Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

България ще брани въгледобива си и ТЕЦ-овете

Лидерът на ПЕС Сергей Станишев и премиерът Бойко Борисов - ръка за ръка в защита на комплекс "Марица-изток" Ръководителите на дружествата в комплекс "Марица-изток" в петък получиха доза оптимизъм в контекста на обявеното обединение на политиците в защита на българския въгледобив и въглищните топлоцентрали Тази позиция обедини в Стара Загора управляващи и опозиция, синдикати и работодатели

Управляващи и опозиция, синдикати и работодатели дадоха дума да защитят по всички възможни начини българския въгледобив и въглищните ТЕЦ-ове в контекста на гласувания Референтен документ на Европейската комисия, поставящ към тях неизпълними екологични изисквания.

Това се случи на 7 юли, петък, в Стара Загора по време на среща, инициирана от президентите на КТ "Подкрепа" и КНСБ Димитър Манолов и Пламен Димитров, в която участие взеха министър-председателят Бойко Борисов, председателят на ПЕС Сергей Станишев, министрите Теменужка Петкова, Нено Димов и Бисер Петков, евродепутати, народни представители, кметове от региона, синдикални организации от двете конфедерации, свързани с енергетиката и минното дело, както и шефовете на предприятията в комплекса "Марица-изток" - "Мини Марица-изток, "ТЕЦ Марица изток 2", ТЕЦ Ей И Ес, ТЕЦ "КонтурГлобал" и ТЕЦ "Брикел". Домакин на срещата беше кметът на Стара Загора Живко Тодоров.

Обединението на иначе враждуващи лагери се случи заради осъзнатата истина, че без комплекс "Марица-изток", произведащ 40% от ел. енергията на страната, българската енергийна система ще рухне, над 100 000 души ще останат без работа, а националната ни сигурност ще бъде поставена на карта.

И докато на разискванията по темата в Народното събрание на 30 юни се лансираше, че единственият възможен вариант за спасяването на българската въглищна енергетика е дерогацията, по време на срещата в Стара Загора стана ясно, че вариантите са три, първият от които минава през обжалването на Референтния документ на ЕК, за което настоя и Европейската асоциация за въглища и лигнити - Еврокол.

Горчивите истини

Мобилизирането на всички български политици, в това число и евродепутати, ни е доста закъснял акт, тъй като европейската директива, която предстои да се прилага от 2021 г. спрямо въглищните централи, е била приета още през м. януари 2011 г., а през изминалите 6 години са вървяли обсъжданията за конкретните параметри на атмосферните замърсители - серен диоксид, азотен оксид и живак, чиито крайни стойности бяха гласувани на 28 април т.г. в Брюксел. Това споделиха част от участниците в срещата в Стара Загора.

"За първи път се сблъсках с този проблем един месец преди края на срока", призна лидерът на ПЕС Сергей Станишев.

"Сега, за съжаление, след като беше прието от ЕК, решението, което задава параметрите на всички емисии, реално погледнато сме в позицията на човек, който е изпуснал влака, стои на гарата, маха и вика: "Спри!", направи образно сравнение Станишев.

Въпреки че министърът на екологията Нено Димов се опита да убеди присъстващите, че представителите на МОСВ през последните 6 години винаги са били срещу заложените екологични параметри за въглищните централи, истината е, че българските политици и заетите в минно-енергийния бранш разбраха за тях през м. февруари 2017 г., и то не от българска институция, а от Еврокол.

Въпреки закъснението, участниците в срещата в Стара Загора бяха категорични, че няма да жалят сили и възможности за спасяването на ТЕЦ-овете и българския въгледобив.

      Възможните варианти за спасение

Те бяха очертани от председателя на Комисията по енергетика в НС Делян Добрев. Според позицията на Комисията, възможните подходи са три, определени като план А, план В и план С.

План А е промяна в европейските изисквания, която минава през обжалване на Референтния документ, План В - получаване на дерогация, и План С - реализирането на милиардни инвестиции с цел изпълнението на гласуваните на 28 април нови екологични изисквания.

