Уважаеми посетители

Уважаеми посетители, Интернет страницата на "Старозагорски новини" е с нова, по-актуална визия. Той е със същия адрес starozagrskinovini.com. Тези от Вас, които не са успели да влязат в новия ни...


Прочети...

Зам.-председателят на НС Емил Христов направи родолюбив жест към 90 старозагорски ученици

Благодарение на личния жест на зам.-председателя на НС Емил Христов общо 90 старозагорски гимназисти и част от членовете на Младежкия общински съвет ще имат възможност да посетят тържествата на връх...


Прочети...

Мартин Димитров: Хората, които държат за АЕЦ "Белене", имат желанието и ентусиазма да затворят съществуващи мощности

Повдигането въпроса за евентуално балканско икономическо обединение с цел изграждане на втора ядрена централа у нас провокира общественото внимание. Темата, свързана преди всичко с енергийната сигурност и потенциал на страната,...


Прочети...

ТИР-овете препълниха паркингите в Старозагорско

Всички паркинги в Гурково и този на летище Стара Загора днес бяха препълнени от ТИР-ове, които очакваха да бъдат пропуснати през прохода Хаинбоаз. Причина бе затворената граница от румънска страна...


Прочети...

Шест общини в Старозагорска област са с преустановени учебни занятия

От общо 11-те общини на територията на Старозагорска област в 6 училищата са затворени. Това са Стара Загора, Гълъбово, Раднево, Гурково и Опан. С решение на кметовете на съответните общини е...


Прочети...

Расте броят на делата за случаи на домашно насилие

Чувствително е нараснал броят на заведените дела по казуси за домашно насилие, през 2017 г. са образувани 50 дела, съобщи председателят на Районен съд - Стара Загора, Милена Колева. По...


Прочети...

Лошото време не спря крадците на жици

Близо 1 км елпроводници са били откраднати от неизвестни лица от преносната мрежа към старозагорското село Ракитница. Сигналът е бил подаден рано сутринта на 26 февруари. Похитителите са се възползвали от...


Прочети...

Промоция с награди ваучери от METRO за малкия бизнес от „Финтрейд Файнанс“

Всички нови клиенти на „Финтрейд Файнанс“ АД, които сключат Договор за Бизнес линия „Финтрейд Оборот“ или вносков заем „Финтрейд Инвест“ до 5000 (пет хиляди) лева с условия за изплащане на...


Прочети...

20 села от Старозагорска област имат нарушено електрозахранване

Днес от "Електроразпределение Юг" (част от EVN България) съобщиха, че екипите им продължават дейностите за възстановяване на електрозахранването в засегнатите райони. С изместването на снеговалежите на изток остава усложнена ситуацията...


Прочети...

Недопустимо, но факт: Директор на "Мини Марица-изток" подкрепи изграждането на АЕЦ "Белене"

Един от бившите директори на "Мини Марица-изток", управлявал държавното въгледобивно дружество в периода 2005-2009 г. инж. Иван Марков, подкрепи изграждането на АЕЦ "Белене" и предрече по-ранното затваряне на въглищните топлоцентрали. Позицията...


Прочети...
0123456789

Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Мъртвият не може да бъде победен

По Стефан Цанев (Из "Български хроники", том 2)

След като в Букурещ разбират, че Априлското въстание е пламнало, Христо Ботев прилага плана си да плени австрийския параход и с него да мине Дунава, като пренесе четата и оръжието. Ботев влиза на парахода в Гюргево на 16 май 1876 г. по обяд. Какво се е случило на парахода "Радецки", разказва Никола Обретенов:

