще бъдат реформирани, а не дали ще им се отпускат нови средства.

Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