До срещата в Стара Загора основните позиции на политиците и на МЕ бяха концентрирани в план Б - искането на дерогация по чл. 15(4) от директива 2010/75/ЕС, която позволява т.н. по-либерални норми за държавите, които докажат, че техническите условия и географското им положение не позвлява изпълнението на новите екологични изисквания. Въпросът обаче е докога? По време на срещата беше изказано мнение, че е възможна пожизнена дерогация, но това не беше прието насериозно от синдикатите, в това число и премиера Борисов, който заяви, че "Дерогацията е временно решение, а 40% от тока идва от централите на въглища".

"Реалистично е да се търсят дерогации до 2025 г. на този етап", заяви на свой ред и Сергей Станишев. "Но ако нищо конкретно не се прави преждевременно, а само се печели време и отлагане, ако се изчаква просто някак си да ни се размине реализацията на тези изисквания, които са поставени пред страните-членки, това няма да помогне", категоричен беше лидерът на ПЕС. С това си твърдение той даде да се разбере, че план В, без план С, е немислим, тоест без последващи инвестиции въглищните ни ТЕЦ-ове ще бъдат затворени.

Изпълнителният директор на "ТЕЦ Марица изток 2" Живко Динчев обяви, че досега топлоцентралата е инвестирала над 1 милиард и 100 млн. лева за екологични подобрения, но обяви, че държавното дружество е готово на всичко, за да продължи да работи.

На свой ред изп.-директор на "Ей и Ес България" Иван Цанков връчи на премиера Борисов доклад, изготвен от специализирана международна фирма по поръчка на Европейската фондация за климата, чийто анализи сочат коя страна, колко трябва да похарчи, за да може да влезе в съответствие с новите изисквания на Референтния документ. За България сумата, според анализа, е около 1 милиард и 230 млн. евро.
      "Скептичният" план А

Както вече медията ни съобщи нееднократно, за план А - обжалване на Референтния документ по настояване на Еврокол, се обявиха както синдикалните централи на КТ "Подкрепа" и КНСБ, така и специалистите от минно-енергийния бранш, въпреки предварително изказания скептицизъм от страна на политиците.

Евродепутатът от ЕНП Владимир Уручев подробно обясни, че Европейският парламент вече няма полезен ход по линия на гласувания документ, но той акцентира на факта, че по време на гласуването в Брюксел е имало нарушение на процедурата с внесените в последния момент, (а не в регламентирания 14-дневен срок) изменения в полза на островни държави, което е променило вота и де факто е лишило държавите-членки на ЕС да контролират взетото на 28 април решение. "Този вариант не е за изпускане", подчерта Уручев, но предупреди, че ако Референтният документ отпадне, ЕК отново ще приеме подобен.

За обжалване на процедурата се обяви и премиерът Бойко Борисов.

"Да се опитаме да се измъкнем от процедурата", призова той.

"На Гърция в последния момент е разрешено на островите да се ползват разни генератори и така са станали необходимото мнозинство. Аз съм разговарял с колегите от Полша и от Германия. Колегите от Полша са изключително люти на тази тема. Ще опитаме с редица инструменти да повлияем на Брюксел, на Европейската комисия... Не съм изобщо оптимист, че може да се прегласува това решение. Но да опитаме. Мисля, че в Брюксел имаме лоби, могат максимално да се обединят усилията", заяви Борисов.

За опитването, тоест за изготвяне на обжалването, чийто срок изтича на 27 юли, действията са в приоритета на МОСВ, чиито представители в продължение на 6-години са участвали в преговорите за Референтния документ. И които не разбраха (или поне не обявиха), че по време на гласуването на 28 април в Брюксел е имало нарушение на процедурата. Ресорният министър Нено Димов не пророни нищо по темата, но за разлика на него министърът на енергетиката Теменужка Петкова също настоя обжалването да се случи. На свой ред синдикатите гарантираха, че ще следят под лупа обжалването да стане факт до 27 юли.

Йовка НИКОЛОВА