На 17 май към 11 часа сутринта Ботйов излезе от камарата, изсвири с рога и извика: "На оръжие момчета!" Веднага момчетата, които лежаха около вратата на хамбара, изкъртиха вратата, извадиха сандъците, счупиха ги и почнаха да вадят оръжие, дрехи, муниции и да се обличат и въоръжават, в няколко минути параходът се обърна във военен лагер, 175 души заедно с щаба. Ботйов излезе от камарата, облечен във военните си дрехи, облеклото беше от сиво сукно със зелени ширити, златни галони на ръкавите и яката, ботуши със шпори, калпак от астраган с отсечено дъно, на който имаше златен лъв.
Тогава аз извадих знамето от бохчичката си и го подадох на Ботйова. Той остана възхитен от него. Това знаме наистина беше величествено: приготвено от зелен копринен плат, със сърмени реси и пискюли и разярен лъв в средата, ушит от сърма, на другата му страна бе ушито "Свобода или смърт". Бе ушито от сестра ми Петрана Обретенова за Червеноводската чета, и осветено беше от двамата селски свещеници, над него се бяха клели четниците в селската черква.
По-нататък случилото се на парахода го знае всяко българче от Вазовата песничка "Тих бял Дунав се вълнува".
Тъй или иначе, любителите на куриози могат да броят това за първия терористичен акт в историята на Европа и той е могъл да бъде осъществен от анархист и луда глава, като Ботев.

И тъй, пристигнахме на Козлодуйския бряг към обед - разказва Димитър Тодоров - Димитрото. - Параходът почна да се движи бавно и най-после спря. Почнахме да слизаме по една дъска. Пръв слезе Ботев, след като се разделихме приятелски с капитана на парахода.
Излязохме на една висока поляна недалеч от Козлодуй. Тук свещеник Сава Катрафилов ни закле, държейки кръст в ръка. Ботев и Войновски държаха кръстосани сабите си.
След клетвата всички коленичихме и целунахме земята, българската земя, свещеникът ни благослови с кръста, а Ботев държа пламенна реч, в която каза, че отиваме да освободим България, че можем да влезнем дори в Цариград.

Дотук беше възторгът, нататък започва трагедията на Ботев.
На 17 май по обед четата слиза на козлодуйския бряг, привечер минава през село Бутан, в полунощ - през село Борован. На 18 май призори край село Баница четата е нападната от черкези, напредва към Милин камък, там цял ден води сражения, през нощта се оттегля към Веслец. На 19 май четата си почива на връх Веслец, напразно чакат помощ от Враца, в полунощ напускат Веслец и се отправят към Околчица...
Ще се отправим и ний натам, към трагичния финал, забулен във вековна тайна...
Денят е 20 май 1876 година. /разказът е на Никола Орбетенов:/

До залез на слънцето боят беше ужасен. По едно време тръбачът на турските войски изсвири да спрат да стрелят и гърмежите престанаха. По заповед на Ботйова изсвири и нашата тръба, също за спиране.
Понеже момчетата бяха ожаднели много, един от четниците съобщи, че в Балкана, над едно село, имало извор и се даде заповед четата да потегли натам.
Ботйов, Апостолов, Перо, Димитър Тодоров - Димитрото, Сава Пенев и аз останахме малко назад, до една скала, където седнахме да обсъдим положението.
Ботйов се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата и в това време от към изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и Ботйов политна да падне на гърба си.
Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето, без да каже нито дума, само изхърка...

Димитрото, който е бил на няколко крачки близо до Ботйова, след като разказва почти същото до "изгърмя една пушка", нататък твърди, че: Той бе улучен в челото. Всички, които бяхме наблизо до него, хвърлихме по едно клонче върху горещия му още труп. Това му беше погребението...
Никола Нанов признава честно: Не видях как точно е убит Ботев, другарите ми казаха, че куршум пронизал челото му и той паднал, но съобщава друга, потресаваща подробност:
Другари отрязали главата му, за да не я носят турците на кол, взели дрехите и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която след това запушили с камъни, трева и тръни...
Цанко Минков, вероятно първо е чул: "Ботев, Ботев е ранен!", след което е притичал и видял нещо прекалено драстично, за да е измислено: И наистина, милият ни войвода лежеше мъртъв на земята, сякаш от дни убит. Вражески куршум бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело и пръснал черепа на части.
Никола Кючуков вероятно също е притичал до скалата след изстрела: Нещо изпищя, пък Ботев, катурнат на земята...
Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили...
Кирил Ботев, братът на войводата, бъдещият генерал, намеква за една друга страшна версия, отричайки я: Не бих искал да се смята, че споделям съмненията, че брат ми е убит от свои четници. Наистина, аз не съм бил там, но възприех онова, което още на 21 май ми бе разказано от четниците в лозята на Веслец, а после в затворите. Вярвах на Димитрото, който е бил при смъртта на брата ми. Според това, което ми е казал, аз зная, че Христо бил станал и отишъл напред, към гребена, просто да се отдели от групата около него. В това време се чул изстрел и Ботев паднал убит, ударен в челото.
Никой не е видял кой е стрелял...

Този спор - дали Ботев е бил прострелян в сърцето или в челото, който се е вихрил в началото на миналия век, е напълно безсмислен, той обаче говори за две неща: или че наистина никой не е видял кой е стрелял, поради спускащия се вечерен здрач и защото Христо бил станал и отишъл напред, просто да се отдели от групата около него; или че прикриват какво са видели - и то е било толкова шокиращо, че къде е бил прострелян Ботев - в гърдите или в челото - е било за тях в момента нещо много по-маловажно и затова по-късно разказват ту това, ту онова, понеже не са му отдавали особено значение - важно е било другото, което са решили да пазят в тайна.
А може да е бил ударен и в гърдите, и в челото?
Тогава за случаен куршум не може да става дума и това може би е другото, което са решили да пазят в тайна: бродещото и до днес съмнение, че Ботев е убит от своите четници?

Твърде е близо до здравия разум да се е породила подобна мисъл в главата на гладните и полуубити хора, за които нищо свято не оставаше вече на тоя свят - казва Захарий Стоянов, когато муховци и панагюрци искали да убият Бенковски. Тук ситуацията е била същата.
(Така е, читателю: побеждаваме ли - да живее войводата!; започнем ли да губим - смърт на войводата!)
Сам Обретенов насочва към това съмнение: в това време откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля.
Отношенията между Ботев и Войновски били обтегнати. Никола Кючуков пише: След изгубване надеждата, щото четата ни да помогне на врачанските въстаници, ний вече имахме друго назначение, взето с решение, а именно, да отидем със същата цел в Панагюрище, закъдето бяхме сигурни, че огънят гори...
Ботев пак отказа на Войновски да продължим пътя към Панагюрище. Тогава Войновски, справедливо недоволен от тая постъпка на Ботева, взема 15-20 момчета и незабелязано се отдели на югоизток... (Точно от там според Обретенов изгърмяла пушката.)

Тази версия - за убийството на Ботев от свои хора - е била разпространявана от самите четници.
Аз обаче не допускам това да е вярно, не от гол патриотизъм, не понеже е прекалено зловещо, но защото има една трета вероятност, останала досега премълчавана, вероятно за да не би да се накърни героическият ореол на Ботев - и може би това е тайната, която криели очевидците? (Всъщност те са трима, останали живи: Обретенов, Димитрото и Сава Пенев; Обретенов и Димитрото, както видяхме, си противоречат, Сава Пенев мълчи.)
Нека си припомним, читателю, какво е било душевното състояние на Ботев след зачеркването му от неговите най-близки приятели, които го обвинили, че е присвоил комитетски пари и дори искали да го убият, и какъв след това е бил възторгът му от възможността да измие от лицето си това зачеркване, като лично поведе четата. И какво и преживял само час след като е целунал родната земя.
/Разказът е на Никола Обретенов:/

Като наближихме до село Козлодуй, ние по команда се пръснахме във верига, за да не бъдем изложени на някаква изненада. Изненадата дойде откъдето я не чакахме. Тя беше, че никой от ония, които чакахме от Враца да ни посрещнат, не се яви. Посрещна ни възторжено само козлодуйският учител Младен Павлов. Когато навлязохме в селото Борован, освен кучешки лай, нищо друго не се чуваше. Похлопахме на няколко къщи, но само от една къща се подаде една стара баба и каза: "Мъжете са по къра на работа". Поискахме вода, но и вода не ни се даде. А уж 200 юнаци въоръжени били готови да се присъединят към нас... Аз и Апостолов изядохме калая на Ботйова, който ни каза:
- Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?
Ботйов остана много разочарован, когато видя апатията на населението от Козлодуй до Враца, особено когато видя, че от целия Врачански революционен окръг никой не се присъедини към четата. Ботйов писа до Заимова писмо, но не се получи никакъв отговор от Заимова. Ботйов писа тогава второ писмо до Заимова и пак не се получи никакъв отговор. Ботйов започна да се тревожи, ставаше все по-угрижен...
Около 2 часа след обед се вдигна откъм Враца голям пушек с пламъци, Ботйов гледаше с бинокъла и гръмогласно извика:
- Момчета, помощ иде, Враца гори!
Скочиха момчетата от позициите и извикаха: "Ура", а черкезите хукнаха да бягат...
По пътя откъм Враца се забеляза движение, вдигаха се облаци прах, движеха се много хора. Наблюдавайки с бинокъла, войводата започна радостно да вика:
- Дръжте се, момчета! От Враца ни иде помощ! Напред! Да живее България!
- Да живее! - извикаха момчетата и се втурнаха срещу неприятеля.
Най-сетне очакваната помощ наближи Милин камък - това беше турска войска.
Обретенов добавя: Измяната на врачани го съвършено сломи. А когато знаменосецът Куруто падна убит, Ботйов за миг падна духом, особено като гледаше мъртвите и ранените. Той слезе в малката пещера, подпря се на стената и започна да охка. Апостолов, Давид Тодоров, Георги Матев и Петър Юрданов го насърчаваха, но нищо не помагаше.
- Где е народът? Где са тия измъчени робове, които ни викаха? Где е Заимов, где е тоя лъжец със зъби да го разкъсам? Всичко е вече напусто, изгоряха 200 души, историята никога няма да ни прости...
По здрач турската тръба изсвири. Почна да се стъмнява. Прибрахме убитите, излязоха 11 души. Имаше и двама тежко ранени. Поп Сава Катрафилов, ранен и в двата крака, не можеше да се движи и молеше:
- Отрежете ми главата, да не се гаврят с мене турците!
Но никой не се реши да стори това. Ботйов го целуна по челото и тръгнахме.
Когато трябваше да отстъпим към Веслец - продължава Обретенов, - Христо Ботйов вече не можеше да запази своето хладнокръвие и не само аз го видях, но и другите, че тогава беше много отчаян... Той се обърна към нас и запита:
- Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха. Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим към Сърбия?
Докато ние да отговорим, Перо каза:
- Ботев! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш.
Ботйов нищо не каза.

Какво си е мислел Ботев в този момент?
Четата е разбита. Останаха 50-60 души, другите лежат убити или стенат ранени по канарите, поп Сава Катрафилов викаше: "Отрежете ми главата, да не се гаврят с мене турците!" Войновски избяга. Патроните свършиха. Хляб няма. Няма вода. Заимов ни излъга. Няма помощ отникъде. Поп Сава Катрафилов викаше: "Отрежете ми главата!" Перо е прав за бягството.
Какво му остава? Да чака поражението си докрай? Да го хванат жив? Да се гаврят с него? Да разнасят главата му на кол? Да се отрови? Това е миша смърт.
Станал и отишъл напред, към гребена, просто да се отдели от групата около него.
Било след залез слънце, кобалтовият час, когато цветовете умират... поп Сава Катрафилов викаше: "Отрежете ми главата!"... предметите стават мъртвешко сиви... поп Сава Катрафилов викаше: "Отрежете ми главата!"... а звуците потъват в отвъдното... поп Сава Катрафилов викаше...

В това време се чул изстрел.
Ботйов политна да падне на гърба си.
- Ах, какво стана? - казахме, като се хвърлихме връз него със сълзи.
Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда.
С дясната ръка в дясното слепоочие. Мъртвият не може да бъде победен.

Че Ботев се е самоубил, не накърнява героичния му ореол, напротив. Според Захарий Стоянов самоубийството (за да не паднат живи в ръцете на неприятеля) е бил "строга и немилостива девиза" за революционерите.
Подготви за печат:
Велин НИКОЛОВ